Вдигат 4 небостъргача в наш имот на пъпа на Истанбул

Четири ултрамодерни небостъргача ще се издигат в елитния квартал „Шишли“, в сърцето на Истанбул. Инвестицията е плод на колаборацията между българската общност в мегаполиса и мощната турска строителна фирма  „Ташяпъ", управлявана от Емрула Туранлъ. Този терен от близо 50 дка е част от земите на цариградските българи, върнати им от турското правителство през 2012 г. След като бъде застроен, имотът, който се оценява на около половин милиард долара, ще помага финансово на българската общност в Истанбул - таят надежда нашенци, обединени от каузата в своята Фондация на Българската екзархия в Истанбул.

Реституираният парцел в „Шишли“ е най-големият имот на българите в Истанбул. „Работим усилено по този проект повече от 10 години. Цялото това време ни беше необходимо, за да преминем през всички процедури и да вземем необходимите ни разрешителни. Беше труден и съвсем нелесен процес“, каза за „Марица“ Васил Лязе. Той е председател на българската православна община в Истанбул. Роден е в мегаполиса край Босфора, където е завършил Истанбулския лицей "Фенер". Днес Лязе е собственик на фирма за производство на пластмасов амбалаж и матрици. През 1992 г. е избран за председател на Индустриалната зона "Gebze", а от 1995 г. е член на управителния съвет на Индустриалната камара на Истанбул. За председател на Българските православни църкви в Турция е избран през 2003 г. Именно Васил Лязе е двигателят, който има изключително важна роля в процеса по връщането на българските имоти в южната ни съседка. 

"След влизане в сила на изменението на Закона за фондациите през 2011 г. подадохме молби и бяха заведени дела по 11 имота. На 7 юни 2012 г. турското правителство, оглавявано тогава от сегашния президент Реджеп Ердоган, върна на българската общност в Истанбул седем екзархийски имота. Това се случи в изпълнение на едно от изискванията за бъдещо членство на Турция в Европейския съюз, а именно - да спазва културните и религиозните права на малцинствата", обяснява Лязе. Сред имотите са сградата на Метоха (точно срещу Желязната църква в кв. „Фенер“), както и гробище и няколко парцела в престижните квартали „Шишли" и „Бешикташ". Най-големият от имотите обаче е този терен от близо 50 дка, който е напът да бъде застроен с модерните билдинги.

„В терена се копае на 44 метра под земята

Там ще са гаражите и депо/складове, също инсталацията за парно, с която ще захраним многобройните жилища и търговски площи в този многофункционален комплекс. Сега се наливат основите на първата плоча. Идеята ни е да създадем един модерен и удобен за обитаване жилищен комплекс с търговски и обществени зони, където ще има място за театър, културен център, конферентни зали и места за бързо хранене. Отвън са планирани множество паркове. Уговорката ни със строителя „Ташяпъ“ е до 5 години строежът да бъде завършен напълно“, разказа пред „Марица“ Любен Шестаков от Управителния съвет на Фондацията на православната църква на Българската екзархия.

Важна стъпка за българската общност в Истанбул е изборът на фирмата, която да се нагърби с този нелек строеж. Имотът попада в една от най-апетитните зони за строеж. „Това е точно на 5 минути път с кола от сградата на екзархията. В близост до небостъргачите на Доналд Тръмп - дели ги само магистралата Е-5, водеща към Одрин“, уточняват от екзархията. Имотът на българите обаче става „специален обект“ и заради високата си оценка на пазара. Още преди 8-9 години той се оценява на близо 500 млн. долара. Днес тази цена вероятно е още по-висока. За да започне работата обаче, теренът трябва да се разчисти от съществуващите в него постройки: техникум по машиностроене. В съседство е новата сграда на кметството на „Шишли“.

Защо избират тандема с „Ташяпъ".

След много административни перипетии проектът е налице и има необходимите разрешителни за строеж. За реализацията му българите влизат в договорни отношения с турската фирма "Ташяпъ" - решението е собствеността на 4-те небостъргача да бъде разделена.

„Ташяпъ" е сред мощните строителни холдинги в южната ни съседка. В портфолиото на фирмата се виждат много сериозни обекти като тунели, магистрали, държавни болници. "Ташяпъ" строи аеропорта на Кипър. Фирмата работи по автомагистрала Белград-Сараево и ремонтира пътя между Нови пазар и Тутин в Южна Сърбия, а само преди 7 години тя участва и в търговете за строежа на магистрала „Хемус“ у нас.

Заслужава ли си обаче заради всичко това цариградските българи да преотстъпят на „Ташяпъ“ половината от завършените след 4-5 години небостъргачи? Вероятно нашенците са преценили детайлно всеки риск по веригата. Пазарът в Турция работи на този принцип, а и в него остават предимно големите холдинги, които могат да се справят със сложната инфлация - това са част от аргументите на българите в Истанбул. Тяхната цел е да станат независими, най-вече финансово. Така по-лесно ще поддържат своята църковна фондация и ще развиват още по-разнообразна дейност по популяризирането на българщината зад граница с ясното съзнание колко много дължат на цариградските българи от едно време за наследството, което са им оставили.

В завършен вид мегакомплексът, вдигнат в българския имот, ще се извисява със своите 30 и 33 етажа във височина. И ще добави нова елегантна нотка в мегаполиса Истанбул, славещ се със своите небостъргачи.

 

Кога е придобит теренът 

Българската екзархия купува имота през 1884 година

В книгата „Българите - забравената общност на стария Истанбул“ четем: „Българската екзархия, под ръководството на Йосиф Първи, освен че създава модерни български училища във всички краища на Османската империя, започва борба за откриване на българска семинария, каквато имаха другите немюсюлмански общности на гърците и арменците.

През 1884 г. се закупи голям терен за строежа <210> в дн. квартал Чаглаян, Шишли. Според тогавашното законодателство нотариалният акт бе уреден на името на Йосиф Първи. Старата сграда, която се намираше върху този терен, се разшири и преустрои и така се даде живот на първата българска семинария в Истанбул“.

Според други стари източници „земята в Шишли е купена от Екзарх Йосиф … Площта е била градина, на единия ъгъл на която се е намирала Българската семинария в Истанбул, която след Балканската война се мести в Пловдив - неин пряк наследник е Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. 

На тази земя е имало и малък конак на Екзарх Йосиф, където той се е отбивал да почива“.