Рами Елиас Кремести: Горим боклука и произвеждаме ток!

Съвременните инсталации са толкова екологични, че отделят по-малко диоксин от барбекюто на двора

Огромното количество отпадъци, генерирани ежедневно, ни изправят пред въпроса: как по-лесно да се справим с тях. Това е един от основните екологични проблеми на нашето време. В тази връзка в редица държави са въведени програми за устойчиво управление на отпадъците и тяхната преработка.

Ливанецът Рами Елиас Кремести е специалист по третиране на водите. Живее в Хай Уикъмб край Лондон и работи в английска фирма, която проектира, изгражда, пуска в експлоатация и поддържа пречиствателни станции за битови води. Потърсихме го за кратък коментар по темата.

 

- Депонирането на боклука остана в миналото. Контролираното извозване на отпадъците върху сметища днес също не минава за добра практика. Къде е решението - как да се справим с боклука?

- Твърдите битови отпадъци днес са голям икономически и екологичен проблем в целия свят. Повечето страни от третия свят реално нямат съоръжения за третиране на битови отпадъци, така че те ги изхвърлят в сметища, които не са екологични. Въпреки това MSW (това е смесица от хартия, органични хранителни отпадъци, метали, пластмаса и стъкло) може да се превърне в ценен ресурс - стига да се използва една подходяща за целта технология Waste to Energy.

Органичните отпадъци и пластмасата/хартията имат енергийна стойност. Ето защо изгарянето е един от начините за извличане на енергия от MSW.

 

- Как става това?

- Най-просто казано, MSW се изгаря и енергията се произвежда под формата на

горещи газове, които се използват за загряване на вода

или производство на пара и по този начин завиване на турбина, която генерира електричество. Тази технология работи в много страни по света като Япония, САЩ, Великобритания, Швейцария и Германия. Димните газове от процеса могат да бъдат пречистени до такава степен, че някои пещи за изгаряне се експлоатират дори в самия център на модерни световни полиси като Баден в Швейцария и Виена в Австрия.

 

- Виена нагледно показа, че между боклука и топлината в жилищата има пряка връзка.

- Да, във Виена има четири съоръжения за изгаряне на отпадъци - Фльотцерщайг, Шпителау, Пфафенау и Симеринг. Годишно в тях се оползотворяват около 900 000 тона боклук, опасни отпадъци и шлака, а получената около 1,5 млн. МВтч. топлинна енергия се предава към топлопреносната мрежа. Факт е, че всичко това се прави много чисто.

В „Симеринг” - виенската централна пречиствателна станция, на ден се вливат 600 милиона литра отпадъчни води или 600,000 кубика на ден,

пълни с фекалии, хранителни остатъци, умрели плъхове и какво ли още не - около 15 тона отпадъци. Но да не забравяме, че това скъпо начинание е в експлоатация денонощно. 

 

 

- Как рециклират европейците своите битови отпадъци?

- В много напреднали държави от Западна Европа органичните отпадъци от всеки дом се събират и рециклират на принципа на разделното събиране. После тези отпадъци се преработват в анаеробични реактори, където се превръщат в метан и компост.

Така е и в Азия.

Например в Индия, дори в някои от най-бедните села от страната, разполагат с

малки анаеробни реактори,

където събират оборския тор и течни фракции от кравите. От тях произвеждат метан, който се ползва като газ в бита, за готвене примерно.

 

- А какво се случва във Великобритания, където живеете?

- В цяла Англия днес се виждат стотици малки ТЕЦ-ове, където се гори сухият боклук от градовете и от него се произвежда ток. Нарича се Energy from Waste (EfW) - от отпадъци към енергия (WtE) или как да генерираме енергия под формата на електричество от първичната обработка на отпадъците. Англичаните отново са пионери в това начинание - първото „изгаряне“ или „Destructor" в света е построено в Нотингам още през 1874 г. 11 години по-късно го правят и американците.

Днес в Китай има над 400 инсталации за производство на енергия, а Япония е най-големият потребител в термичната обработка на твърдите битови отпадъци в света, с 40 милиона тона. Последно американците вдигат завод на WtE (отпадъци към енергия) в щата Невада. Централата се казва Sierra BioFuels plant и годишно ще произвежда 10,5 милиона галона етанол от близо 200 000 тона твърди битови отпадъци.

Що се отнася от замърсяването на въздуха от подобни процеси, само ще цитирам какво писа New York Times: „Съвременните инсталации за изгаряне са толкова чисти, че „много пъти повече диоксин вече се отделя от домашни камини и барбекюта в задния двор, отколкото от изгарянето“.

 

 

Парите не миришат, дори да се правят от тор

В централната пречиствателна станция на Виена - "Симеринг" - всяка секунда се вливат 6400 литра отпадъчни води. Съоръжението е построено през 1980 г. в най-ниската точка на града. По естествения наклон канализационните води почти автоматично се стичат до района Симеринг и само водите от районите, разположени южно от Дунав, трябва да се прекарват под реката. 

В пречиствателната станция, която заедно с тези в Лондон и Париж е сред трите най-големи в Европа, работят около 170 души. Тя действа денонощно и употребява много електроенергия - 1% от целия ток на Виена. На ден в нея влизат около 15 тона отпадъци. Досега експлоатацията на инсталацията струва на града 80-84 млн. евро годишно.

През 2012 г. Общинският съвет на Виена дава зелена светлина на съвместния проект на виенския Технически университет и пречиствателната инсталация "Симеринг" на стойност 248 млн. евро, който превръща станцията в огромна електроцентрала за производство на биогаз.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?