Средновековната перла на Пловдив заблестя отново след 1600 години

Знаете ли, че когато през 1982 г. кипи строителството на централния пловдивски булевард „Княгиня Мария Луиза", специалисти в античните пластове откриват множество археологически останки под трасето. Ще кажете - нормално, Пловдив вероятно е най-старият жив град в Европа и шестият най-стар в света. Тук под всяка сграда и улица има находки, които разказват истории.

Археологът Елена Кесякова, реставраторът Елена Кантарева-Дечева, епиграфът Николай Шаранков и младият учен - д-р Георги Сенгалевич от Националния археологически институт с музей при БАН, обаче сглобяват тези истории парче по парче, като мозайки. Като мозайките на Епископската базилика на Филипопол, която изследват заедно с екипите си. Правят го с години, за да ни върнат назад във времето на античния и средновековен Филипопол!

„В началото на 80-те години, във връзка с разширяването на

централното градско ядро на древния Филипопол, имаше мащабни археологически проучвания - припомня археологът Елена Кесякова. - Точно когато се прокопаваше подлезът на „Гладстон“, попаднахме на една интересна сграда с колоритен мозаечен под. Сервизните <210> помещения бяха покрити с мраморна облицовка - беше видимо, че това вероятно е богат аристократичен дом и нашата работа като археолози бе да я опазим“, каза Кесякова.

Близо до този дом обаче екипът на Кесякова попада на друга мозайка.

„Ето как открихме Епископската базилика на Филипопол. Годината беше 1983-та. Този факт ни постави пред голяма дилема - как да се направи подлезното съоръжение, т.е. тунелът под пощата в посока изток-запад. Днес трасето успешно свързва бул. „Княгиня Мария Луиза“ с ул. „Гладстон“. Разширението му по онова време обаче предстоеше в източна посока. Вече бяхме проучили този по-малък аристократичен дом, но в същото време предусещахме какво ни предстои да открием - базиликата бавно се откриваше пред нас. Нямаше опция пътното съоръжение да се извие така, че да запазим и двете находки - дома и базиликата. Получаваше се страшен завой, който противоречи на всяко логично градоустройствено или чисто транспортно решение. Трябваше една от двете сгради да се прежали.“   

Все пак Елена Кесякова взема по-доброто решение. Тя избира останките на базиликата, които се оказват огромни по мащаб и значение. Днес близо 40 години по-късно на мястото се издига масивна защитна сграда. Тя покрива и съхранява мозайки на повече от 16 века. Мозайките от аристократичния дом пък се съхраняват в ателието на консервация и реставрация на „Старинен Пловдив“, някои малки фрагменти от тях се пазят в Археологическия музей-Пловдив.

И така в далечния IV век - с приемането на християнството за официална религия, във Филипопол започнало активно строителство на молитвени храмове. В източната част на града са били построени три църкви, наблизо се простирала и прекрасна антична синагога. „Имаме данни за още една базилика, която се намирала точно под днешната църква „Света Петка”, разказва пред „Марица“ Елена Кесякова, която най-дълги години проучва късноантичния паметник. Така в края на IV век се появили няколко забележителни храма, „нещо като свещен квартал на християнския Филипопол“, допълва Кесякова.

Епископската базилика е най-голямата сред тях, тя е сърцето на култовия център на Филипопол.

Открита е по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2015-2017 г. е доразкрита изцяло. Археологическото проучване от 2015 г., когато се разкриха долното мозаечно ниво и ктиторският надпис върху мозайката, показват, че сградата е построена в първата половина на IV век. Кесякова е убедена, че базиликата е императорска и за този мащаб подсказват мозайките, покриващи пода на това огромно пространство. „Виждаме как в терена е кипяла доста скъпа работа, едва ли градът сам е можел да се справи финансово с подобна сграда. Мисля, че строителството й е започнало по времето на Константин Велики - първия християнски римски император, така че това е най-ранният християнски храм във Филипопол, построен с протекциите на императорската администрация”, е заключението на Елена Кесякова. В разцвета си Епископската базилика очаровала всеки, който я зърнел. С годините открили множество артефакти - около 2000 кв. м мозайки в два пласта от IV и V век. Днес те „разказват” за високия статус на духовниците във Филипопол.

