Евродепутатът Атидже Алиева-Вели: Субсидиите на нашите и европейските фермери се изравняват до 2027 г.

- Очакват ли се изненади и от какво естество при гласуването на Многогодишната финансова рамка и в частност средствата за ОСП?

- По отношение на Многогодишната финансова рамка преговорите все още са текущи, така че отсега не мога да говоря за изненади. Ние сме за покриване на амбициите с разумен бюджет, защото не може да се искат прекалено много пари във времена на криза.

- Какви политики на национално ниво трябва да се приложат, за да се приспособи новата ОСП - най-вече по отношение на зелената архитектура, към нуждите на българските земеделски производители?

- На ниво ЕП се водят тежки преговори и тежки компромиси, повлияни от различни фактори, включително и поради ковид пандемията. Няма да е лесен преходът към щадяща околната среда икономика и селско стопанство, но този път трябва да извървим заедно. Но пред българските земеделски производители има нови възможности - да разработят и прилагат дизайна на екосхемите, които ние като държава ще си определим. В зависимост от предложенията, които МЗ получи от бранша.

Важно е да отбележа, че ЕК ще подпомага държавите членки при разработването на тези мерки. Освен примерни ръководства, от които държавата да си избира набор от мерки, би следвало комисията да осигури една платформа за обмяна на добри практики, за да може това, което заложим с крайни резултати, да постигнем в края на програмния период. Убедена съм, че нашите браншови организации комуникират много добре на европейско ниво и обменят опит и практики, които можем да заимстваме, така че да надграждаме досегашните зелени мерки.

Пак казвам, че няма да е лесно, изискванията по т.нар. условност са доста, но те отразяват стратегията за опазване на биоразнообразието, стратегията „От фермата до трапезата“ за производство на безопасна и качествена храна, така че всичко това е залегнало в пакета от законодателство. Важно е в следващата една година при разработването на стратегическия план всички активно да участват. В момента гласуваме самите правила, без да знаем какви средства ще бъдат разпределени по конкретните интервенции и мерки. Важно е фермерите да имат предвидимост и да планират дейностите си, но е важно заедно да изготвим стратегическия план. Надявам се да сме си научили уроците и догодина, когато представим този план, който да отговаря за нуждите на нашите земеделци, той да се приеме с адмирации от ЕК.

Да не забравяме, че през следващите две години на преходен период трябва да отговорим и на последиците от ковид пандемията. Този месец в Комисията по земеделие и развитие на селските райони гласувахме пакета за възстановяване. На ниво Европейски парламент това е решено, но преговорите със Съвета тепърва предстоят. Ние на национално ниво трябва да степенуваме приоритетите си след ковид кризата, така че следващите 2 г. е важно до нашите земеделци да стигнат средствата, които са предвидени по плана за възстановяване. За целия ЕС те са в размер на 7,5 млрд. евро.

- Има ли шанс през следващия програмен период да се изравнят директните плащания на родните фермери с тези, които получават колегите им в ЕС, и защо досега не е решен въпросът с тази несправедливост?

- Да, това е огромна несправедливост. Предложението за изравняване на директните плащания от българска страна е вече трети програмен период и за съжаление, все още не е факт. За да бъдат конкурентни нашите земеделци, ясно е, че трябва да получават плащанията, които взима европейският земеделец. Няма да спра да работя по темата, докато не видя български фермери с изравнени плащания на европейско ниво. Още по време на гласуване на преходното законодателство за 2021 и 2022 г. направих предложение плащанията да се изравнят до края на 2022 г. Това предложение не беше прието, но за мен бяха важни знакът и резултатът от самото гласуване, тъй като получи голяма подкрепа - 36 гласа „против“ и 30 гласа „за“, което в минали гласувания не се е случвало. За мен това става все по-наболял проблем, който трябва да се реши.

В предложението за многогодишна финансова рамка, което това лято излезе от Съвета, е залегнало това предложение за изравняване на плащанията до 2027 г. и силно се надявам това да е последният път, в който в регламентите присъстват тези текстове. Искам да отбележа една малка възможност, която се дава на държавите членки, които все още получават плащания под средното европейско ниво - те ще имат право да прехвърлят по-голям процент средства от втори стълб, където са интервенциите и инвестициите към първи стълб, за да могат донякъде да компенсират по-ниските нива на директни плащания. Разбира се, това не е удовлетворяващо, защото се извършва за сметка на същия бюджет.

- Липсата на широколентов интернет в много български села прави невъзможна цифровизацията в селските райони и селското ни стопанство въобще.  Какви механизми биха стимулирали и ускорили този процес, за да не се повтори скорошният прецедент - да се изземат пари от ключовата подмярка 7.3 и да се насочат за подпомагане по извънредната мярка "Ковид"?

- Липсата на широколентов интернет по селата е проблем не само за България, но и за цяла Европа. Средства за това ще бъдат заделени. За разлика от сега обаче, нивата на финансиране ще бъдат по-ниски, т.е. съфинансирането от страна на държавата трябва да е в по-висока степен. Но действително няма как да говорим за дигитализация и иновации, без да имаме пълен обхват на широколентов интернет. За мен трябва да продължи сериозна работата по този въпрос.

В контекста на ​ковид дали парите са прехвърлени към кризисната мярка и дали по време на ​ковид ще имаме интернет, трябва да намери своето решение, защото това е едно от условията, които трябва да осигурява всяко едно село. По принцип работата по дигитализацията на селското стопанство трябва да е много добре планирана и координирана от ниво земеделски производител, през националните власти и МЗХГ до нас, евродепутатите и еврокомисаря.

Крайно време е земеделците да могат да използват всички възможности, които в момента Европа дава. За съжаление, още са ни непознати програмите „Европа 2020“, „Хоризонт Европа“, които предлагат много големи възможности за дигитализация, въвеждане на модерни технологии и иновации. Вместо да стоим вперени само във възможностите на ОСП, трябва да се разгърнем и в другите инструменти за финансиране, като те да бъдат използвани в пълна синергия и координираност с основните, които са в ОСП.

 

Атидже Алиева-Вели е родена на 18 септември в Девин. Има бакалавърска степен по биотехнологии от Софийски университет „Св. Климент Охридски”. В същия вуз защитава магистратура по индустриални биотехнологии, а в УНСС - магистратура по „Публична администрация със специализация Държавна администрация”. Кариерата си стартира в „Данон Сердика”. През 2007 г. започва работа като експерт в Държавен фонд  „Земеделие” в сектор „Мляко“. Постепенно израства в структурата и през 2013 г. е избрана за зам. изпълнителен директор на Държавен фонд  „Земеделие” - Разплащателна агенция с ресор „Прилагане на мерките от Програмата за селските райони“. Поста заема до май 2019 г., когато е избрана за евродепутат. Член е на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Владее английски, турски език, руски и френски език. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?