44

Възпитаници на "Шайо" възкресяват 4 емблеми на Видин

Възпитаници на курса „Шайо“ създадоха четири проекта, които ще дадат нов живот и нови функции на забележителни паметници на културата във Видин. Сред тях са Османската отбранителна система и сградите на Военния клуб, на Земеделската банка и на Дизеловата електроцентрала.

Проектите от семестриалното „Ателие Видин“ бяха представени в Пловдив, където се провежда деветото издание на курса „Шайо“ за опазване на недвижимото културно наследство, организиран от френската висша школа „Шайо“ и Националния институт за недвижимо културно наследство.

Със защитата на проектите приключи шестмесечната работа на „Ателие Видин“, фокус на третия семестър от специализираното обучение за архитекти. Неговата цел беше възпитаниците на курса да извървят като екипи целия процес - от изучаването на терен и документирането на обектите, анализа и синтеза, до развиването на идеите, създаването на проектите и поставянето им в съвременния урбанистичен контекст.

Заслугата курсът да се провежда в Пловдив е на арх. Петър Петров, директор на НИНКН

Преподавателите оцениха ателието като едно от най-успешните досега 

За пръв път проектите постигат не само учебни цели, а ще имат и практическо приложение благодарение на сътрудничеството на Община Видин, която планира инвестиции в своите паметници на културата. Кметът д-р Цветан Ценков ни отправи много убедителна покана да работим именно във Видин, подчерта ръководителката на курса арх. Рада Стефанова. Главната архитектка на града Десислава Евгениева добави, че се надява идеите на проектите да бъдат осъществени в кратки срокове.

Френският арх. Флоранс Бабикс обяви оценките на 6-членното жури след дълго заседание

Четирите обекта във Видин маркират различни периоди от развитието на града и всеки от тях сам притежава дълга и увлекателна история. Върху Видинската крепост например, загубила функциите си в края на 19-и век и сражението с времето, стои архитектурният пласт от друго историческо събитие - къщите, построени след голямото наводнение през 1942 г., Военният клуб, изграден през 1892 г., е паметта за следосвобожденска България, когато започва създаването на военните клубове като средища на образования елит на младата държава. Земеделската банка, някогашното Подоходно здание, е една от емблемите на Видин повече от век. Дизеловата централа е материалният спомен за индустриализацията в началото на 20-и век и за първия референдум у нас през 1924 г., на който гражданите решават градът да вземе голям заем, за да я построят и да имат електричество. И четирите обекта са преживели възходи и падения и днес са загубили блясъка и първоначалното си предназначение.

Отпечатъкът на икономическите и политическите процеси през епохите е видим в градоустройствената структура, но все по-слабо различим в облика на съвременния дунавски град. В началото на миналия век

Видин създава връзките със Западна Европа - 

корабоплаването е насочено на запад, откъдето по реката пристигат техническите достижения и културата на Европа. След Втората световна война посоката се обръща на изток, а оттам идва новата вълна на индустриализация с големите фабрики, много от обществените сгради и функциите им са невъобразимо променени. Сривът на политическата система и на нейните мегаструктури в края на 20-и век поставя Видин пред икономически и демографски проблеми, които се отразяват в атмосферата на днешния град. Ателието е генерирало множество идеи за възстановяване на духа и на красивия градски пейзаж - нов потенциал за развитието на Видин.

Четирите обекта и тяхната среда се трансформират в обществени културни пространства със запазена автентичност, но и с модерни подходи на експониране в преобразения градски пейзаж наоколо. Стремяхме се да постигнем синергия между обектите, да подчертаем стойността на културното наследство и идентичността на Видин, с които градът привлича вниманието към себе си, обобщиха курсистите.

Пълната информация от ателието ще бъде предоставена на Община Видин. Предстои организирането на изложби с проектите в Пловдив, София и Видин.

Още 500 ценни обекта с режим на опазване

Около 500 обекта в цяла България ще бъдат включени в режим за опазване, като близо 40% от тях са нови предложения за включване в списъка на недвижимите културни ценности след първия етап на Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство. Припомняме, че за тях е започнала процедурата за деклариране или обявяване - един от преките резултати от програмата, осъществена едновременно в Пловдив, Старинния Несебър, град Баня и селата Свежен и Скорците. Увеличението е с 5 пъти в сравнение със средните 100 обекта, които институтът проучва годишно в различни краища на страната.

Териториалната програмата поставя ценните обекти в контекста на развитието на градоустройствената жизнена среда и възстановява историческия разказ за населеното място и хората, които са оставили отпечатък върху него. Паметниците на културата формират обществените представи, културна и историческа принадлежност и в това е най-голямото им значение, каза директорът на НИНКН арх. Петър Петров при представянето на данните. Проучвания на цели територии с такива задачи и от такъв мащаб се правят за пръв път у нас, допълни архитектът.

От школата дариха проекти за къща "Нишанян" и аптека „Хипократ“.

Ателието поставя началото на стратегическо проучване за опазването и експонирането на наследството на града, коментира директорът на НИНКН арх. Петър Петров. Това е дългосрочна политика, отворена и към други желаещи общини.

Престижното обучение се води от френски и български университетски преподаватели. То продължава 2 години - 4 семестъра със 700 учебни часа. В него са включени лекции по история, архитектурно заснемане и художествена реставрация, историческа специфика на българските сгради, църкви и манастири, международни стандарти, патология на строителните материали и ателиета по архитектура и урбанизъм. В края на 2-годишната школа всеки специализант защитава дипломен проект, за да получи професионален сертификат от НИНКН и "Екол дьо Шайо".

