Следвайте ни

Небивал мор по пчелите в България! Кой е виновен и има ли спасение

Промените в климата, болестите, недобросъвестните стопани и пестицидите, използвани в земеделието, водят до опасно високата смъртност в кошерите

viber icon

Пчеларският бранш е в колапс. Обръчът от проблеми все повече затяга производителите, а мнозина се отказват да произвеждат мед. На фона на масовата смъртност на пчелни семейства не само в България, за която вина има основно човешкият фактор, вечно съпътстващите  административни и вътрешни проблеми, са „бели кахъри“.

През март от Българската агенция по безопасност на храните извършиха проверки в цялата страна за състоянието на пчелните семейства и тяхната регистрация. Според производители на мед картината не е изчерпателна, а ситуацията много по-тревожна, тъй като направените проверки са частични, става ясно от извършения след това научно-експертен анализ на причините за повишената смъртност на пчелни семейства. В него е посочено, че проверките в отделни области са обхванали различен процент от регистрираните обекти и пчелни семейства в тях, като общо проверени са 21,3% от регистрираните пчелини и 26,5% от пчелните семейства в страната. Делът на отпадналите пчелни семейства спрямо проверените е 18,1%, като в отделните области на страната смъртността е в границите от 4,3% в област Шумен до 41% в област Кърджали.

Причините за смъртността са разделени в четири групи,

като най-много пчелни семейства - над 50%, са загинали от недостатъчни хранителни запаси - лошо зазимяване, необходими за доброто презимуване на пчелното семейство. Тази информация в повечето случаи е предоставяна от самите пчелари, което води  до съмнение относно достоверността на данните. На второ място с 28%, като причина за отпадане на пчелни семейства е посочен „синдром на празния кошер“ (СПК). Поради съмнения за заболявания са отпаднали 15%. От семействата, при които е констатирана смъртност, са взети 150 проби за лабораторно изпитване. Резултатите показват, че най-често пчелите са засегнати от вароатоза, която е основен причинител за смъртността, и по-малко от другото заболяване - нозематоза. Това може да се дължи както на неправилно третиране, основно поради използване на нерегистрирани ветеринарномедицински продукти, така и на ненавременно третиране и прилагане на препарата в неправилни дози. Що се отнася до по-ниския процент отпаднали пчелни семейства от нозематоза, причините за тази смъртност може да се дължат на това, че заболяването протича безсимптомно и много често диагнозата се поставя след смъртта на семейството.

Засегнатите от СПК 28% пчелни семейства също може да са резултат от проявление на вароатоза, нозематоза или пестициди.

Препаратите за растителна защита намаляват имунната защита на пчелите,

проявлението на вирусни инфекции и нозематоза се утежнява, което води до увеличаване на смъртността. В районите, в които има струпване на голям брой пчелни семейства, като лош пример е в Добричко, се наблюдава по-висока смъртност. Освен това неблагоприятните климатични условия дават своето отражение върху развитието на пчелните семейства в страната. Продължителното засушаване в края на миналото лято, меката и топла зима  са причина за осигуряване на недостатъчно хранителни запаси и изконсумирането на наличните такива в гнездата.

Не на последно място - в анализиран пчелен восък са открити остатъци от органофосфорен пестицид, който се съдържа и в лекарствата за борба с вароатозата, забраненият инсектицид ДДТ и др. химични вещества. Установено е също, че пчелният восък съдържа и парафин - вещество, което не трябва да се влага във восъчните основи.

Във връзка с решаване  на проблемите в сектор „Пчеларство“ министърът на земеделието проф. д-р Христо Бозуков сформира експертна работна група с участие на представители на научните среди. По време на видеоконферентна среща с бранша той отбеляза, че

в България има 12 хиляди пчелари, а само  6400 от тях са регистрирани.

Предвид констатираната висока смъртност на пчелните семейства в резултат на засушаването през 2020 г. са предприети действия. Проектът на държавната помощ, свързана с компенсиране на земеделските стопани поради неблагоприятни климатични събития, вече е готов и предстои да бъде изпратен към ЕК. По т.нар. временна рамка за компенсиране загубите на земеделските стопани във връзка с ковид-19, насочена към пчеларски бранш, трябва да бъде доказано пред ЕК, че браншът е пострадал вследствие именно на пандемията. По отношение на de minimis таванът за тази година е достигнат, затова този инструмент не може да бъде използван.

Изкупната цена на меда с 3 лв. нагоре

С три лева по-висока цена от миналогодишната стартира изкупната кампания на мед от реколта 2021 г. Първият за сезона пчелен продукт е от акация, а цената му на едро е 9-10 кг. Това съобщи Николай Гайдов - председател на пчеларско сдружение „Акация 1898”, Пловдив. Той уточни, че по принцип медът от акация е най-скъп, а търсенето за него е голямо и очаква килото на дребно да не мине границата от 15-16 лв. От години не сме имали толкова хубава цена на меда. Вероятно това се дължи на многобройните заявки от чужбина, както и на занижения внос, което наистина е чудо, каза Гайдов.

Според прогнозите му, ако това лято не е сушаво като предното, пчеларите могат да очакват добра реколта. Смъртността при пчелите обаче продължава да е проблем №1. Специално в Пловдивска област тази зима загубата на пчелни семейства не е повече от 15% (при нормална загуба 10%), докато в други райони на страната е над 50%, като най-зле е положението в Бургаско, Добричко, Ямболско, Кърджалийско и Старозагорско.

 

Производителите са отчаяни

- "ОТЧАЯН СЪМ... Продължава масовият мор по пчелните семейства! Пчелари масово се оплакват от загубата на кошери. Резултатът вече се вижда и с просто око, голяма част от овошките при мен и много колеги не са опрашени и нямат плодове! Това не е шега, а отчаян апел към всички хора, от които зависи да спрем тази ужасяваща катастрофа, която се задава! Пчели вече почти няма, а малкото пчелари, които останаха, са на границата на отчаянието... Умолявам ви! Спрете с тая пуста алчност и желание само да трупате, природата загива от тази химия, с която ни тровите..."

- "Моят приятел Сашко - зърнопроизводител, обработващ 20 000 декара, ми разказва преди пет години: Забраниха вноса на един пестицид за 2 години, понеже се предполага, че убива пчелите. Обаче това се знаеше от доста време. Вносителите на препарата дойдоха предварително и всичките си напазарувахме за по три години напред. И понеже пчеличките няма да спрат да умират, комисията ще каже, че не е от този препарат. И ще го разрешат пак."

- "Пчелинът ми е в Източни Родопи, от 250 пчелни семейства, останаха 35 броя. При колеги около мен положението е подобно. Пчелите липсват. Мед има в кошера средно 10-12 кг. Подморът е една шепа. Пуснах изследване за нозематоза и акароза, въпреки че се съмнявам да е това. Нямаше такава симптоматика през изминалата година. В района почти няма конвенциално земеделие."

Ако пчеларите бяха политици

Пчеларите виждат спасението в няколко задължителни законодателни и управленски инициативи, които трябва да бъдат предприети спешно.  Ето  какво очакват производителите на мед от политиците.

 1. Приемане на закон за браншовите организации. Българските управници дълги години отказват приемането на такъв закон, като по този начин бягат от отговорност, която е нормално да носят пред всички икономически сектори в страната. Решенията се взимат на ниво висш административен персонал и се консултират рядко с бизнесите, които засягат. Пчеларството има крещяща нужда от изцяло подновяване и хармонизиране на административните документи, регулиращи дейността, но те в никакъв случай не бива да бъдат изработвани без активното участие на сектора и това участие да бъде удостоверено със закон, който ясно да разписва правата и задълженията на двете страни в процеса.

2. Засилен контрол, с който да се постави ред в сектор „Пчеларство“, но също така и в секторите, с които пряко се взаимодейства - „Растениевъдство“, „Хранителна индустрия“, вносители и износители на пчелни продукти и т.н.

3. Защита на пчеларския бранш на ниво ЕС. Като част от европейската общност в последните години пчеларите понесоха сериозни щети, за да се защитават политики на Съюза. С цел да помогне на Украйна и да се материализира заявената позиция в нейна подкрепа ЕС си позволи квотен безмитен внос на украински пчелен мед, което доведе до срив в цената на българския мед. Ясна политическа позиция е нужна и по отношение на договора на ЕС със страните от Южноамериканския блок Меркусор,  чийто член е още един огромен в световен мащаб производител на мед - Аржентина. По ред причини тези два огромни производителя на пчелен мед успяват да го добиват на много по-ниски цени от европейските производители. Това ще повлияе върху броя на отглежданите пчелни семейства, което ще окаже сериозно влияние върху добивите от култури, нуждаещи се от опрашване, и оттам ще рефлектира върху продоволствената сигурност на страните и ЕС като цяло.

4. Ревизия на всички нормативни документи, регламентиращи дейността на сектор "Пчеларство". В момента администрацията се страхува от такава сериозна стъпка. Взимат се половинчати решения, засягащи частни случаи, и се опитваме сякаш да „сменяме прозорците на блок, които се чупят заради поддаване на основите му“.

5. В момента текат процеси и по изготвянето на новата Обща селскостопанска политика. Определено браншът не е доволен от позиционирането му там и има основателни и обосновани искания за кардинална промяна. Сега е времето да се вземе решение дали е нужно на сектора директно подпомагане и под каква форма.

