Ваканция във фермата - лукс за европееца, мираж за българина СНИМКИ

След пандемията около COVID-19 ще търсим алтернативни форми на туризъм. Българското село може да се окаже едно от решенията на задачата, категорични са много експерти днес

Изоставени къщи, застаряващо население и липса на ресурс, който да поддържа рушащото се ​- така изглежда днес ерозията по българските села. Някои от тях вероятно могат да се трансформират в невероятни места за туризъм. Рецептата за това е проста - добра регенерация на старите сгради и ясна концепция за това как да привличаме туристите. Ала имат ли мотивация родните инвеститори да опазят това отиващо си богатство? 

 

В единия край на село Трънково, в долината на река Тунджа, се виждат три стари масивни постройки. До тях има малко огнище, където гори тракийски огън и фурната, в която собственикът Рами пече вкусен хляб или пица.

Някога опожарявани и ограбвани от черкези и татари, днес къщите в селото могат да се адаптират към нов живот, в духа на Perma-Culture („отглеждайте собствена храна“), казва ливанецът Рами Елиас Кремести. Днес той живее в Хай Уикъмб край Лондон. Работи в английска фирма, която проектира, изгражда и поддържа пречиствателни станции за битови води. Ливанецът се връща в България, където развива екоселище в село Трънково, на 20 км от Стара Загора. „Там съм купил три къщи и слагам решетки по прозорците им - вече 6-7 пъти ги разбиват и влизат с взлом. Проектът ми е още в зародиш, но един ден ще превърна това място в

истинска ферма, която привлича гости

от цял свят“, мечтае ливанецът.

 

 

„Оставал съм в тези къщи по време на буря ​-изживяването е съвсем различно на село. Къщата е нещо първобитно, има много красота в целия този момент ​- буря в къща на село ​- чувствам се сякаш съм част от вселената“. Наполовина българин, с баща ливанец и майка ​-българка от Пловдив, Рами разказа как се гордее с това, че страната ни има стари традиции в живота на село. „За съжаление това богатство се губи безвъзвратно днес - селата се обезличават, а родните ферми гонят само по-високата реколта, за да спечелят пари. Вместо да търсят по-доброто качество на продуктите или тяхната истинска екостойност.“ Ливанецът дава за пример французите, които са издигнали екофермите си в култ: „Всеки район в страната произвежда свой самобитен вид сирене или кашкавал, вино и масло. Всичко това се сертифицира под знака на AOC (Appelation D’Origine Controllee) - т.е. някои селскостопански продукти са под покровителство на правителственото бюро Институт за национални декларации за признание на произход, което е форма на географски протекционизъм. Така нацията пази автентичните си, произведени на място продукти. Знаеш, че отивайки в определено село, ще опиташ точно от тяхното сирене“.

Чиста храна и игри с децата - с пръчки, кал и слама

Точно такава чиста храна ни канят да опитаме Силвия и Димитър Узунови. Двамата завършват Лесотехническия университет, а през 2015 г. създават ферма BIOTIFUL - в село Росен в Странджа, близо до Бургас.

 

 

„За този наш проект сме разчитали изцяло на собствени финанси. Не сме търсили, нито искали помощ от държавата. Също така не сме ползвали субсидии и европроекти. Постигнахме всичко стъпка по стъпка, изцяло разчитайки на себе си и близки приятели“, казват ентусиастите. Въпреки това днес те са превърнали фермата си в едно необикновено място. „Тук пием ароматен чай с билки от градината, ядем вкусни ягоди и зеленчуци и играем с децата на открито - с пръчки, кал и слама“, разказва Силвия. Създали я с много любов и грижа - първо, за да отглеждат храна, която влияе благоприятно на здравето, защото е отгледана според природните повели с минимална намеса. И второ, за да имат своя обучителен център. В него те показват нагледно как се прави един друг тип земеделие, различно от конвенционалното. А именно, земеделие, основано на принципите на пермакултурата.

Двамата вярват, че мисията им е да свързват хората с природата. Рецептата за това е качествен живот чрез чиста храна, смислени преживявания и дълбока връзка с естественото, дивото и неподправеното.

Как го правят в Швейцария?

100 000 души на година почиват в швейцарски ферми. В перлата на Европа са особено популярни фермерските празници. Според доклад на "Bauernzeitung", едноименната асоциация, която посредничи в офертите, повече от 100 000 души от цял свят прекарват ежегодно почивните си дни в швейцарските ферми - между конюшнята и сламата. „От 365 дни в годината средно по 228 сме имали гости във фермите", казва президентът на клуба Рита Барт.

 

 

Каква е концепцията зад този успех? Едно подобно стопанство развива семейството на Хайди и Алберт Мехлер. Разположено насред хълмист планински пейзаж, в него стопаните отглеждат 15 крави, техните телета, коза и котка. Туристите отсядат в старата къща, в стаи с дълбоки тавани и скърцащи дървени подове. От прозорците се виждат алпийската долина Sernftal и околните планински вериги. Така на място домакините показват на гостите си реалността на своето ежедневие - живота на земеделския производител. Според Барт този вид туризъм очевидно има бъдеще: „Формулата е директен контакт с домакините. А и по-голяма част от фермите са на най-красивите места - там е чисто и евтино. Търсим естественото". Ето защо е важно всичко да е автентично. Днес този бизнес привлича гости от цял свят, особено през празничния сезон и през лятото - германци, японци, холандци, израелци. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?