Становище: Нов план на „Тракия”, това е похвално, но няма цялостен анализ

Арх. Антоанета ТОПАЛОВА, един от авторите на Плана за създаването на квартала

„Решението на община Пловдив да се възложи изработване на нов актуален цялостен Подбробен устойствен план (ПУП) на район „Тракия” е навременно, положително и похвално. Както се оказва и НЕОТЛОЖНО, във връзка с административното и инвестиционно обслужване на тази територия и нейното почти 80 хилядно население.

По този повод искам да припомня, че район „Тракия” е планиран цялостно (в мащаб 1:2000) във времето на създаването му. Това стана през 70-те години на миналия век. Тогава авторите му - арх. Иван Попов, арх. Веселин Дончев, арх. Антоанета  Топалова, арх. Веселина Панджарова следват подробни  регулационни и застроителни планове на отделните Жилищни.групи: А-9, А 3, 4, 2 и т.н. до приключване на индустриалното (едропанелно) жилищно строителство. След което през последните десетилетия идва времето на частичните ПУП-ове  за изменения „на парче” на регулации, инвестиционно проектиране и изграждане на новите обекти в структурата на района. Представеният на Експертен съвет предварителен проект на ПУП-ПУР на район „Тракия” е резултат на капитален проектантски и проучвателен труд.

За съжаление е пропусната (или непоискана) реална актуализация на устройствения план на района. Усилията са вложени В ИЗЯСНЯВАНЕ и РЕГЛАМЕНТИРАНЕ на СТАТУКВОТО.

Поради това независимо от подписите като автори (в проектните части) на двама архитекти – Михаил Богданов и Георги Политов (третият - арх. Славей Гълъбов по реплика на участник в заседанието на ОЕСУТ - дори не се е подписал) становище, разработка на част от архитект и ландшафтен архитект ЛИПСВА (или не се докладва на заседанието). В традиционната практика на Общината и за този проект рецензии и становища на външни експерти не се ползват.

Съгласно Закона за устройство на територията ПУП-ПУР означава план на регулация на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост. Този план би трябвало да реализира цялостен АНАЛИЗ и ПРЕОЦЕНКА на нереализирани отреждания за обществено-обслужващи обекти (училища, паркове и други), за недостигащи и/или липсващи обекти.  Примерът за отредените обществени паркинги е показателен. Район „Тракия” е планиран през миналото столетие при ниво на моторизация три пъти по-ниско от достигнатото в настоящия момент.

Урбанистичните процеси и инвестиционни инициативи в бъдеще ще променят района и неминуемо ще изискват промени и в съответните устройствени планове. Би било по-добре, ако това се съобразява с една цялостна концепция”.

КАРЕ 
Хит на соца:
„Тракия” е уникален като замисъл

Даниела АРНАУДОВА

Експерти подготвят Подробният устройствен план (ПУП) на район „Тракия”. Той ще регулира строежите в района. Нещо повече ще постави на местата им парцелите на Ботаническата градина и на парк Лаута, което ще улесни бъдещите инвеститори тук.

От къде обаче започна всичко? И как един пловдивски проект се оказа най-доброто решение за типов комплекс от времето на соца? При това в цяла България?

По време на соца нашенците открили комфорта на типовите комплекси. „В годините на следвоенното строителство и на Запад, и на Изток така се строяха масови жилища. В Европа ги правеха, заради разрушенията от войната. В България, комплексите се родиха, защото до средата на миналия век страната беше основно селска (72 %)”, казва арх. Топалова. С урбанизацията и индустриализацията, градските структури продължиха да нарастват. Разбира се, съвременната цивилизация е градска, но всяка страна си има своите индивидуалности. Например, в стара Европа хората бягаха от центъра на града в периферията. „У нас се случваше обратното. Хората от селата идваха да работят в градовете, за да ползват по-големите удобства. Затова започна и това масово строителство на жилищни блокове”, разсъждава арх. Топалова.

Разбира се, държавното планово стопанство оразмеряваше всичко, спомня си тя. „Ние от екипа, сме правили преценка за всеки детайл - колко квадратни метра да са магазините за хранителни стоки, колко бръснарниците, колко сладкарниците. Всичко е правено по норматив, спрямо броя на населението”. Норма спазвали и що се отнася до жилищните структури. „Примерно спалнята да не е под 12 квадрата. Сега либералния капитализъм ги прави по 8 квадрата, като килерчета”, смее се Топалова. 

Но за младата американка от Минесота Меган Луенбърг идеята на „Тракия” е уникална. „Блоковете са подредени под ъгъл, един спрямо друг. Това поражда различно усещане за пространството, създават се зони, защитени от жилищните сгради. А всичко това влияе на живота на хората”, смята Меган, който изследва връзката между панелките и хората със стипендия от института „Фулбрайт”. Там от където идва тя обаче „социалните жилища” съвсем не са на мода. „Последно подобен проект направили в Охайо, но само 5 години след това, комплексът претърпя пълно фиаско. Всичко в него било занемарено. Разбира се, той беше планиран за най-ниският слой социални групи от населението”, казва Меган.   

„У нас през 70-те нямаше слоеве, всички бяха равни. И е факт, че тези масови жилища, направени чисто комерсиално, днес са по-комфортни за обитаване от новото ни строителство”, допълва Топалова. И разкрива някои от „тънкостите” в старите индустриални строежи. Преди 70-те години у нас използвали кулокранната схема. „Това бяха първите скучни блокове, подредени успоредно един на друг. В зората на 70-те обаче се появиха по-нови тенденции в жилищните структури. Такива бяха кварталите „Младост” и „Люлин” в София. Нашият „Тракия” обаче се оказа един от най добрите в страната”.

Къде изработвали детайлите за строежа? Цялата зона след „Столипиново” била отделена за Домостроителния комбинат на Пловдив. И там протичал целия цикъл - от бетона до панелките. Всяка стена била отделен елемент, като в най-добрите години строили по 3000-5000 жилища.

Един от минусите на квартала обаче си остана изолацията. „Блоковете не са достатъчно добри като изолация, при строежа се ползваха 25 см сандвич панели и бетон по средата. Изолационният материал е с монтажни планки. Това беше технология по някогашните стандарти, ползваха я в Русия, Германия и в Средна Европа. Но и навремето енергийните разходи не бяха толкова фатални. Имаше ТЕЦ, прозорецът стои отворен, парното си работи и не беше толкова скъпо”, коментира Топалова.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?