Топлата зима обърка птиците, останаха си на север СНИМКИ

Твърде малко на брой водолюбиви са избрали да зимуват в България. Заради топлата зима прелетните видове са предпочели да си останат в Северна Европа и Русия, съобщи пред „Марица“ орнитологът Димитър Добрев от Българското дружество за защита на птиците в Пловдив.

Тези дни се във водоемите в цялата страна активисти на БДЗП, „“Зелени Балкани“, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Ловни сдружения и представители на други неправителствени организации проведоха редовното среднозимно преброяване на водолюбивите птици. Те обиколиха 200 водоема в страната.

Традиционно в Пловдивския край най-многочислена е зеленоглавата патица – 3961. В класацията следват фиш – 1237, зимно бърне – 789, сива чапла – 399, голяма бяла чапла – 269, жълтокрака чайка 857 и речна чайка – 246.

Една от сензациите е присъствието на световнозастрашения черен щъркел. Орнитолозите са преброили 5 екземпляра, а край Калояново природолюбители са забелязали колония от 18 птици. В Пловдивско зимуват и 4 морски орела.

Тази зима няма почти никакво разнообразие, наблюдават се твърде малко видове. Птиците са си останали  на север, защото времето е по-топло и водоемите не са замръзнали.

Лебедите също са в намален състав. В язовирите край Раковски и Брезово плават 112 лебеди.

В река Марица на 6-ти километър край Пловдив пък зимуват 12 неми и 8 пойни лебеди. Обикновена те са над 60, допълни Добрев. Установени са и 2563 малки корморани.

Една от прелетните птици, която би трябвало сега да е в лятната си квартира на юг, но е останала у нас, е черноглавата месарка. В Пловдивско е забелязан и един бял щъркел. 

Топлата зима води до липсата на основните видове, които идват да живеят през студените месеци в приморска Добруджа. Това са различните видове гъски. Районът е от международно значение за зимуването на един световнозастрашен вид – червеногушата гъска.

„Не бяха наблюдавани екземпляри от този вид. Видяхме само едно малко ято от двеста птици, което долетя от север. Обикновено по това време у нас се срещат някалко десетки хиляди червеногуши гъски“, каза Димитър Попов от „Зелени Балкани“. Той е участвал в преброяването на птиците във водоемите край Черноморието.

По морския бряг минава е един от най-важните маршрути на хвъркатите в Европа – Виа Понтика.

В Шабла има над 1000 птици, основно водни кокошки и различни видове патици. Един от по-редките видове е червеноклюната потапница. „Много любопитно е, че някои птици вече демонстрират размножително поведение, което е типично за пролетта.

За създаването на потомство вече мислят  сиви овесарки – прелетни пойни птици, които в момента би трябвало да бъдат някъде на юг. Топлата зима, увеличеният ден и наличето на слънце им дава илюзията, че започва размножителният сезон“, отбеляза природозащитникът.

На Поморийското езеро пък забелязани 10 гривести рибарки – типичен мигриращ вид, който би трябвало да е в Африка. Във водоема е сравнително населено – зимуват над 11 хиляди птици, основно лиски – водни кокошки,  и почти всички видове патици - фиш, клопач, сивоопашата патица. Плават около двеста лебеда, което за мащабите на езерото е малко.

Поморийското езеро е едно от най-важните места за зимуване на неми лебеди у нас и обикновено има няколкостотин. Нетипично за сезона е присъствието на два вида дъждосвирци – морския и речния. Малка бяла чапла също преди отлиташе на юг но през последните години поради промените в климата, не е чак такава рядкост да го наблюдаваме и през зимата у нас.

Най-много зимуващи водолюбиви птици у нас са регистрирани по Черноморското крайбрежие и река Дунав

Националните данни от преброяването показват, че общата численост птиците е 247 908 индивида, като през м.г. техният брой е бил 361 933 индивида, а през 2018 г. значително по-малко - 130 000 индивида.  

Трите най-многочислени вида птици във водоемите в страната са зеленоглавата патица (31 902 инд.), обикновената лиска (29 921 инд.) и световно застрашената кафявоглава потапница (19 180 инд.).

Екипите успяха да наблюдават и преброят едва 3300 големи белочели и 322 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски.

От световно застрашените водолюбиви видове птици, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени - 18 ушати гмуреца, 4 кадифени и 427 тръноопашати потапници.

Сред интересните наблюдения са 5 сиви жерава в района на рибарници Хаджи Димитрово, обикновена гага и над 4000  средиземноморски буревестници в района на нос Емине, рекорден брой белооки потапници (около 40 инд.) в района на язовир Розов Кладенец, 3 кадифени потапници в Софийско, 741 къдроглави пеликана, 341 розови фламинги и 40 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера.

Специално внимание бе обърнато и на зимуващите пойни и тундрови лебеди, тъй като събитието съвпадна с Международното преброяване на двата вида. Нашите екипи успяха да установят 1216 пойни и 157 тундрови лебеда.

Снимки: Ирина Матеева, Георги Попгеоргиев и Михаил Илиев

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Васил

Васил

17.01.2020 | 21:27

По принцип зелените не са известни да правят нищо полезно, това е от малкото им дейности, свързани с природата наистина.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?