Ростислав Рашев: 6 проблема, които убиват родното пчеларство

Кои са най-големите проблеми в сектор „Пчеларство“? "Марица" потърси отговорите от Ростислав Рашев - председател на Старозагорското дружество на пчеларите „Липа“ и член на Консултативния съвет към Министерството на земеделието, храните и горите.

1. Проблеми, произтичащи от промените в климата

- Засушаване, което води до изместване на климатичния пояс на север. Оформяне на основно две климатични зони в страната - северна и южна. Влажна зона - северозапад.

2. Проблеми вследствие съвместната дейност на пчелари, зърнопроизводители, зеленчукопроизводители и овощари и използването на препарати за растителна защита (ПРЗ)

- Почти тотален отказ на държавната администрация да създаде управленски системи за превенция, свързани с правилната употреба на ПРЗ;

- Отказ за превантивен контрол по време на прилагането на ПРЗ;

- Отказ да се обвърже използването на ПРЗ с финансови документи за тяхното закупуване, което ще има огромен ефект върху нелегалния внос, продажбата на забранени ПРЗ, фалшифицирането на документи за използваните ПРЗ и т.н.;

 
- Тотален отказ на държавната администрация да прилага разпоредбите на Кръстосаните съответствия (КС), които са създадени и въведени във всички държави членки с регламент на ЕС, като система от санкции, които да гарантират спазването на добри производствени практики от фермерите. Откакто са въведени КС, има тотална административна дупка по тяхното прилагане, която съществува и до днес и вероятно ще стане повод за сезиране на ЕК;

- Уедряването на обработваемите земи, свързано с възможностите да се включват в тях полски пътища, синори и т.н., създава огромни площи, в които се практикува монокултурно земеделие. Те представляват „хранителна пустиня“ за пчелите и отнемат местообитанията на много други участници в биоценозите, явяващи се гаранти на биоразнообразието;

- Изключително погрешен подход при работата с пасищата и мерите, свързани с подпомагането на тези, които ги стопанисват.

3. Проблеми при реализацията на продукцията

- Ниска изкупна цена при продажба на едро;

 
- Фалшификации - смесването на меда е проблем за производителите и потребителите в целия ЕС, но особено силно изразен у нас. Дупка в европейското законодателство позволява силно обезценяване на меда, произвеждан в рамките на Съюза, при реализиране не директно от производителите. Засилването на този проблем у нас идва от нерегламентираното смесване на различни видове мед от страна на предприятията и невъзможността за реализация на големи количества директно от производителите поради свития вътрешен пазар;

- Лош имидж на българските търговци на едро на международните пазари. Липса на атрактивност, с която да изпъкне нашият мед в чужбина. Решението е в завишаване на граничния контрол, анализ на движението на продукта, тотално затягане контрола за произход на партидите съхраняван мед в регистрираните предприятия, изработка на стандарт за български пчелен мед, който да отстрани конкуренцията от държавните поръчки за закупуване на продукта, както и да донесе търсения имидж на международните пазари. (пример Германия);

 
- Реализацията на дребно е зависима от лоша нормативна база. Новият Закон за храните бе изработен „на тъмно“, без становището на пчеларите, с безсмислени ограничения за реализация, въпреки апела на ЕС за скъсяване на веригите за доставка и стратегията „От фермата до трапезата“. Същият закон отхвърли всички други пчелни продукти освен меда;

- Развиващ се, но все още изключително свит вътрешен пазар;

- Имитиране на дейност от страна на БАБХ и НАП при контрола на продажбите, позволяваща всякаква нерегламентирана търговия.

4. Проблеми, свързани с нормативната база

- Зле написан Закон за пчеларството, с фундаментални пропуски - например няма определение за пчелар, за отводка, за подвижен пчелин и т.н. Липсва разпоредба за гъстотата на настаняване на пчелните семейства. Наредба 10 за идентификация на пчелните семейства, въвеждаща два начина за идентификация, „хвърля“ пчеларя в безсмислена административна въртележка.

5. Липса на директно подпомагане

- Директното подпомагане е свързано с ефекта от основната дейност на пчелите - опрашването. Освен това свитият вътрешен пазар, който не позволява реализация на продукцията на цена дори близка до нивата, на които реализират колегите в голяма част от ЕС. Все по-ниските добиви и висока смъртност, които ще доведат до отказ от отглеждането на пчелни семейства с всички последици от това.

6. Вътрешни проблеми

- Липса на единна организация, представляваща сектора. Все по-ниското ниво на специфични познания от хората, отглеждащи пчели. Неравномерното разполагане на пчелините на територията на страната. Висока смъртност на пчелните семейства. Основни причини, климатични, т. 2, т. 3 и заболявания на пчелите и пчелното пило. Вината е в пълната капитулация на научните работници по пчеларство, както и на БАБХ по контрола на заболяванията, и не на последно място - пестицидният натиск.

 

 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?