Защо магазините няма да останат празни?
Бясното пазаруване и запасяване отшумя бързо у нас
- 20:00, 06.04.2020
- 4769
- 3
В първите 48 часа от обявяването на извънредно положение у нас посещението в супермаркетите се превърна в приоритет №1 за огромна част от пловдивчани. Ситуацията под тепетата не се различаваше по нищо от тази в големите градове по цяла Европа. Големите хранителни вериги във Виена, Париж, Лондон и дори Берлин останаха буквално изпразнени първите дни.
Ситуацията в Пловдив беше подобна на масова истерия. Още от петък (13 март) сутринта опашките пред магазините на различните вериги вече създаваха допълнителен смут. Истерията даде своите резултати. Макар и да липсват официални данни, според специалистите през първия уикенд на извънредното положение потреблението и оборотите на магазините за хранителни стоки са скочили над три пъти спрямо предишната седмица.
Колички, пълни с боб, леща, ориз, тестени продукти, брашно, олио и различни дълготрайни или замразени храни, наред с туби с минерална вода и огромни пакети тоалетна хартия, бяха сред задължителните артикули на пловдивчани.
На места в Европа напрежението успя да ескалира до невиждани нива
Във Франция например 48 часа след обявяването на извънредното положение, в столицата Париж и няколко големи града цели обекти на големите вериги затвориха врати в неделния ден, защото петък и събота буквално бяха изпразнени.
В Германия пък пресмятат, че над 2,1 милиарда евро са похарчени от домакинствата в страната за презапасяване с продукти от първа необходимост. В Холандия редица супермаркети, за да ускорят своята работа и да намалят престоя на потребителите и опашките на касите, започнаха да продават „извънредни пакети“, включващи опаковани заедно всички най-купувани продукти в подобни екстремни ситуации.
Рафтовете на магазините у нас обаче не останаха празни дълго. Още в понеделник след „голямото пазаруване“ в супермаркетите имаше почти всичко. Регулярните доставки и зареждания продължиха и през следващите дни. За всичко това обаче има причина. Търговците на дребно се обединиха с производители, складови работници и доставчици, за да приложат извънредни мерки, с които да отговорят на свръхзавишеното търсене. Зад тях застана и земеделският министър Десислава Танева. Още в първия ден на извънредното положение тя каза, че в страната ни има хранителни запаси, които ще са напълно достатъчни, за да задоволят вътрешното ни потребление за дълго време. Всички браншови организации в сектора производство на храни я подкрепиха.
Това обаче не успя да спре потребителската истерия
Защо обаче най-големият страх на хората не успя да се сбъдне и рафтовете не останаха празни? Отговорът е прост - у нас близо 80% от потреблението на хранителни стоки минава през големите търговски вериги, като всяка от тях има предварително заложени механизми за реакция и подготвени наличности. При нормално търсене във всеки супермаркет има достатъчна наличност от всеки продукт за поне 7 дни напред, стига срокът му на годност и специфика на съхранение да позволяват. При някои вериги това количество налична стока на склад трябва да е достатъчно за поне 15 дни.
Различните магазини получават тези продукти от своите складови бази или логистични центрове. Големите вериги нямат практика различните им доставчици да имат достъп до складовете и да карат на място продуктите, които доставят. Всичко това се извършва в огромни бази, където доставките се разпределят и оттам поемат към самите магазини. В тези центрове също има огромен резерв от всички продукти в наличност, достатъчен за поне 30 дни.
Складовите наличности пък на различните производители на храни или продукти също покриват периоди от поне 30-40 дни, когато съответният продукт е по-малотраен, до запаси, стигащи за години напред, както обяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, според която секторът у нас може да издържи до 24 месеца без нова реколта.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни