Заделените 1.2 млрд. лв. за саниране стигат едва за 1200 сгради
Бизнес асоциации предлагат собствениците да съфинансират обновяването
- 10:45, 18.08.2021
- 14:40, 18.08.2021
- 1392
- 2
Над 95% от многофамилните сгради и 100% от еднофамилните у нас няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна ефективност в обозримо бъдеще. За този проблем предупреждават експерти в своя декларация.
Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) заедно с други неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти предлагат промени по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Реформата в политиките за сградно обновяване означава преход към съфинансиране от собствениците при осигуряване на необходимите финансови инструменти и защита за уязвимите домакинства.
Това е обществено отговорният модел.
„Безплатното саниране” е популизъм, от който не печели никой. За съжаление, в последния вариант на НПВУ отново виждаме отказ от тази реформа, се казва в декларацията. Дори нещо повече - зле прикрит опит да се компрометират пазарните механизми.
Тази декларация - от името на БАИС и други НПО, бизнес организации и експерти, е предложена на вниманието на всички парламентарни групи и отговорни представители на изпълнителната власт. Тя включва 12 препоръки.
100-процентовото финансиране на сградното обновяване е подарък за 1000 сгради и подигравка с 65 000, се казва в декларацията. В противоречие с всички публични изявления последният вариант на проекта за енергийна ефективност към Плана за възстановяване и устойчивост утвърждава тенденцията за тотален отказ от реформи в един от най-важните за гражданите сектори.
Според новия вариант на проекта за енергийна ефективност към
Националния план за възстановяване и устойчивост над 1.2 млрд. лв. ще бъдат насочени към саниране на многофамилни жилищни сгради. Подобна инвестиция и дори по-голяма е напълно обоснована, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз. За съжаление обаче, и последният вариант на проекта няма никакви допирни точки не само с европейските, а и с регионалните практики. Въпреки огромната сума обхватът му е нищожен, амбицията е далеч дори и от заложеното в собствените ни национални планове, а дългосрочният ефект от изпълнението му е отрицателен. Причина за това е продължаващата практика за предоставяне на 100-процентово безвъзмездно финансиране за ограничен брой многофамилни жилищни сгради. Еднофамилните жилищни сгради, в които живее близо половината от българското население, отново са изключени от сметките. Заявената цел за „трансформиране на съществуващия модел на предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ“ е тотално обезличена от факта, че 92% от средствата се насочват именно за безвъзмездно финансиране. Двете реформи в плана, които трябва да опосредстват това трансформиране - Национален фонд за декарбонизация и Разработване на дефиниция на енергийна бедност, дори не се споменават в текста на проекта.
Какво означава това?
При 66 865 многофамилни жилищни сгради, огромната част от които се нуждаят от обновяване, средствата ще достигнат до едва около 1200. Останалите няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна ефективност в обозримо бъдеще. В най-добрия случай към средата на 2026 г. ще бъде постигната не повече от една трета от заложената национална цел за 2030 г. Oстава неясно как ще се осигури необходимият ресурс за изпълнение на останалите две трети. Въвеждането на принцип на съфинансиране за част от сградите без осигуряване на паралелен механизъм за подкрепа на самоучастието и включването на уязвимите домакинства го обрича на неуспех, особено в конкуренцията на програма със 100% безвъзмездно финансиране.
Гражданите продължават да бъдат заблуждавани, че някой ден средствата ще стигнат и до тях. Със 100% безвъзмездно финансиране това просто няма как да стане - при днешните цени само за многофамилните сгради са необходими над 50 млрд. лв. С текущия темп на обновяване ще ни трябват и поне 200 години.
Какво трябва да направим?
Единственият начин обновяването да стигне до повече хора е да се намали субсидията и да се даде възможност за допълващи инвестиции от страна на собствениците чрез подходящи и достъпни финансови инструменти. Това се признава от всички, но все още никой няма политическата воля и отговорност да го обяви публично. В същото време проучвания показват, че гражданите са склонни да инвестират в обновяване на жилищата си, стига да им се даде възможност. Безвъзмездното финансиране на проекти с доказана рентабилност представлява очевидно разхищение на публични средства и точно заради това „програмата за саниране“ незаслужено се превърна в синоним на неефективна и податлива на корупционни практики политика.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни