Следвайте ни

Господ има план за теб – и как да те възнагради, и как да те накаже 

viber icon

Банчо Банов, финансов експерт

 Много често когато сме в тежка ситуация и отидем в църквата или при някой поживял човек, той ни казва: „Спокойно, Господ си има план за теб!.“ Слушали сме го толкова често, че ни идва да махнем невярващо с ръка и да кажем: „Да, бе, друг път! Виж в каква каша съм!“

И за да не сме толкова самоуверени или скептични, ето два примера, разказани ми от двама познати:

1.   Господ има план за теб как да те накаже. Или – въобще не може да предугадиш, предвидиш и блокираш Божието наказание. Ето първия разказ:

„Бях много успешен в службата. Работех по проекти. Без спиране. Парите и успехите валяха като из ведро. Но тялото ми се уморяваше. Аз си казах – това са реалностите – трябва да се бачка, трябва да се правят пари. И въобще не се заслушвах във сигналите на моето тяло: преумора, безсъние и т.н. Казах си –това е модерният живот. Щом е измислил и улеснил начин да се правят пари, удължил е деня, чрез електрическия ток, създал е компютърът и с един клик може да се свържеш с друг човек на хиляди мили, значи можем да се справим и с тялото.

Вечер туширах безсънието с приспивателни – 2 даже на моменти и три, защото иначе мозъкът не искаше да изключи – направо го шътвах с тези приспивателни, както се гаси насила компютър – дърпаш му кабела от контакта. Сутрин пиех мозъчни стимуланти – каквито се сетиш витамини, гинко-билоби, сарженори. В офиса се наливах с най-силно кафе. Пиех, както се казва в един филм по 12 диетични коли на ден…

И какво – дойде денят на Божието наказание. За това, че не се грижех за тялото си, не му давах необходимата почивка – от една страна, и го товарех с непосилна работа от друга. Господ ми обърна графика. Буквално.

Нощем не можех да заспя – не три, а четири, даже и на моменти пет хапчета приспивателни – (на петото се отказах – да не би да ритна камбаната, т.е. да хвърля топа), че тези приспивателни, все едно бях взел бонбони лукчета, въобще не действаха.

Цяла нощ прекарвах в будна просъница. И така до 7 или 8 часа сутринта. После обратно – понеже съм сам в стая, в 9 часа зверски ми се доспиваше – направо без да усетя съм заспивал на бюрото. (Между другото съм чувал и за друг случай за такава „сънна болест“ – пак един дето се претоварва, работата му е свързана да кара кола между едни села – в 12 на обяд по път зверски му се доспива. Отбива в паркинга до пътя уж да дремне 10 мин. и се събужда след 3 часа).

Както и да е, взех си ден, два свободни – нищо не се промени. Това състояние се проточи около месец, месец и половина, в който прехвърлих всички задължения на колегите и леко, леко, и с помощта (на) и съвети от лекари излязох от това състояние. От тогава така ми държи влага, че за нищо на света не бих си го причинил.“

За Божие наказание на мига ще дам пример от пандемията от Covid-19:

Един приятел ми разказа интересен пример от настоящата пандемия. Предавам го дословно: „Седя си аз на опашка пред Изипей за плащане на сметки. Последен съм и съм застанал не на 1,5, а на 2 метра след последния. Нещо се бях извърнал наляво и дойсе един сульо и най-нахално застана пред мен. Пререди ме.

Погледите ни се срещнаха – и той разбра, и аз го погледнах укорително. Но той не се възмути. Явно неговата стратегия в живота бе да се ръга и да се блъска с лакти. Видимо изглеждаше на 45 години, добре облечен, но доста побелял. Та махвам аз с ръка, викам си: „Един повече, един по- малко, карай!“.

Идва реда на дядото пред двама ни. Вади от единия джоб един списък, от другия папка, найлон А4 със скътани пари и едно пластмасово шишенце за стотинки. Сигурно беше извадил списъка с ЕГН-та на всички роднини до девето коляно. То не бяха данъци за коли, ремаркета, каравани, Еди кой си квартал, апартамент, вход А, после вход Б. После еди кой си имот в село Долно Нанагорнище и т.н.

Пък се обърква, ЕГН-то не било 53, а 35. Общо 15 минути вися на гишето.

Аз – напълно спокоен. Но сульото яко се изнерви – то се въртя, то сумтя, то се чеса по тила – дето не го сърби. На 14-ата минута не издържа, приближи се до гишето и попита касиерката: „Извинете, имате ли 1600 лв. налични да изтегля, за да не чакам?“.

Касиерката каза "момент", провери и отговори: „Нямам.“ Сульото си тръгна, сумтейки на висока скорост. След минута старецът свърши и дойде моят ред. Ток, вода парно, телефони, интернет. Платих около триста лева. Цялата процедура отне минута.

Като ги прибра парите, касиерката промърмори, като че на себе си: „Вече имам 1600 лв., ама онзи го няма.“

Виждате ли Божията ръка?  Хем изпили нервите на сульото в продължение на 14 минути, хем му отне 14 минути от времето, хем възстанови справедливостта – той да си тръгне и моят ред да дойде след дядото –все едно никога сульото не беше ме предреждал.

Е, такъв перфектен план може да измисли само Господ. А сигурно сульото си върви и си повтаря: „Ей, не ми върви в живота!“ А не вижда че нарушава правилата и Господ го бие през ръцете.“ 

2 .Господ има план за теб – как да те възнагради. Ето другата история, от друг познат, не по-малко интересна.

„Имам вила на около 40 км от София. Една слънчева неделя сутрин, тръгвам с колата за вилата. В много добро настроение. И за да ми е добър денят, и да ми върви, реших да свърша някои добри дела. Първо взех отпадъците за разделното събиране, спрях с колата до контейнерите и съвестно ги разпределих до последната хартийка – кой където трябва. Да съм добър към Природата.

По-натам, по пътя за бензиностанцията, спрях колата на кръстовището и пуснах всички коли от пряката без предимство – три на брой, да трупам още добри дела. На бензиностанцията заредих гориво и дадох един лев на момчето да се почерпи.

Отивам вътре да платя – на едната каса пет човека опашка и касиерка. Другата каса празна. Тамън се запътвам и на другата идва касиерката – и аз хоп – първи.

Викам си: „Ето, Господ ме възнагради“, но не би – на другата касиерка й звънна мобифона и тя се обърна към моята: „Ела на моята каса имам пет човека.“

Ядосах се. Трябваше да изчакам цели пет човека. Викам си „Господи, защо не ме възнаграждаваш, а ме наказваш?“ Цитирах си наум гръцката поговорка: „Направи едно добро, изяж едно лайно!“.

Хайде изчаках ги. Като се върна моята касиерка, освен че платих бензина, си поръчах и кафе. С мляко. Дава ми касиерката кафето, гледам бележката – чукнала ми два пъти мляко. А аз винаги го пия с веднъж мляко (една дозичка). Викам си – пак наказание.

Докато се взирам недоволно в бележката, касиерката учтиво ме запита: „Искате ли канела към кафето?“ Тогава се взрях в нея. Беше хубаво младо момиче. На табелката на ревера й с името й пишеше „На обучение“. Веднага, почти машинално отговорих: „Знаете ли, има една английска мисъл: „Do not do more than you are required to.“

Тя направо се ококори. Продължих: „И понеже вие сте нов служител, сега постъпвате, ще ви е от полза – не правете повече, отколкото се иска от Вас. Иначе ще се преуморявате. Тук ще направите повече, там – повече и вечерта ще сте по-уморени отколкото трябва. А за допълнителната преумора няма да Ви плащат.“

Тя ме погледна възхитено. Каза: „Знаете ли, това е много мъдро и практично!“ Разменихме си още няколко реплики и аз взех кафето да тръгвам. Тя ми пожела: „Лек и приятен път!“ Казах си: „Боже-е-е, толкова пъти зареждам тук, веднъж да ми пожелае някой лек път.“

И понеже съм си с бърза реакция, реших да натрупам още точки: „А, ще е лек. Отивам на вилата, а тя е само на 40 км от тук.“ Тя се усмихна и ми помаха за довиждане.

Леле-е-е, значи това е бил Божият план. Понеже съм ерген, да минат всички хора на опашката, младото и хубаво момиче да се освободи, да не бърза за други клиенти, да си поговоря с нея, да я впечатля с английска мисъл и най-накрая да натрупам точки като вмъкна в отговор на нейна реплика (т.е. да не прозвучи като самохвалство), че имам вила и то само на 40 км от София.

