Следвайте ни

Ако съдбата ти поднесе лимон, продай го. И си купи парче шоколад!

Превърнете затвора в крепост, а пожара навън – в семейно огнище, съветва Банчо Банов  

viber icon

Банчо Банов, финансов експерт

Сега ще кажете, ама това вече е известно. Нали има статия от Дейл Карнеги: „Ако съдбата ти поднесе лимон, направи си лимонада.“ Да има я. На стр. 199 от книгата му "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ (1948).

Но според мен тук трябва да се направи отграничение. Едно е съдбата да ти поднесе лимон и ти от немай къде да се направиш лимонада. Пак трябва да търпиш същия тръпчив, кисел и горчив вкус, макар и разреден с вода и захар. Това е нещо като нулиране на негатива.

Но има и втори вариант: Тук ние казваме: „Ако съдбата ти поднесе лимон, продай го и си купи парче шоколад.“ Друго си е нали. Сладко като шоколад. Или за превръщането на недостатъците в предимства или козове.

Всички знаете, че в играта на карти, на бридж белот, да ти се падне най-слабата карта седмица при раздаването си е чист недостатък. Но отиграна подходящо при подходяща боя, хвърлена последна, седмицата обира валетата, десетките и деветките на противниците.

На този седмак му викат „Седмака кръвопиец“

В статията за лимонадата на Дейл Карнеги има такъв пример. На фермер, придобил неплодородна ферма, пълна с гърмящи змии. И я превърнал във ферма за отглеждане и добив на месо и отрова от гърмящи змии. Имало и туристически обиколки. Другите му примери са по-скоро за нулиране на негатива, отколкото превръщането му в коз.

Проучвайки следвоенното Германско икономическо чудо, се натъкнах буквално на 5 реда за канцлера Конрад Аденауер по тази тема. Първият ред казваше: „Той буквално изиграваше (Asspielte) своите недостатъци. Например – иска да прекрати неприятна среща. Каза: „Ох, извинете, аз съм един стар човек. Имам нужда от почивка. Нека спрем дотук.“ Ответната страна се съгласява. Втори пример. Идва опозиционен депутат Х от опозиционна партия У и излага своето (или на партията) ултимативно искане. Канцлерът въобще не е съгласен.

Иска или въобще да не го изпълни или да го отложи поне с година

 Изпраща по живо, по здраво депутата. Минават се 6 месеца и същият депутат идва пак на посещение едва ли не да тропа по масата. Канцлерът: „Ох, извинете, аз съм един стар човек. Съвсем забравих за Вашето искане. Дайте ми шест месеца и ще го изпълня".

В американския филм „Обществен враг“ Уил Смит играеше адвокат, който вбеси заместник-началника на Националната агенция по сигурност. Той, превишавайки правата си, насъска цели отдели да го преследват, а в негово отсъствие (на героя на Уил Смит) от дома му натъпкаха дрехите с проследяваща техника.

Подслушваха го. Добре че на помощ му се притече Джийн Хекман,  бивш разузнавач. Махнаха му първо датчиците и ги обезопасиха. После Хекман му обясни: „Ще превърнем нашите недостатъци в предимства. Това е от тактиката на партизанската война. Ако те са големи, ти си малък, те са трудноподвижни, ти си мобилен. Те са лесно видими, ти си трудно видим – почти невидим. Като добавка сложиха датчика в хотелската стая на един сенатор и направиха така, че да го види. Той много се ядоса и викна шефа на същата служба.

И понеже тези датчици са почти съвсем малко на брой и под отчет, той поиска пълно разследване на историята на датчика и примката се затегна около врага на Уил Смит – заместник директора на службата. Както се казва „С техните камъни по тяхната глава“ или библейското: „Притча за овчаря, който отиде да подстриже овцете и се върна остриган.“

Така че, не изхвърляйте твърде рано седмака от играта, а помислете как с него може да оберете някое вале. 

Сега за настоящата ситуация. Всички сме затворени по къщите. Има куп интересни и приятни неща, които да направим. Аз ще започна, а вие за себе си – надградете. Да знаете, човек е невероятно креативен. Особено затворен, с достатъчно време да мисли.

Георги Димитров, който бил държан сам в килия в затвора, а при свижданията му винаги присъствал надзирател, си направил от хляб  мастилница. И вместо с мастило, я напълнил с мляко. Вместо на хартия, пишел в белите полета на донесените му от близките книги. Връщал ги. Те вкъщи нагрявали страниците и четяли написаното. Когато един стражар влязъл внезапно, и го попитал какво прави, Димитров отговорил – „ям“ и изял мастилницата.

Съветският разузнавач Щирлиц от филма "17 мига от пролетта" е затворен в килията си. Взима от една кутия кибритени клечки и ги подрежда на масата така, че да „нарисува“ таралеж. Може с тях да нарисувате много фигурки с децата. И не само вие измисляйте игри, карайте и те да измислят. А вечер, отворете телефона или лаптопа и им прочетете някоя приказка за заспиване. Или пуснете по ютуб някоя приспивна народна песен и им попейте с компютъра. За тия неща нямахте време преди кризата, нали?

Направете си в къщи рецитал

 Научете 2-3 стихотворения наизуст, репетирайте в друга стая и после ги изнесете на децата, жената (мъжа) изразително и с чувство, все едно сте артист. Например, Вазовата епопея „Опълченците на Шипка.“ Може и домашен театър да разиграете. Например началната сцена от „Криворазбрана цивилизация“ с Георги Парцалев. Репетирайте я с жената и после я изнесете пред децата. Пускам ви линка.   https://www.vbox7.com/play:db752e3d

По нататък, ако имате възрастна баба в къщи, попитайте я за тетрадката с рецепти

Всяка жена по соца имаше от майка си. Сгответе нещо вкусно (да е по-сложно) и ангажирайте повече хора от семейството – един да бели и реже лука, друг морковите. И докато манджата къкри, пуснете на телефона или лаптопа песни от нейното време. Извадете от някое чекмедже стария, недокосван от години семеен албум с черно-бели снимки. Разгледайте ги всички. Бабата ще си спомни интересни истории от младостта си и ще ви ги разкаже. Увлекателно е, а и поучително.

Защо не почнете да попрочитате от Библията?

О-о-о, ще кажете, тя е 1485 страници. Няма нужда. Препоръчвам ви:

1.   Притчи, глава 8 – една страница, ето линка https://wordproject.org/bibles/bg/20/8.htm#0

2.    После от „Книга на Еклезиаста или Проповедника“. Тя е само 10 страници. Пускам ви линка.

https://biblia.bg/index.php?k=21&g=10&tr1=1

3.“От Марка Свето Евангелие.“ За историята на Иисус – само 23 страници. Пускам Ви линка. https://biblia.bg/index.php?k=41&g=1&tr1=1

Връщаме се на домашните занимания.

Шиене

 Прегледайте си дрехите.  Ако има някой панталон отеснял, а отзад има запас, разпорете го, отпуснете го и го зашийте. Ако нямате машина – на ръка, както са правели абаджиите на времето. Ако има нещо за кърпене – закърпете го. Като надобреете, вземете едни стари дънки, които не ви трябват, разпорете ги по шева и от парчетата констуирайте и съшийте елек. Нямате машина? На ръка. Като Захари Стоянов. Научете се да плетете. Везане, гоблени. Върху парче от стар чаршаф с фулмастер нарисувайте фигурки. После с наличните игла и конци ги „оцветете“, бродирайки.

Калиграфия

Измислете или прочетете от някъде девиз, мисъл, която ви вдъхновява. След това се упражнявайте да я напишете калиграфски – със всичките му завъртулки и красоти. От 10 до 50 пъти. Първо едно под друго на страница, крайните варианти по самó на страница. Със всички завъртулки и финтифлюшки. Най-хубавото му изрежете рамка от картон и го окачете на стената. След кризата ще му поръчате и дървена.

Ако сте пушач, вземете пакет тютюн, листчета и филтри и на ръка свивайте цигари. По няколко. И ги слагайте в кутия от обувки.

Икебана с децата

 От интернет снимки нарисувайте, изрежете, после по цветето изрежете картон и го подсилете от към гърба. Ако няма лепило и тел бод става. После в суха ваза наредете икебана – в най-различни варианти.

Играйте с децата на техните игри. Като свършат, помолете ги да измислят нови. Ще видите колко креативни са малчуганите. Мой приятел ми разказа: „С моята малка племенница играехме проста игра, която тя беше измислила. Лягах на дивана със затворени очи, а тя поставяше различни малки предмети върху лицето ми – колички от Мач-бокс, капачка от червило и др. И после се заливаше от смях как изглеждам. После отварях очи – и аз се смеех. После нова модификация и т.н.“

И за да не съм голословен, ето една рецепта за домашна пица. Не е моя, знаехме я по соца. Взимате филия хляб. Намазвате я с масло. Отгоре поръсвате чубрица, после тънки шайби домат, настъргвате отгоре кашкавал на ренде, а най отгоре настъргвате шунка. (може да смените местата на шунката и кашкавала – в зависимост от вкуса). Слагате в тостера или фурната леко да запече, докато се разтопи кашкавала и…м-м-м, вкусотия. Жокер - идеална е за закуска с чаша топло мляко със захар (с или без какао). 

Помнете какво е казал Максим Горки: „Ако в нищо не можеш да намериш утеха, ще я намериш в труда.“ Един наш светец, наричан Безсребърник, казва като завет: „В ръцете ви винаги да има работа!“

Пред заключение

 Няма по-хубава илюстрация за превръщането на наказание – първо в удоволствие, после в приключение от детския роман „Приключенията на Том Сойер“ на Марк Твен. Том живее в малко градче Сент Питърсбърг, край река Мисисипи, заедно със строгата си леля Поли. Той е палаво момче, което непрекъснато създава проблеми на отглеждащия настойник. Заради мръсните си дрехи, палавникът е наказан в събота да боядиса оградата. Том се залавя. По едно по едно минават хлапетата да му се подиграват. Том обаче се държи, сякаш това е голямо удоволствие. Мацва една четка, после още една. После се отдръпва да погледа, все едно е художник. Хлапетата са заинтригувани. Искат да опитат. Том обаче: "не, та не". Накрая започват да се конкурират да боядисат малко пространство, като си платят – с джобните си играчки. Том първо „играе“ резервиран. После „едвам“ се съгласява. Като резултат – хлапетата от квартала му боядисват оградата, а той събира „печалба“ – един куп джобни играчки. 

И накрая в заключение, два цитата от Дейл Карнеги. „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота.“ Млад семеен мъж губи двете си деца. „Тази двойна загуба се оказа прекалено тежка. …Не можех да спя, не можех да ям, не можех да се отпусна или да почивам. Нервите ми бяха съвсем разклатени…Но Слава Богу имах още едно дете…Един ден дойде при мен и ме помоли да му направя лодка. Нямах никакво настроение да правя лодка, всъщност, нямах настроение да правя каквото и да е. Но синът ми е упорито момче! Наложи се да отстъпя. Правенето на лодката отне около три часа…тези три часа, прекарани в работа, бяха първите ми часове на психическо отпускане и спокойствие от месеци….На следващия ден обиколих стаите из къщата и направих списък…десетки неща се нуждаеха от поправка-рафтовете в библиотеката, стъпала на стълбата, капаци на прозорците, щори, брави, ключалки, капещи кранове (пропускаме абзаца, че се заема и с обществена дейност – б.а.)…Сега съм толкова зает, че нямам време да се безпокоя.“ (стр. 87-89).

„Един ден, докато жена ми миеше съдове, а аз ги бършех…Жена ми си пееше, докато миеше, а аз си казах: „Виж Уил, колко е щастлива тя. Женени сме от 18 години, и през всичките години тя е мила съдове…“ (стр.365-367)

Нямам какво да добавя, освен от всичко написано до тук, се сещам за скандинавската пословица „Северният вятър създава викингите.“.

 

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?