Най-дългогодишно партньорството на школата „Шайо“, една от най-престижните в света, е с България. В резултат на това през 2021 г. министърът на културата на Република България, посланикът на Франция, ръководителите на НИНКН и на школата „Шайо“ подписаха Споразумение за сътрудничество в областта на опазването между Франция и България. През миналата година София беше определена за регионален център за опазване на културното наследство в Югоизточна Европа.

Домакин на обученията през последните години е Пловдив, а през 2022 г. архитекти, възпитаници на Екол де Шайо, дариха безвъзмездно свои проекти за два знакови обекта в Стария град - къща "Нишанян" и старинна аптека „Хипократ“.

Пламен Панов: Обучението е уникално за България и Европа

Заместник-кметът Пламен Панов поздрави курсистите от деветия курс на престижната школа по опазване на културно наследство „Шайо“.

Заместник-кметът Пламен Панов поздрави курсистите от деветия курс

 „Водим една много последователна политика, за да може този курс да се случва в Пловдив. Заслугата е на арх. Петър Петров и на кметовете на Пловдив. На нашия хилядолетен град му отива курсът да се случва тук - в първата българска Европейска столица на културата, и това прави обучението уникално за България и Европа. Пожелавам успешна защита на курсистите, като отново поставям акцента върху огромната отговорност по опазване на културното наследство. И към вас, които ще работите активно огромното културно наследство на България да бъде опазвано, съхранено и експонирано. Приемете поздравите и на кмета на Пловдив Костадин Димитров,  от чието име бих искал да препотвърдя, че Община Пловдив ще продължава да полага усилия курсът на школа „Шайо“ да получава най-добрите условия за работа и да продължава да се случва в Пловдив“, подчерта заместник-кметът Пламен Панов.

Да сглобиш османска крепост като пъзел

„Нашият екип имаше за цел да проучи укрепителната система на Видин. Изградена по времето на Османската империя по брега на река Дунав - по границата на империята. Тя е забележителна с това, че е съхранила в най-голяма степен автентичния си вид сред крепостите от същия исторически период по българското поречие на река Дунав. Всички останали са разрушени. Именно това прави Видинската крепост толкова ценна за държавата ни“, разказа пред „Марица“ арх. Таня Митакева от екипа, отличен най-високо от 6-членното жури, оценяващо възпитаниците на „Екол дьо Шайо".

Екипът е предоставил своето изследване и дава предложение на Община Видин за цялостна ревитализация на въпросната старина. „За нас беше удоволствие да работим за развитието на града и да създадем една цялостна визия за устойчивото бъдеще на тази емблематична за Видин ценност. Анализът ни помогна да очертаем основни проблеми като фрагментацията на съхранените части от фортификационната система - те са като неподредени парчета от пъзел. Нашата цел бе да потърсим начини за възстановяване на възприятието на укрепителните съоръжения като една цяла, логически свързана структура. Това би помогнало на гражданите и посетителите на Видин да добият представа как е функционирало отбранителното съоръжение.

Отбранителна система на Видин е изградена през XVII-XIX век. Бързото завладяване на Видин от австрийците позволява на османците да стигнат до извода, че крепостните съоръжения на града не отговарят на тогавашните военни критерии, четем в книгата "Видин Кратък исторически очерк“. А Видин е твърде важен за Османската империя. Започва изграждането на видинското кале, което продължава около 30 (1690-1720) години. По строежа му работят строители от всички краища на Османската империя, като и след това непрекъснато се поправя нещо по тази крепост. Тя представлява полукръг с диаметър по река Дунав от 1600 м и двойна откъм реката каменна стена, която пък, от своя страна, осигурява двойно повече възможности за обстрелване на противника. Откъм сушата стените са изградени от два лицеви каменни зида и земен блокаж помежду им. Дебели са 2,5-3 м, високи са 6 м. Пред тях има прокопан ров с дълбочина 5-6 м и ширина 18 м, а пред него - редица допълнителни отбранителни съоръжения. Калето във Видин има 9 врати (капии). 4 от тях са откъм сушата (от север на юг): Флорентин, Еничар, Пазар и Стамбол капия. Те са с подвижни мостове. Пред Стамбол капия е оставено уширение, в което зимува османската дунавска флотилия. Петте останали са по река Дунав (от север на юг): Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн капия, като последната е разрушена.

Всъщност Видин и Силистра са двете най-силни крепости на Османската империя по Долни Дунав за периода XVIII​-XIX в. Показателен е фактът, че след построяването на видинското кале градът не е превземан от противник по време на военни действия. Нещо повече ​- от Видин се контролира цялото движение по река Дунав.

Недвижимото национално богатство е в голям риск

Списъкът на недвижимите културни ценности не е актуализиран повече от 30 години. Към днешна дата в него има близо 40 000 обекта, но информацията за състоянието им не е актуална. За огромната част от тях липсват предписания за опазване, каквото е изискването на Закона за културното наследство. Те ще бъдат създадени в следващата фаза на Териториалната програма на НИНКН, за да определят ясни правила при съгласуването на проектите за намеси. 

Около 10% от архитектурните образци, проучени в петте населени места, са необратимо унищожени, други 35% са в аварийно състояние, твърдят от НИНКН. Само 15% от паметниците на културата в петте изследвани исторически места са в добро състояние, със запазена автентичност. 40% са в добро състояние, но с нарушен исторически облик.

Тези дялове вероятно ще останат в подобно съотношение и при следващите етапи на програмата, която постепенно ще обхване цялата страна. А това означава, че недвижимото национално богатство е в голям риск. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?