Не знаех дали историята с това момиче щеше да има продължение, но самият контакт, нейната усмивка, нейното възхищение, вече ми бяха направили, както се казва, деня хубав.“

И след този разказ, предпоследно, малко от Библията:

„Весели се младежо, в младостта си, И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.“ Еклезиаст, глава 11, стих 9.

И още: „Както не знаеш как се движи духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната (бременната – б.а.), Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.“ (пак там, стих 5).

Вместо заключение два вица. Защото Господ дава, но в кошара не вкарва. Един се молил всяка неделя в църквата:“Господи, моля те, дай ми шестица от тотото! Моля те, моля те!“.  На седмия път, в църквата, отгоре се чул глас: „Абе човече, вземи да пуснеш един фиш!“

Другият виц. Наводнение. Водата стигнала до верандата на къщата. Един вярващ си седи и гледа. Минал човек с лодка: „Ела, качи се, ще те спася.“ Другият: „Не аз съм вярващ христянин, Бог ще ме спаси.“ Водата стигнала до втория етаж оня се качил на третия. Минал един с моторница. „Ела, качи се, ще те спася.“ Другият: „Не аз съм вярващ христянин, Бог ще ме спаси.“ Водата стигнала до улука на покрива, вярващият се качил на върха на покрива. Долетял хеликоптер, пилотът извикал „Ела, ще ти спусна въжена стълба и ще  те спася.“ Другият: „Не аз съм вярващ христянин, Бог ще ме спаси.“ Водата се качила още, вярващият се удавил. После право в рая и отишъл при Господа, казал му: „Господи, аз толко вярвам в теб, защо не ме спаси?“ Господм отговорил: „Пратих ти сал, моторница и хеликоптер, какво искаш повече?“

Както често казвам – успехът се състои от два компонента – да виждаш възможностите и да се възползваш от тях. А един стар човек веднъж ми каза: „Съдбата говори много тихо, а Дяволът крещи – трябва да се научиш да слушаш!“. 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Петрова

04.04.2020 | 17:38

Обаче при комунистическото общество казва "всекиму според възможностите, всекиму според потребностите" а потребностите на този "финансов експерт" са очевидно да се остави да го излъже с двайсе стотинки някаква ученичка в продажбите само с един комплимент и той продължил да и се хвали с вилата вместо да я покани или поне да си поиска двайсетте стотинки за млякото обратно. Ега ти бизнесмена!

Отговори
1 1

АСЕН ИЛИЕВ

04.04.2020 | 17:16

КВИ СА СЕГА ПА ТИЯ ЛА ЙНА ?! АЗ - БОГА НИТО ПРОДАВАМ, НИТО ОБЕЩАВАМ НЕЩО АКО СИ ДОБЪР ИЛИ ПАЗИШ ПРИРОДАТА! ТО СИ Е ЗА ВАС, АКО ИСКАТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ 3 000 000 ГОДИНИ, А НЕ 3 000, С ОСТАВАЩИТЕ ВИ РЕСУРСИ. ТОВА ДЕТО СТЕ ГО НАУЧИЛИ ОТ МАЙМУНАТА, КОЯТО СЕ ПРАВЕШЕ, ПОСЛЕДНИТЕ 2000 ГОДИНИ НА "БОГ", НАЙ-ДОБРЕ ГО ЗАБРАВЕТЕ! ЕДИНСТВЕНИЯ ПЛАН КОЙТО ИМА Е ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЖИВОТА ВЪВ ВАШАТА ВСЕЛЕНА. НО НЕ СЛАДКИЯ, ВЕСЕЛ, ЗАБАВЕН ЖИВОТ НА ПРАСЕТА - КОНСУМАТОРИ, А ЖИВОТ РАЗУМЕН! И СЪОБРАЗЕН С НАЛИЧНИТЕ РЕСУРСИ. В КОЙТО НЯМА ЦАРЕ, ГОСПОДАРИ, ПЪТУВАЩА СВИНЯ - ТЪРГОВЕЦ, А ОБЩНОСТ ОТ НОР-МАЛ-НИ!!! ХОРА ЖИВЕЕЩИ В СПРАВЕДЛИВО И ХАРМОНИЧНО ОБЩЕСТВО - КОМУНИСТИЧЕСКО!

Отговори
0 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?