Следвайте ни

Напук на Европа караме ваканцията с пластмасови сламки и тарелки

Побългарихме евродирективата за забрана на чашки и бъркалки от експандиран полистирен

viber icon

По темата работиха: Вяра Порязова, Валентина Йеремиева и Златна Недева

 

Стъпка по стъпка и българинът ще е принуден да стане "еко". Както обичайно се случва обаче, по-голямата част от нас няма да започнат да мислят „зелено“ от вътрешна убеденост, а по принуда. И въпреки това, напук на Европа, вероятно и това лято ще се опитаме да минем метър.

От 3 юли заради евродиректива трябва да бъдат забранени чинии, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), сламки и бъркалки за напитки, съдове за храни и напитки от експандиран полистирен, клечки за уши, пръчици за балони и всички продукти от оксоразградима пластмаса. Те ще бъдат заменени с алтернативи, произведени от материали, които се рециклират. Например сламките трябва да са или хартиени, или метални, или бамбукови. Еднократните прибори - дървени. От потребителска гледна точка това означава оскъпяване на покупките, тъй като няма как бизнесът да не прехвърли поне част от разходите си на крайния клиент.

Ще го усетим ли по джоба си 

Кафето няма да поскъпне шоково заради това, че бъркалката вече няма да е пластмасова, още повече че заведенията предлагат екочашки. Десетина-двайсет стотинки отгоре в магазина за храна за дома и офиса също може да останат незабелязани. С една дума ​- ако има поскъпване, то ще е минимално. Но пък ще засегне доста стоки. За илюстрация - в момента пакет сламки от 100 броя при добър пазарлък на едро могат да се намерят и за левче. Тоест една сламка излиза 1 стотинка. Хартиената ​обаче струва 4 стотинки, биоразградимата, направена от пшеница ​- 5 стотинки за бройка, а хартиената в собствена опаковка ​- 7 стотинки. Бамбукова сламка с четка за почистване се купува между 1.50 и 2.50 лева, а метална с четка - за 3 лева. Последните два варианта са за многократна употреба и идеята е клиентът да си ги носи от къщи, а не да ги предлагат от заведението. Причината е проста - сервитьори и бармани няма как да следят дали някой няма да си ги сложи в чантата.

Биоразградими ножчета и лъжици пък вървят между 11 и 12 стотинки за бройка. Те могат да са направени от захарна тръстика или от сертифицирана дървесина, която се разгражда за няколко месеца. Само за сравнение -елементарните неразградими прибори излизат по около 1 стотинка на бройка. Тоест поскъпването ще е около 10 пъти, но пък в общата сметка за храна това ще се отрази евентуално с 30-40 стотинки.

Кои пластмаси оцеляват засега 

Добре познатите ни меки, прозрачни чашки, които са на разположение по учрежденията към диспенсърите за вода, остават. Аргументът в тяхна полза е, че стига да се събират разделно, те могат да се рециклират. Кафе автоматите ще продължат да пускат напитки в картонени чашки. Оцеляват и най-масовите кутии за храна за дома и офиса, които ползват повечето магазини и ресторанти за доставки - прозрачните с капаци. Кофичките за кисело мляко - също.

 Чанта, пълна с изненади

Хората, живели в чужбина и с мисъл за природата, отдавна практикуват "зелени действия" дори в ежедневието си. Влизат в кафене, за да си вземат ободрителна напитка за офиса. Вместо в чашка за еднократна употреба, вадят от чантата си сгъваема, за многократно ползване. Изработена е от силикон и цената <210> е около 20 лева. В хипермаркета пък насипните стоки, като ядки например, ги слагат в платнена торбичка, а после прехвърлят съдържанието <210> в стъклени съдинки у дома.  

Най-запалените екоактивисти ползват паста за зъби на таблетки, ленени кърпи за опаковане на продукти или пък железни самобръсначки. Причината за последното е, че пластмасовите самобръсначки не се рециклират, понеже са направени от няколко различни вида пластмаса, а за да се рециклира,  тя трябва да бъде разделена по вид, което е труден и дълъг процес, който не се практикува в заводите за рециклиране у нас. Всяка пластмасова самобръсначка се озовава директно на сметището, където гние минимум 400 години, или бива изгаряна, изпускайки вредни вещества във въздуха. 

