Следвайте ни

Банкнотата от 50 лева разказва история за изпепеляваща любов

viber icon

Българската банкнота отпразнува своя рожден ден на първи август. На този ден през 1885 година в Санкт Петербург е отпечатана първата книжна 20-олевка. Това е първата златна емисия на България и както може да се прочете на самата ценна книга: „Въ замяна на тая банкнота Българската народна банка плаща предявителю двадесеть лева злато”. Двайсетолевката със сериен №000001 още се пази в музей в Габрово, въпреки че е със скъсано ъгълче. Причината да е точно там е, че именно габровец я е „спасил”. Ценната находка попада по някое време в ръцете на габровеца Васил Тюлюмбаков, а след смъртта си той я завещава на сина си, който е даскал. И двамата са наясно, че това е ценна находка, защото са забелязали серийния номер. Така първата българска банкнота е предадена в Регионалния исторически музей на Габрово. Предадена не е точната дума, защото учителят е получил срещу нея 250 лева през далечната 1961 година.

Първата банкнота се различава много като формат, защита и дизайн от сегашните книжни пари. В левия ъгъл на лицевата й страна е изобразен държавният герб, а в надписите се четат и две руски думи.  На нея няма нито образи на велики хора, нито картини. Такава художествена стойност парите ни придобиват по-късно. А решението кой да бъде изобразен върху банкнотите с различен номинал никак не е лесно. И досега Управителният съвет на БНБ назначава т.нар. художествен съвет, който се състои от художници, историци и хора на изкуството и културата. Те определят личностите, чиито образи ще се появят върху парите. После се обявява конкурс за дизайна. Така в най-новата ни история в портфейлите ни стоят ликовете на Паисий Хилендарски (2 лева, които все още циркулират, въпреки че номиналът вече е на монета), художника Иван Милев (5 лева),  Петър Берон (10 лева), Стефан Стамболов (20 лева), Пенчо Славейков (50 лева) и Алеко Константинов (100 лева). Както е видно, случайно или не, на банкнотите греят образите само на мъже.

Църквата срещу банката 

Големият спор се е разгорял за изображението на парата с най-малък номинал ​- банкнотата от 1 лев, която бе заменена с монета през 2002 година. Тя е с лика на св. Иван Рилски и  Българската православна църква тогава остро се противопоставя на идеята ликът на светец да стои върху пари. Църквата се аргументира с това, че един светец не може да бъде асоцииран с нещо материално. Страстите някак си се потушават и по-късно при замяната на 1-левовата банкнота с монета въобще не се обсъжда образът на ​св. Иван Рилски от едната й страна.

Момата с чепките грозде 

“Момата с гроздето” от двулевката Кина Гърбова стана почетен гражданин на Сухиндол преди пет години.

През 1962 година БНБ печата банкнота от 2 лева с неизвестна за широката общественост девойка. Историята й е много интересна. Момата с чепките грозде е Кина Гърбова, тогава 16-годишна, от Сухиндол. Тя се трудела като гроздоберачка на една ученическа бригада и там е заснета от фотографа Любомир Чаръкчиев, който по-късно с този фотос участва на изложба в бившето ГДР и печели безапелационно първа награда. Тогава БНБ решава да напечати Кина върху двулевките. Това е единствената обикновена българка от народа, която е изобразена върху български пари. 

Според Уикипедия гроздоберачката от Сухиндол научава, че е звезда, едва когато банкнотата излиза от печат, а малко по-късно й се обажда и самият фотограф, за да потвърди факта.

Самата Кина Гърбова работи първоначално като домакин в стола на местна детска градина, а после дълго време като готвач и домакин в стола на сухиндолския ​винзавод. Никой никога не й е искал разрешението, нито й е заплащал за това, че нейното лице краси най-използваната българска банкнота. Двулевката има 34-годишен стаж - 1962 до 1996 г. Преди пет години обаче Общинският съвет на община Сухиндол обявява Кина за почетен гражданин. 

50 лева с дъх на любов

Ако се загледате внимателно в банкнотата от 50 лева, която и в момента е в обр​ащение, ще видите силует на жена. Това е Мара Белчева ​- поетеса и съпруга на финансовия министър в правителството на Стефан Стамболов - Христо Белчев. Той е убит след опит за покушение срещу министър​-председателя, а вдовицата му е напът да умре от мъка. Историята разказва, че дори боядисала чаршафите си в черно по време на траура. Тя била толкова обаятелна, че в нея е бил тайно влюбен дори княз Фердинанд. Мара Белчева се познава с Пенчо Славейков още от детска възраст, но една вечер, унесени от разговори за изкуство и поезия, между тях пламва любовта. Двамата са заедно до 1912 година, когато Пенчо Славейков умира край италианското езеро Комо. Като свидетелство на изпепеляващата им любов остават много стихове, писма и спомени, запечатани в изданието „И сенките ни тихо ще се слеят”.

Имали сме и банкнота от 3 лева 

За около десет години - между 1952 и 1962 година, в България е емитирана банкнота от 3 лева, направена по съветски образец. На нея пише „Държавен съкровищен билет”. За кратко в миналото сме имали и банкнота с номинал 25 лева. 

Стотачката от 2019-а с Алеко Константинов - с най-сигурна защита

Българската банкнота с номинал 100 лева, която БНБ пусна в края на 2018 година, спечели престижна награда. Тя бе избрана за "Банкнота на 2019 година" по време на конференция "Висока сигурност при печатните технологии" в Малта миналата година. Международното събитие за Европа, Близкия изток и Африка се провежда всяка година и събира най-добрите специалисти в областта на високите технологии в печата на банкноти, паспорти, визи и други документи. Наградата за българската пара с лика на Алеко Константинов бе присъдена заради много добрата защита, уникалния дизайн и техническата сложност на заданието.

С акредитация от ЕЦБ: В София ще си печатаме и еврото

Първите български книжни пари са печатани в Санкт Петербург. През своята 141-годишна история БНБ печата банкнотите си в Русия, Германия, Англия, САЩ. Преди 1998 г. последно са печатани левове в Германия. После тази изключително важна дейност се е извършвала само и единствено в печатница на БНБ. През лятото на 2013 година Българска народна банка създаде съвместно дружество  с един от най-големите производители на банкноти в света - „Франсоа Шарл Обертюр Груп”. Като аргумент в полза на сделката беше посочено, че печатницата на БНБ е претоварена, а френският партньор пък е водеща компания в печатането на пари и произвежда банкноти за над 70 държави.

Със стъпването си в България групата и за първи път в своята история излиза извън пределите на Франция. Така се роди новото дружество, в което БНБ е акционер - „Обертюр Фидюсиер” АД. Преди три години компанията получи акредитация от Европейската централна банка да участва в търгове, провеждани от централните банки на страните от еврозоната, за производство на евро банкноти. Ето защо министър-председателят Бойко Борисов наскоро в свое изявление по повод на влизането ни в чакалнята за еврозоната каза със задоволство: И еврото ще си го печатаме тук! 

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво очаквате от промените в кабинета "Борисов 3"?