Как лекарка с невероятни гърди и генерал Мутафчийски спасиха живот

Софиянецът Емил Попов публикува изключително интересен свой разказ във фейсбук. Публикуваме го без дума редакция. Повече от вълнуващо е!

"Веднъж ме намушкаха тежко с нож, пребиха ме и ме захвърлиха!
Нямам представа защо.
Най-вероятно ме объркаха с някого, защото и пари, и злато, и часовник ги оставиха у мен!
Беше сред нощ, лежах без да мога да мръдна. Бях в съзнание. Нищо не ме болеше, но усещах, че умирам. Бях по гръб.
От стомаха ми нещо излизаше, а върху едното ми око плискаше кръв и не можех да мигам с него. Единият от ударите с ножа беше попаднал над ухото ми, разрязал артерия фациалис и от там пулсираше кръв нагоре.
Бях върху камъни и малко ми беше студено. Това беше единственото неудобство, което изпитвах, както и лека тъга, че умирам, и...колкото и странно да звучи - съжалявах, че не мога да запаля цигара!
Нямаше трагедии, страх от смъртта или болка! Просто лека тъга, необясним покой и хлад.
Тогава чух сирените!
Някой от балконите на близкия блок ме видял и извикал полиция. Помня разтревожени униформени, които говореха по станция, но ги чувах глухо, отдалечено и не разбирах думите им. Сякаш говореха на някакъв друг, неразбираем език.
После помня линейката. Много разтревожена млада лекарка в бяло. Имаше разкошни гърди. Не съзнаваше, че престилката й е разкопчана и с ужасени очи, почти кресливо ме молеше да дишам.
Аз виждах кървавите й ръкавици, но се мъчех да проникна с поглед в деколтето й!
Молеше ме...
Трепереща ме молеше да дишам.
Сега мисля, че именно красивите й, тревожно люлеещи се гърди ме държаха и запазиха жив. Не помня лицето й!
Само кървави ръкавици и истеричен, но добър и загрижен глас.
Говореше ми на ТИ и повтаряше:
"Моля те, дишай! Преглътни и дишай. Аз те пазя! Дишай, момче! Чуваш ли ме! Моля те! Хайде двамата! Ето така! Дишай, моля те!"
После дрезгав глас в "Пирогов" отсече:
"Тук ще умре! Карайте го в спешна неврохирургия на военномедицинска! Аз ще им звънна да подготвят екип!"
И...гърдите потънаха в някаква далечна белота!
Не бяха големи, но ... добре оформени и тревожно люлеещи се!
Последното, което си спомням е хладния допир на метал по тялото ми / режеха дрехите ми с ножица/ и думите: "На три го местим! Хайде! Едно, две...." - и съм загубил съзнание!
Събудих се в легло с разтворена книга на шкафчето до мен. Помня книгата. Кримка на Чейс. Някаква сестра ме будеше с леко побутване. Лекар неврохирург с името Добрев показваше на колцина студенти  как е обработена трепанираната слепоочна кост, а преди това спешно е зашита артерия фациалис. Основната артерия снабдяваща мозъка с кръв. Говореше им за удачните действия на колегата си от спешна помощ, която с пръсти събирала разкъсаните краища и по този начин запазвала притока на кръв в мозъка , което съхранило пациента жив!
Млад лекар се включи също и обясни как като ръководител на приемащия ме екип  наредил на доктор Добрев първо да обработи артерия фациалис с цел да осигури мозъчна дейност. Едва тогава разпоредил анестезия и се заел с обработка на коремните рани и изваждане на счупеното от ножа острие.
Беше много блед и наистина младолик, симпатичен и смътно познат!
Аз бях на 35, а той изглеждаше по-малък от мене!
Когато приключи визитация, мина сам.
Прегледа всичките ми рани. Обясни ми за болките в главата, мътното зрение. Каза също, че вечерта ще ме заболи много корема!
После тръгна към врата, обърна се, намигна ми и каза: "След 10 дни ще тичаш! Обещавам ти!"
Нататък е ясно!
Мама, приятели, визитации и така 10 дена!
Изписаха ме здрав и с белези като кърпена топка по главата, но жив.
Изписа ме доктор Добрев - неврохирурга!
Исках да благодаря и на онзи дето всеки ден идваше. Същият дето ръководил екипа. Този, който наредил на Добрев да започне от артерия фациалис.
Беше в операция.
Не го видях.
Спасяваше някой друг!
Това беше доктор Венцислав Мутафчийски!
Тогава млад хирург!
Благодаря Ви, докторе!

NB
Лекарката дето ме доведе до него никога не видях. Знам коя е и помня гърдите й!
Оженила се и напуснала страната ни!
Работи в САЩ!
Дали ме помни!

NNB
Благодаря на един лекар, мой приятел. Всъщност най-дългогодишният ми и истински приятел. Той също е хирург във ВВМА. Той ме върна към този случай и ми припомни неща, които исках да забравя! Чете ме и си знае кой е. Ако желае може да се обозначи. В момента е из Африка! Заради карантината не може да се прибере при семейството си. Лекува ги там. Сигурно и него го плюят местни журналисти. И той с мисии в Афганистан, Ирак и Босна. Синът му - също е лекар. Първа година. Младо и много красиво, високо момче - пак във ВВМА".

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
22 коментара
Мара подробната

Мара подробната

03.06.2020 | 20:30

А долу как беше?

Отговори
1 0
Kkk

Kkk

02.06.2020 | 13:25

Авторът с лявата си ръка ли го писа тоя роман?

Отговори
0 0
Иван

Иван

02.06.2020 | 08:56

Ей,Жоро Неграмотников ! Първо иди и завърши основно образование и после се пробвай да даваш мнение .

Отговори
0 1
Майнислав Кършакалийски

Майнислав Кършакалийски

01.06.2020 | 16:22

Абе някои от вас видя ли ги тия прекраснибгърди? Гледах, гледах ама снимка не видяг!

Отговори
1 2
Българин01

Българин01

28.05.2020 | 21:15

Споменът на Е.Попов звучи убедително. Коментарите.. прибързано- необмислени. Лекарите, общо взето са цвета на нацията а политиците са нейния срам.

Отговори
27 2
Георгиев

Георгиев

27.05.2020 | 16:48

Извода е че освен добрите лекари и циците помагат при първа помощ за лечението.

Отговори
26 4
Особено такива като тебе...!

Особено такива като тебе...!

27.05.2020 | 07:43

Ама ръцете ти са ммого мръсни.. не само те...!

Отговори
1 7
Жоро

Жоро

26.05.2020 | 08:28

Статията трябваше да бъде узаглавена:,,Умиращия гъзар"-какви са тия заглавия...или ,,Издъхващия коцкар"или ,,Последните мигове на един който лъже!"или ,,Прекрасно съчинената ми статия в името на Генералисимус Мотавчийски"

Отговори
12 26
Друг Жоро

Друг Жоро

29.05.2020 | 10:20

Човек, който не знае да пише правилно дава мнение за написаното от друг - два реда пълни с грешки .Неграмотник

Отговори
12 5
Бай Коко

Бай Коко

25.05.2020 | 14:36

Да уважаваме такива доктори които създават мераци. Знаем че меракът умира последен.

Отговори
22 2
Тва са на Пелтека

Тва са на Пелтека

24.05.2020 | 18:03

Да разбрах,,, красота,, разнопосочни като очите...!

Отговори
7 2

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?