Бизнесът пак е в шах

От гледна точка на бизнеса ​нововъведението означава хаос, въпреки че за директивата се знае отдавна. За да се впише тя в националното законодателство, трябва да се изготви нова наредба. В момента документът е в процес на съгласуване в МОСВ, след което се разглежда в работна група и едва след това трябва да се пусне за обществено обсъждане за 30 дни преди внасяне за приемане от Министерския съвет, стана ясно на среща тази седмица в Българска стопанска камара. Тоест цялото упражнение няма как да се случи за по-малко от месец. По тази логика пуснатите на пазара пластмасови изделия от „забранения списък“ ще продължат да се продават до изчерпване на количествата. 

 Доставчиците не са готови с цени и оферти

Бизнесът в Пловдив съвсем не е наясно все още с какво ще замени забранената пластмаса, показа репортерска проверка. Повечето заведения за бързо хранене засега са в режим на изчакване на оферти от доставчиците си. Те разказват, че нямат никаква информация нито с какво ще бъдат заменени въпросните пластмаси за еднократна употреба, нито каква точно ще е тяхната цена. Единственото, което са подочули, е, че алтернативните продукти ще бъдат в пъти по-скъпи.

Собственик на ресторант за бързо хранене сподели: “Още не са ми пратили актуална оферта. Само за приборите казаха, че със сигурност ще са доста скъпи в сравнение със сегашните. Ще се наложи да вдигаме цените, дори и да е някакво минимално увеличение”.  

Болшинството от бизнеса, които трябва да направят нововъведенията, смятат, че замяната на пластмасите за еднократна употреба с алтернативни такива няма да е факт до крайния срок.  “Според мен забраната няма да влезе от 3 юли, тъй като още доставчиците не са готови. Просто няма как за една седмица да станат нещата и най-вероятно ще има забавяне", категоричен е управител на заведение за готова храна. 

Тепърва ще калкулират по-високата цена в крайната за клиентите. Добрата новина е, че повечето от тях нямат големи количества от забранените пластмасови продукти на склад и няма да се наложи те да бъдат изхвърляни.

Стимули в Берлин: Срещу чувал с шишета получаваш 20 евро
 

Германия отдавна обяви война на пластмасите, разказват наши сънародници, които живеят от години в тази държава. Пластмасовите тарелки, лъжички, ножчета, сламки и чашки  вече почти не се използват. Храна се дава предимно с хартиени опаковки, чашите  на 80 процента са от картон.

Много от торбичките и бутилките вече се изработват от преработена пластмаса. В търговската мрежа в Берлин предлагат по-големи здрави торби за пазаруване, макар и по-скъпи (от 1 до 2 евро), които са за многократна употреба. На тях има полезен надпис за прагматични клиенти: „Две бутилки са равни на една торбичка”. Тоест предаваш шишета и срещу това получаваш здрава торба, без да я плащаш. Друг надпис напомня, че по този начин се дава живот на рециклираните бутилки с цел да опазим околната среда, разказва Антон, българин, който живее там. Той подчертава, че това е държавната политика, която се спазва в цялата страна.

В германската столица  отдавна е въведена практика за предаване на полезния отпадък срещу ваучери, с които можеш да пазаруваш в същия магазин. Във всички супермаркети са поставени специални  машини. В една от тях пускаш пластмасови бутилки срещу 15 и 20 цента, в друга - от стъкло срещу 8 цента. За стъклени бутилки с тапа дават 15 цента, които взимаш във вид на ваучер. Сам избираш дали с него да пазаруваш, или да предпочетеш пари в брой. В малките магазини също можеш да занесеш шишета и буркани на продавача.

