Каква е историята на паметниците в Пловдив СНИМКИ

Всекидневно минаваме през Цар-Симеоновата градина, ала малко от нас се заглеждат в паметниците, които строго ни наблюдават из алеите.

Паметникът на Христо Ботев се намира в сърцето на градската градина. Той е дело на скулптора Васил Вичев. Моделът на бюста е първият изграден български паметник в Пловдив. Ежегодно на 6 януари пред монументът се поднасят венци по случай рождението на поета.

Продължавайки разходката си по същата алея няма как да не забележим красивата овална чешма, носеща името „Пловдивско хоро“. Пловдив в миналото е бил известен като град на чешмите. Именно заради тази си слава, чешмата е реновирана през 2008-а и е посветена на видната гражданка д-р Лилия Христова – Илучева. Скулптор е Атанас Карадечев, а проектът е част от инициативата "Водата е живот" на "Сороптимист интернешънъл клуб". Тази организация се бори за права на жените и срещу трафика и насилието над тях.

На около двайсетина метра от „Пловдивското хоро“ виждаме един може би по-малко известен паметник. Този на Антон Безеншек, словенският езиковед е известен с дългата си служба в България, през която успява да приспособи немската стенографска система към българската. Така той поставя началото на родната стенография.

Вървейки към източния вход на Цар-Симеоновата градина, в непосредствена близост до сградата на военния клуб, виждаме монументът на Гюро Михайлов. Този паметник има дълга и интересна история. Открит е през 1938 година, а впоследствие демонтиран от комунистическата власт през през 1962-а и отново върнат на мястото си през 1992-а. Той е символ на стоицизма и безрезервната вярност към дълга на българския войник. Историята разказва за разразил се пожар, при който Гюро Михайлов и неговите събратя остават да пазят хазната до сетния си миг. Бронзовата композиция е поставена върху каменен саркофаг, в който  се съхраняват тленните останки на героите.

На следващият вход на парка се намира бюст на пловдивския митрополит и патриарх Кирил. Той става пръв предводител на автокефалната Българска православна църква, като се отличава с особени дипломатически и управленски качества. Константин Марков Константинов, както е светското име на духовника, заедно с други членове на светия синод, допринася за спасяването на над 48 000 евреи. Акт, който няма друг световен аналог.

Зад бюста на метрополит Кирил се намира фонтанът на богинята Деметра. Това е и може би най-силно орнаментирания паметник в Цар-Симеоновата градина. Той е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки и създаден през 1892 година. Първоначално фонтанът е красял входна на пловдивският панаир, а по-късно е преместен на сегашното си място. Деметра е покровителка на земеделието и плодородието.

А замисляли сте се кой е създал тези вечно зелени градини? Отговорът е Люсиен Шевалас. Именно швейцарският ландшафтен архитект създава Цар-Симеоновата градина, Пепиниерата и Княжевската градина. Освен това залесява Бунарджика и Сахат тепе. Люсиен Шевалс толкова обиква Пловдив, че остава тук до последния си дъх.

На същата алея, на която се намира гореспоменатият монумент е бюстът на Георги Раковски. Той е изключително близък по изработка до този на Христо Ботев, причината, че скулпторът е уважаваният Васил Вичев.

Малко по-надолу откриваме паметникът на Найден Геров – просветител, учител и политик. Негов автор е Красимир Русев, а стопанисването е поверено на Община Пловдив.

Ако завием надясно, в близост до северният вход на градината, ще открием бюстът на друг виден революционер Васил Петлешков. Скулптората е дело на Мина Иванов. Той не е толкова познат за широката общественост, но е автор на редица внушителни паметници, като този на Св. Георги, убиващ змея, намиращ се пред църквата „Св. София“ в столицата.

Може би, най-интересния паметник в градската градина е този на Момотаро от Окаяма. Монументът е подарен от японския град по случай 20 години от побратимяването на Окаяма и Пловдив. Момчето, което е изобразено е митичен национален герой на страната на изгряващото слънце. Името му се превежда като „прасковеното момче“ и то се бори със злините, благодарение на свръхсили и животни, с които общува. Паметникът е поставен през 1992 година и догодина би трябвало да се чества 50 години от побратимяването на двата града.

Накрая, но не последно място, разходката ни приключва в тиха и малка алея, където се намира паметникът на Душо Хаджидеков. Той е бил виден благодетел, като през целия си живот е подпомагал образователната и религиозна дейност в града.

Автор на снимките и текста: Франк Воща

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Ццццц

Ццццц

03.03.2021 | 22:59

Най-красивите град в цяла Европа, ДРЕВЕН и ВЕЧЕН!

Отговори
0 0

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?