Вихрони Попнеделев: Наш екип създаде артпространство за истински ценители

Архитектурната платформа ArchDaily номинира новата галерия към Артцентър „Вихрони" в с. Долно Камарци за Сграда на годината. Категорията е "Сгради за култура". Сътворена като устойчива ревитализация на бивш училищен стол, тази изоставена сграда „измина“ дълъг път, преди да се превърне в галерия и културен център.

Зад артконцепцията стои името на художника проф. Вихрони Попнеделев, архитект на сградата е неговата дъщеря Ева Попнеделева, чийто екип от Vision Consulting се заема с цялостната трансформация, обновяване и надграждане.

 

Старата, вече рушаща се сграда е построена в началото на 80-те години и носи типичните характеристики от дизайна на комунистическата епоха. „Бях „принуден“ да имам някакво отношение към това здание, което навремето е било стол към училището в село Долно Камарци“, казва майсторът на четката, който обича да живее като бонвиван и да прави каквото си поиска. Вихрони Попнеделев разказа пред „Марица“ как старата сграда е построена навремето с дружните усилия на хората от селото и с техния доброволен труд.

„Когато дойдох в Долно Камарци преди 20-ина години, постройката беше в ужасно състояние. Учудих се как не е паднала. Проблемът е, че вече бях купил къщата отсреща и трябваше да взема решение как да живея с тези „отпадъци“ от миналото. Сградата бе изоставена с години и се рушеше пред очите ми. Освен това не беше добре построена, а местен инженер бе правил крайно несполучлив опит да я поправи, слагайки тежки стоманобетонни елементи. Реших да я купя и с общи усилия - моите, на дъщеря ми и зет ми, който е строителен инженер и предприемач, превърнахме в реалност един невероятен проект“, разказа Попнеделев. Подходът към повторно използване и рециклиране на материалите е водещ мотив в новия дизайн.

„Най-малко 30% от носещите структурни елементи липсваха, което добави още повече предизвикателство към и без това ограничения бюджет. Нашето предложение обаче имаше за цел да използва повторно съществуващата структура, като същевременно подобри качеството на фасадите и увеличи пространството на галерията. Проактивният подход към устойчивото повторно използване поставя запазването на съществуващата конструкция от сутерен до първия етаж в челните редици на дизайна“, допълват проектантите от Vision Consulting. В процеса на проектиране те работят в тясно сътрудничество с местни артисти/художници, за да подчертаят майсторството на ръчната изработка.

Зоната пред входа е подчертана с 9-метрова дърворезба, ръчно изработена от автора Митьо Митев. Входната зона включва фасада от пода до върха, облицована с регенериран дървен материал, ръчно оформен и гравиран. На партерното ниво всички преградни стени на старата столова са разрушени, за да се опрости пространството и да се осигури експозиционната площ на Галерията. Проектът въвежда изцяло ново разширение на последния етаж с Art Depot, което днес побира огромната колекция от произведения на изкуството на Вихрони. Баните са облицовани с ръчно рисувана керамика, произведена в самия артцентър. Осветлението се регулира чрез плътно затваряне на прозорците с капаци - картини, изрисувани отново от проф. Попнеделев. Друг интересен детайл е, че подходът на екипа към пространството е подчинен на устойчивия дизайн и стремежа към въглеродна неутралност.

Голяма част (70%) от отпадъчните строителни материали са вложени повторно в строежа или в произведения на изкуството. А някои от материалите, налични на място - като подово терацо и съществуващи бетонни греди, са интегрирани в интериорния дизайн и по този начин те засилват контраста между старо и ново. Покривната конструкция е от слепени греди - така се осигyрява свободно от колони пространство и са проектирани дървени рамки с една връзка. За първи път тук се прилагат иновативни инженерни техники, прилагащи свързване на колона-греда и епоксидна дървесина. Чрез плъзгащите се системи четирите самостоятелни композиции се събират в квадриптих, така контрастният колорит, пластичност и звучност се обединяват в хармония. Вихрони Попнеделев обясни, че често използва този принцип на „пъзела” в изкуството си - сега той е и част от фасадата на едноименната му галерия. Тя успешно допълва концепцията на артцентър „Вихрони“. Днес той предлага арттyризъм за деца, курсове по живопис, керамика, текстил, дърворезба, металопластика. Тук се организират различни тематични и международни пленери, тиймбилдинги и стyдентски практики, срещи между художници и колекционери. „Имаме фантастична зала, където ще правим тематични срещи. Искам да развия галерията и хората от селото да идват и да слушат тези лекции. В това прекрасно пространство ще идват и гости от чужбина - те ще имат възможност да излагат творбите си, да се запознават и общуват с местните  хора, да излагат творбите си. В Артцентъра има на разположение зала за дебати, изложбена зала, керамично ателие с две пещи, 5 открити ателиета за приложно изкуство и 6 двойни стаи за настаняване“, допълва проф. Вихрони Попнеделев.