Историята на това място обхваща поне 12 века.

Епископската базилика на Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до Централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Навремето църквата отново е била сърцето на християнския живот между IV и VI в., преди да бъде разрушена и изоставена, вероятно в резултат на силно земетресение, предполагат археолозите. Архивите разказват, че базиликата е построена върху развалините на антична сграда от I­­I-III в. сл. Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Археологът Жени Танкова допълва картината така: „Разкопките на Епископската базилика на Филипопол се подновиха през 2015 г. след едно дълго прекъсване. До този момент бяха разкрити южният кораб и половината от централния“. Както се установява в хода на работата, базиликата е широка 36 м, дълга над 90 метра и е с впечатляваща архитектура.

Централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади допълват композицията й. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). „Участвах в първите разкопки на базиликата още през 80-те години на миналия век, така че познавах добре този обект. Преживях много вълнуващи моменти тук - един от тях бе, когато разкрихме западната част от т. нар. атриум. Резултатът се оказа зашеметяващ - толкова много архитектурни елементи излязоха, летяхме от радост и от изненада“, казва Танкова. Друг вълнуващ за нея и екипа й момент е в т. нар. преддверие, където излиза една фантастична мозайка - паун с разперени криле. Днес тя е видима в многоъгълника, където са изобразени различни видове птици. Дамата посочи, че в терена на базиликата се наблюдават напластявания на различни периоди и сгради, а точно това допринася за по-голямата стойност на обекта.

„Имаме ранен храм със солидни размери и правоъгълен план. Западният фасаден зид от по-ранния градеж е използван и от строителите на базиликата, а от юг и от север е дострояван. Но по-интересното е, че в този езически храм е имало воден басейн  - става дума за водно съоръжение вътре в рамките на храма“, разказа Танкова. През 2015 г., в центъра на южния кораб на базиликата археолозите правят и друго значимо откритие - надпис, който потвърждава хипотезата на Елена Кесякова от 80-те години на миналия век, а именно, че базиликата е епископска. Мраморна плоча в началото на терена пък разкрива надпис със списък на герусията - това е съветът на старейшините, организация от римско време, която събирала богатите на различни прояви, най-често свързани с култа към императора. Разчита го не кой да е, а епиграфът Николай Шаранков, който дори намира връзката между въпросния надпис и още един надпис в Античния театър, където същите хора построили своя ложа в 30-те години на III век.

„Точно по това време излезе още един интересен епиграфски паметник - надпис върху стела (плоча) от времето на император Септимий Север с посвещение за здравето и спасението на императора“, допълва археологът Жени Танкова. А поводът за тази благодарност е от жителите на града, останали живи след голямото готско нашествие от 252 г., когато Пловдив е опустошен.

 

Визитната картичка на Пловдив пред ЮНЕСКО

Днес Епископската базилика на Филипопол има уникална архитектура и респектиращи размери. А внушителните й над 2000 кв. м мозайки са визитната картичка на Пловдив да попадне в индикативния списък на ЮНЕСКО и да се бори за международно признание.

Следващата стъпка в развитието на идеята мозайките от Пловдив да станат част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО е да се изработи план за опазване и управление на Епископската базилика, но също на Малката базилика и сграда Ейрене. „В момента подготвяме задание, което ще е основа за възлагане от страна на Община Пловдив на този план, който ще се приложи и в рамките на две години очакваме нова визита с представители на ЮНЕСКО, които ще наблюдават изпълнението му“, каза пред „Марица“ Елена Кантарева-Дечева.

Снимки: Наташа Манева