46

Васил Лязе - българинът, който обединява нашенци край Босфора

Тесни калдъръмени улички, ярко оцветени и рушащи се къщи, наклонени по стръмните склонове, деца играещи футбол на двора - на пръв поглед квартал "Фенер" в Истанбул прилича на пловдивския „Капана“. Той е вдъхновяващ, пъстър и много арт.

Ала малко след това виждаш разликата. А тя идва от мащабите! Казват, че богатият и важен за времето си „Фенер“ е в същата позиция за православните, както Ватикана за католиците. От 16. век кварталът се оформя като гръцка общност и тук са живели много богати гърци. Днес по линия на ЮНЕСКО старите исторически къщи се реставрират.

„Тук, във "Фенер", премина детството ми

Още помня семейната ни къща. Баба ми имаше в наследство цяла улица в квартала, а по нея малки къщи с магазинчетата - долу, и жилища - горе“, разказва Васил Лязе. От 20 години той е председател на българската православна община в Истанбул. Роден е в мегаполиса край Босфора, където е завършил Истанбулския лицей „Фенер". В колоритния „Фенер“, като дете, често рита топка с приятели в двора на прочутата Влахернска църква. Ала не пропуска и службите в гръцката патриаршия на "Фенер", където е псалт на патриарха. Точно там, където днес са покоите на последния Вселенски патриарх - Вартоломей.

Всеки ден изкачва тесните калдъръмени улички на квартала, за да стигне до гръцката мъжка гимназия „Фенер“. Завършва в нея 8. клас, редом с децата на много видни гръцки семейства фанариоти. В прочутото школо се обучават гръцки и други православни духовници, молдовски и влашки управници и дори турци.

„Отдавна продадохме семейната къща в квартал „Фенер“. Навремето в приземния й етаж имаше млекарница. Сега продават закуски: банички, мекици, гевреци… “, изрежда българинът.

Всъщност животът на фамилията преминава през доста възходи и падения. Още по-назад във времето

семейството тръгва от гръцкото село Костур,

днес в пределите на Северна Македония. В края на XIX век Костур е българско село в Кривопаланска кааза на Османската империя. През 1900 г. в него живеят около 138 жители и те са българи християни, сред тях са и дедите на Лязе. В годините семейството излиза от Костур, установяват се в Истанбул, ала пламъците на двете световни войни са тежки за фамилията. През 1944 година им се налага да напуснат Истанбул, продават къщата във „Фенер“ и се местят в Ксанти, където се издържат от търговия с тютюн. Отварят и малка сладкарница. После животът отново ги връща край Босфора.

„Започнах като чирак, работех на струг. След това станах и декоратор, неволята ме научи на всичко“, разказва Васил Лязе. През 1960-та отваря магазин за газови лампи. Малко по-късно, през 1963-а, поставя основите на малка фабрика за пластмасови бутилки. Днес Лязе е собственик на фирма за производство на пластмасов амбалаж и матрици. В нея работят близо 100 души. През 1992 г. е избран за председател на Индустриалната зона "Gebze", а от 1995 г. е член на управителния съвет на Индустриалната камара на Истанбул. „В истанбулската Камара членуват 16 хиляди фирми. Два мандата съм бил в Управителния й съвет, а фирмата ми е единствената българска компания, влязла в Камарата.

Снимка: Отдавна продадохме семейната къща в квартал „Фенер“. Сега в приземието й продават закуски, казва Васил Лязе. 

Имам и два патента за иновации“,

уточни нашенецът, според който най-важното в живота е да имаш късмет и подходящите връзки. За председател на Българските православни църкви в Турция е избран през 2003 г. Именно Васил Лязе е двигателят, който има изключително важна роля в процеса по връщането на българските имоти в южната ни съседка. 

Изоставеният имот на Екзархията превърнат в оазис

На 7 юни 2012 г., притисната от изискванията на ЕС да спазва културните и религиозните права на малцинствата, кандидатът за еврочленство - Турция, върна на българската общност в Истанбул 7 нейни стари имота. Повечето от тях са били отнети през 1936 г. и включват съхранени и до днес паметници на българското материално и духовно присъствие в Цариград. Такива са съграденият през 1850 г. със средства на княз Стефан Богориди метох, точно срещу Желязната църква "Св. Стефан", гробищата около храма "Св. Димитър" във Ферикьой и старият екзархийски дом в Бешикташ. Останалите са парцели в най-престижния квартал на Истанбул - Шишли.

„Когато влязохме в двора на Екзархията преди 20 години, тук нямаше тоалетни. Нито канализация. Къщата е била собственост на арменец, преди да си я върнем, и той я ползваше за живеене. Имаше и помощни постройки, където гледаше животни. Започнахме да облагородяваме имота бавно и постепенно. Срещнахме подкрепата на много от българите, живеещи в Истанбул. Един положи нови керемиди на покрива на църквата, друг - смени дограмата. Трети направи тоалетните в двора. Когото съм помолил, никой не ми е отказал подкрепата си. Така създадохме този райски кът. Радваме се, когато българите идват в него и чувстват, че Българската Екзархия е техния дом в сърцето на Истанбул! - разказва Васил Лязе.

„Благодарствен лист“ за заслуги към българите

По повод връщането на екзархийските имоти и във връзка с изключителните заслуги за това на българското настоятелство в Истанбул, на 2 юли 2012 г. президентът Росен Плевнелиев награди с ордени "Св. св. Кирил и Методий"  първа степен двама от седемте членове на настоятелството на българската православна църковна общност в Истанбул. Това са бизнесмените Васил Лязе и Димитър Атанасов. Първият е вече дългогодишен председател на настоятелството, а вторият е единственият българин архонт на Вселенския патриарх Вартоломей I.

Само преди 2 години, по повод 150-годишнината от учредяването на Българската Екзархия, Васил Лязе получи „Благодарствен лист“, подписан лично от Бойко Борисов, министър-председател на България по това време. „Министерският съвет на Република България изказва най-искрена и дълбока благодарност за родолюбивия жар, самоотверженост и безкрайна щедрост, с които като председател на Фондацията на българските православни църкви в Република Турция работите за съхраняване на традициите на Българската Екзархия и църковното и народно единство на българите в Република Турция“, пише в документа, закачен на видно място в Екзархията в Истанбул.

Бел. авт.: Това пътуване до Истанбул се осъществи благодарение на строителя Tурхут Исмаил, който реставрира много стари християнски храмове в страната и подпомага с дарения Голямата базилика в Плиска.

Снимки от отец Павел Гърбов и личен архив

Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?