Немците, а и много други чужденци са свикнали с този начин на икономия и защита на природата. Практичното е, че за голям чувал с пластмасови бутилки получаваш 20 евро, които ти стигат за прилично пазаруване в супера. Ако си навън - оставяш до контейнера, за да ги приберат бедните, а при консумация вкъщи всички се стараят да ги събират, след което ги връщат в магазина. Металните кутийки от енергийни напитки, бира и безалкохолно също се приемат за по 25 цента за бройка, вместо да се хвърлят в контейнерите за битов отпадък или по улиците. 

Подобни мерки са въведени в Холандия и Израел. Война на опасни отпадъци са обявили дори в Мексико, където още преди две години беше спряно производството на сламки, чашки, тарелки и торбички от пластмаса, но заради пандемията те започнаха да се завръщат с цел за по-добра хигиена. 

В много от европейските държави, включително и в Германия, отпадъкът се разделя още вкъщи. Хората държат боклука в три торбички - за битови отпадъци, хартия и стъкло, които след това се изхвърлят в специални контейнери за смет. В някои кооперации и блокове ползват свои съдове за смет, които се заключват. 

Пуснаха синя касова бележка без феноли и оцветители

Големите промени тръгват от големите компании. Това важи и за природосъобразния начин на живот и пазаруване. Дълго преди евродирективата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда да дойде на дневен ред, хипермаркетите с чуждестранни собственици опитваха да променят нагласите на българите.

В „Лидъл“ например още от миналата година са спрени изцяло от продажба пластмасовите изделия за еднократна употреба като сламки за пиене, чаши, чинии и прибори, както и пластмасовите клечки за уши. На тяхно място по щендерите са наредени екоалтернативите им. Това доведе до 51 тона по-малко пластмаса годишно спрямо всяка от годините 2017-а и 2018-а, отчитат от веригата. Торбите за пазаруване, които се продават на касите, пък са за многократна употреба. Клиентите ни имат избор между 100% рециклируеми пластмасови торби за многократна употреба (част от които съдържат и 80% рециклиран материал), хартиени, изработени от FSC сертифицирана хартия (също 100% рециклируеми и компостируеми) или памучни торби Green Bags -торбички, тип мрежи, за насипни плодове и зеленчуци, които са зелената алтернатива на еднократните найлонови торбички.

А забелязали ли сте, че в "Кауфланд" касовият бон е със син цвят? Не е случайно. Той е произведен на сертифицирана по FSC® термохартия, която произхожда от устойчиво стопанисвани гори. За разлика от конвенционалните касови бележки, синият бон може без колебание да бъде изхвърлян при отпадъчната хартия и по-късно рециклиран. Другото му предимство е, че въпреки нетрадиционния цвят бележката не съдържа феноли и други химически оцветители. Допирът на хартията на касовата бележка с храна в пазарската чанта е напълно безвреден за здравето. 

В сравнение с конвенционалните касови бележки синият бон е светлоустойчив. Затова не избледнява и може да бъде съхраняван дълго време с документите. Освен това е масло- и водоустойчив и остава четлив, дори ако се намокри или случайно попадне в пералнята.

Три фирми рециклират отпадъка от цветните контейнери по договор с Община Пловдив 

Единствената форма срещу замърсяването с пластмаси, въведена в Пловдив, е системата за разделно събиране на отпадъци в цветните контейнери. Рециклирането е ангажимент на специализираните компании за оползотворяването на отпадъци „Булекопак“ АД, „Екопак България” АД и „Екоколект” АД, с които още преди години Община Пловдив е подписала договори. Обслужването е поделено помежду им на райони. 

Общинското предприятие „Чистота“ е подизпълнител на „Екопак България“ АД в  „Централен“ и „Тракия“, където пред блоковете има контейнери в три цвята. В сините се пускат хартиени и картонени опаковки, в  жълтите ​- пластмасови и метални , в зелените - стъкло.

"Южен" и "Западен" са дадени на „Булекопак“ АД, а "Чистота" превозва отпадъка. В тези райони има по два цветни съда. Жълтите са за хартиени, картонени, пластмасови и метални опаковки; зелените - за стъкло.  В "Северен" и "Източен" полезният отпадък се прибира от фирма КМД и се предоставя на „Екоколект“ АД. 

От "Чистота" обясняват, че по договор с "Екопак България" например събират хартия, картон и пластмаси между 14 000 и 15 000 кг на месец, за да ги предадат за рециклиране. Общо за една година това прави над 80 тона, включително и от търговските обекти, с които има договор.  

В квартал "Коматево" преди време започна използването на жълти чували, които се раздават на домакинствата. Екипите на "Чистота" вдигат хартия и пластмаса от жълтите контейнери три пъти в месеца, а от зелените съдове - веднъж месечно. 

Според данните на общинското предприятие системата дава добър резултат, защото с всяка година се наблюдава ръст на отпадъка, който се оставя в цветните съдове. От друга страна обаче, все още много граждани изобщо не се съобразяват с европейските норми за опазване на околната среда и въведените мерки, като хвърлят опаковките в контейнерите за битова смет. Това напълно обезсмисля предприетата мярка за разделно събиране на отпадъци.  

Проблем са и самите съдове с тесни отвори, през които далеч невинаги можеш да пуснеш голяма опаковка. Това е една от причините картон и пластмаса да се трупат до цветните съдове, загрозявайки обществените територии. У нас все още не са въведени стимули за населението, за да предаваме полезния отпадък срещу заплащане. Старите пунктове от времето на соца, където навремето носеха стъкло и картон, за да вземат някоя стотинка, са закрити. 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (7)

До Нина

До Нина

21.06.2021 | 01:39

Баба ми електричество ползваше само за лампата. За пластмаса и не бе чувала. А за компютър пък нямаше и идея какво ще да е това. Има ли това значение днес и към 21 век ли да се вглеждаме, или към 19?

Отговори
2 0
Разделно събиране на ....

Разделно събиране на ....

19.06.2021 | 17:19

Не домакинствата са замърсителите! Големите търговски обекти на първо место трябва да бъдат задължени да събират разделно отпадък - опаковките са 90% хартиени! Те трябва да сортират разделно амбалажа и да бъде приеман от "чистота" /например/ направо от магазина! А домакинствата какво да събират - торбичките и бутилките? Нека се мисли за нещо, което може да стане реално, а не само с лозунги!

Отговори
2 0
Хайде да бъдем реалисти

Хайде да бъдем реалисти

19.06.2021 | 17:05

Лесно е да се каже да се изхвърли нещо! Но къде е алтернативата? Нека държавата, фирмите създадат нещо ново и тогава да "изхвърляме". В щатите все още няма промяна в това отношение - тарелките, и сламките са си в употреба. Но ний бързаме с ефектните приказки, НИЩО неозначаващи! Опазването на горите и природата не означава да спрем пластмасата! Нека видим бардаците по реките и язовирите, запуснатите градове, косим тревата само по фасадните места, а отзад е джурасик парк! И нека се направи равносметката от т.н. разделно събиране на отпадъка - дали разходите не са по-големи от ефекта! Май станахме по-големи католици от папата. Но е важно - парата в свирката - шуми си, някой си имал идея......

Отговори
2 2
Нина

Нина

19.06.2021 | 17:20

Баба ти в пластмасова тарелка и с пластмасови прибори се е хранила? Аз съм категорично за- да се премахнат.

Отговори
3 4
А горите Цилолозата Ко правим Сечем Сечем

А горите Цилолозата Ко правим Сечем Сечем

19.06.2021 | 11:57

Чифутите от Мунди как само потриват ръчички за бъдещи печалби Хартията ще я превърнат в едни ценни хартийки Типично поръчкови лобиски идей превръщащи се в наредби и закони Да прееееее бем другарчето

Отговори
2 4
Deutsch

Deutsch

19.06.2021 | 09:48

За разделното събиране в центъра на Пловдив е само маркирана дейност. Кофите не само са с малък отвор, но и малки, и се събират рядко. Иначе хубавото е, че хората имат желание да го правят, особено младите. Просто фирмата изпълнител трябва да създаде по-добри условия.

Отговори
1 2
Deutsch

Deutsch

20.06.2021 | 01:34

Не разбрах минусите от фирмите ли са или от хора, които си хвърлят боклуците където им дойде?

Отговори
0 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?