Видни гости уважиха празника на маестрото

Децата и музиката имат специално място в артцентъра на Вихрони. „Първото нещо, което ще направя за малчуганите, е на тема музика. Искам да ги измъкна от фотографското мислене и да ги провокирам да използват въображението и емоциите си. Те са най-малко застъпени в техните занимания в училище днес“, казва с усмивка майсторът на четката. 

Музиката е част от неговото „рисуване“ от години. Вихрони бърза да поясни: „Има толкова много близост между живописта и музиката - термините им са едни и същи, имат сходен ритъм и съзвучие. В музиката не трябва да има думи. Ето, в абстрактната живопис например има абсолютна музика - наричам я джаз. Слушам всякаква музика, докато рисувам, но любимата ми е джазът“, казва науморният Вихрони. И признава, че в живота следва и сбъдва мечтите си. „Те, мечтите ми, постоянно се сменят - една мечта си отива, идва друга. Сега мечтата ми е да се подмладя с 20-ина години и отново да правя всякакви щуротии“, смее се маестрото. За откриването на новата галерия в с. Долно Камарци пристигнаха видни персони от света на изкуството и бизнеса.   

„Жив съм, какво повече мога да искам - каза пред „Марица“ големият български скулптор Георги Чапкънов-Чапа. - А той, Вихрони, е голяма работа. Много го обичам, той е страхотен художник и добър човек. Щастлив съм, че сме приятели.“ Сред гостите на събитието бяха още бизнесменът Красимир Дачев, синът на поета Пеньо Пенев - Владимир Пенев, който е художник-живописец, кметът на с. Долно Камарци Никола Гостев и много от жителите на селото.

 

Маестрото: Всички в семейството ми са рисували

Той е един от създателите на групата за авангардно изкуство „Градът“. Художникът живописец проф. Вихрони Попнеделев е роден на 1.III.1953 г. в Пловдив. Завършва Художествена гимназия в Казанлък и Художествената академия при проф. Панайот Панайотов. Става доцент през 1995-а и професор от 2001 г. по живопис в НХА. Носител е на националната награда „Захарий Зограф”.

През 2008 г. открива „Артцентър Вихрони” в с. Долно Камарци, където кани колеги от целия свят, с много деца и хора от третата възраст. Там отглежда домати и прави таратор от тученица за гостите си. Съпругата му проф. Аделина Попнеделева е живописец и преподавател в Художествената академия. Имат две дъщери, които са архитект и илюстратор, и внук Божидар.

Ала семейната му история е не по-малко интересна. "Баща ми Недельо Попнеделев беше десенатор на платове. Работил е в текстилния комбинат „Марица” в Пловдив. Това беше през 60-те и 70-те години на миналия век, когато комбинатът бълва висококачествен памук за Англия. По същото това време аз преподавах в Академията текстилен дизайн. Става дума за живопис върху плат - боя и плат дават хубава хармония - разказва семейната история Вихрони и допълва, че всички в семейството му са рисували. - Баща ми е внук на един поп от Граф Игнатиево, дядо ми е имал десетина синове, всичките са станали офицери. Баща ми - също, и като такъв отива в Сливен и там среща Радка, моята майка. Женят се. Тя пък е племенница на големия художник Димитър Добрович (1816-1905). Това е първият български художник с академично образование през Възраждането - някога е завършил в Италия и Гърция.“