Влагат златното сечение в уникална сграда в Стария град

Мултифункционален център, свързан с културните традиции на хората, живели под седемте тепета, от Античността до наши дни. Това накратко е концепцията на нова сграда в Стария град. Строителството й започва съвсем скоро по идея на инвеститора Костадин Ленгеров. „Имам всички разрешителни за стартиране на строежа. Проектът ми е съобразен с изискванията на зоната и специфичните правила, които са задължителни в резервата "Старинен Пловдив". Само че аз не искам да построя поредната жилищна сграда, затова влагам в строежа си една нова концепция - изчисленията в проекта ми следват пропорциите на златното сечение в архитектурата“, обяснява Ленгеров.

Сградата е своеобразен център - символ на обединението и единството на различните култури, които произхождат от древността до наши дни. По план тя е напълно симетрична, а

страничните колони наподобяват обелиск.

Интериорът е колоритен, с елементи на древноантични и класически архитектурни детайли. Преди десетина година Ленгеров обяви първия си проект в резервата - сградата „Livingstone evolution”. Днес - с втората си сграда - той ще завърши напълно композицията от постройки, които попадат до ул. „Митрополит Панарет“ и „Душо Хаджидеков“, с лице на изток. В подножието на Стария Пловдив те реално са само на 33 метра от Източната порта на Древния Филипопол. Вероятно точно локацията провокира Ленгеров да потърси един по-интересен подход в проектирането на зданието. Реализацията е в синхрон с

древната философия за златното сечение -

това е универсален израз на структурната хармония в природата, в науката, но и в архитектурата. Златното сечение е използвано през годините за създаване на хармонична перспектива във важни постройки: при построяването на Хеопсовата пирамида в Гиза, в гръцкия Партенон, както и при издигането на редица готически катедрали. Именно на този принцип са изградени древногръцките и римските храмове. 

„Всички те са пример за прилагане на математическия метод в изкуството. И най-малкият детайл и орнамент в тях следва пропорцията Φ - съотношението на височината на сградата към нейната дължина е 0,618“, обясни Ленгеров.

Златното сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То се отбелязва с гръцката буква φ и има стойност приблизително равна на 1,618. Само че златното сечение е не само математическо понятие, а и 

символ за красота, хармония и съвършенство 

в изкуството и науката, но и в архитектурата. Проектантите го залагат и в проекта на новата сграда в подножието на Стария град. Фасадата й е обработена с гладки мазилки, съчетани с каменна облицовка. Страничните колони наподобяват обелиск и подсказват идеята за единството на различните култури. На ниво археология тук се откриват следи от няколко предшестващи епохи: елинизъм, римска епоха, Средновековие - например римска улица широка 6 и дълга 20 метра, се отделя от улицата на Източната порта и преминава на ниво археология под сградата. При спасителни разкопки на екип с научен ръководител д-р Иво Топалилов на терена на ул. „Душо Хаджидеков“ през 2009 г. откриват частично запазена сграда от Късната античност, като на места градежите достигат до 1.60 м.

Сред находките е и изцяло запазен тухлен канал,

разположен в средата на античната улица, както и мраморен капител, използван впоследствие за ново строителство. От римската епоха е останал зид от каменни блокчета. Археолозите разкриват части от масивна каменна сграда от Късната античност, а в едно от помещенията са намерени четири питоса. Натъкват се и на находка от близо 200 бронзови монети от времето на Константин I Велики.

Под най-ранния пласт от римско време има пласт от елинистическата епоха (IV век пр.Хр.). Разкритите структури от този период са частично вкопани жилища със стени от плет и кал. Намерени са малки фрагменти от глинени съдове, работени на ръка. Тази структура вероятно се свързва с каменно-медната епоха, допускат учените.