46

Савин Ковачев: Под лозунга за борба с корупцията властта съсипва строителния бранш

- Само за една година 500 строителни фирми прекратиха дейността си

- Без индексация е по-малка загуба да не се изпълни договорът и да се плати неустойка 

- Не е работа на парламента да прави ревизия на извършеното по строителните площадки.

 

- Г-н Ковачев, защо пътните строителни фирми се оказаха в такава ситуация, че протестите да бъдат единственият изход? 

- Имам чувството, че на национално ниво битува схващането, че протестират единствено пътните фирми, а всъщност протестите са на всички строителни фирми в България. Разбира се, най-тежки са проблемите в пътния сектор, затова те се фокусират около Браншовата камара "Пътища". Затова може би хората са останали с впечатление че това са протести на пътните фирми.

Само че към тях се присъедини и Строителната камара, която има близо 5000 членове. Къде  ефективно, къде символично, но можем да кажем че днес протестират всички български строители. Има три основни причини за протестите. Първата е липсата на т. нар. индексация на средствата по вече сключени договори. Както знаете, инфлацията в страната е висока, а цените на строителните материали скочиха драстично. Освен това общините масово работят по проекти с европейско финансиране. Така че всеки възложител трябва да има тази възможност - да индексира договорите, които е сключил.

- Кои фактори най-силно катализираха тези процеси?

- Единият фактор е ковид кризата, а другият - войната в Украйна. Те доведоха да една коренна и неочаквана промяна в условията, при които се изпълняват договорите. Войната преля чашата и голяма част от строителните материали поскъпнаха, някои от тях скочиха с 250%. Какво се получи на практика?

Много от фирмите, при липса на възможност за индексация на договорите, изчислиха че е по-добре да се откажат от изпълнението на договорите и да си платят неустойката. Така ще имат по-малко загуби, отколкото ако се наемат да изпълнят докрай подписания договор. И да си понесат загубите!

Това се случи в ситуация, в която изпълнителната власт обяви, че докато не се промени ЗОП, няма да има и методика за индексация на тези договори. Аз бих го коментирал така: „Това е добросъвестно изпълнение на договора в ситуация на стопанска непоносимост“.

- Да, но в крайна сметка парламентът разреши индексация на средствата за пътностроителните фирми.

Все пак си мисля, че някой трезво мислещ юрист можеше да има смелостта да каже че индексацията на договорите може да се случи и без промяна на ЗОП. Да, това е напълно възможно!

Иначе идексацията трябваше да се направи още преди 1-2 месеца, просто беше необходимо да се подготви един свестен проектозакон и да го одобрят в парламента, а не в последния момент. 

- Какво се случва с фирмите, членове на Строителната камара?

- Поради тези форсмажорни събития обемът на строителната продукция намаля с 32% за една година. Какво означава това - 500 строителни фирми се отписаха от регистъра, т.е. на практика прекратиха дейността си.

10% от фирмите в професионалния регистър на строителя са прекратили дейността си. Това е реалната картина в отрасъла.

- Пътните фирми бяха на първа линии в протестите. Какви са рисковете за републиканската пътна мрежа в цялата тази ситуация?

- Втората причина за протестите засяга фирмите, които са ангажирани с дългосрочни договори за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Огромни суми пари не са изплатени по т. нар. текущ ремонт. Проблемът започна от последното служебно правителство, преди това на тройната коалиция, когато се установи че договорите са сключени при едни прогнозни цени, които са надхвърлени на няколко пъти. Тогава Министерството на финансите нададе вопъл, че не може така - да се сключват договори за 50-60 млн. лева, а да се искат 200 милиона.

Бих казал, че тук има едно тесногръдо тълкуване на закона (както ЗУТ, така и други актове) и то се базира на непознаване на спецификата на договорите за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Това са договори с предмет, който е неясен изцяло. Защо? Защото ремонтът, освен рутинни дейности, които могат да бъдат предвидени, примерно полагане на нова маркировка, почистване на храсти, има и други аспекти, които не могат да бъдат предвидени. Например - мантинели се чупят, знаци се крадат. Това са все непредвидими събития, които налагат спешен ремонт на пътя. Тук влиза и зимното поддържане. Ние не можем да кажем какъв сняг ще падне. Ето защо държавата всяка година в бюджета си заделя някаква сума, която е основата за разплащане със строителните фирми. Ала в България има много погрешни практики и става така, че в края на годината има заделени суми от 100 млн. лева, а трябва да се платят 1 млрд. лв. по ремонт и поддръжка на пътищата. И правителството обикновено го прави - с т. нар. бюджетен излишък.

Управляващите решиха да променят този модел - може би за добро! Но вместо да го сменят, те излязоха с позицията, че това са незаконни договори и те трябва да бъдат прекратени. Също че трябва да се направи обследване на извършеното по тези договори. По две причини. Първо, да се види дали строителите не са излъгали действително със сумите, които са подадени, като „изработени“ и да се види как са усвоени тези суми.  

Правителството и парламентът си прехвърляха топката. Това е нелепо. Моето мнение като юрист е, че имаме едно недопустимо смесване на разделението на властите. Не е работа на парламента да прави ревизия на извършеното по строителните площадки.

Така че въпросът виси с огромна сила. Строителите са поставени под лупа. Целта е да бъде изкоренена всяка възможност за корупция. Е, добре, но дайте едно работещо решение как да изкореним корупцията. Вместо това ние в момента сме констатирали, че ни боли главата. Само че за да решим проблема, не търсим подходящото лекарство, а режем цялата глава.

- Какъв ще е резултатът?

- В момента имаме спор дали имаме някакви действащи договори. Имаме и стартирала процедура по възлагане на нови договори за ремонт и поддръжка на пътищата.

Мисля, че ако не се намери бързо решение, през идващия есенно-зимен период няма да имаме действащи договори за пътни ремонти по зимното поддържане и трябва да организираме бригади за доброволен труд!

Секторът е в патова ситуация. И проблемът е в ниската правна култура на управляващите - от една страна. От друга - имаме една война между институциите и това ще е така, докато политически елемент е доминиращ над юридическия! Имам чувството, че строителният бранш и част от управляващите живеят в паралелни вселени!

- От "Демократична България" поискаха спирането на порочната практика с инженеринга. Строителите, за разлика от проектантите, обаче се борят да го запазят. Защо?

- Досега много големи поръчки бяха пускани на този принцип, който позволява на един строител да вземе поръчката, след това да наеме проектант и двете дейности да бъдат извършени заедно.

Да, мотивите на опозицията са, че това поставя проектанта в директна зависимост от строителя, че се сваля нивото на проектиране и  възложителят няма възможност да контролира този процес. В последните години стана традиция да се възлагат строителни обекти по този начин.

Моят мотив обаче е, че не е редно да се стопират инженерните процедури, особено когато има европейско финансиране по проектите. Инженерингът е гаранция, че един обект ще бъде завършен, и то в разумен срок, както иска от нас Европа!

Визитка

Савин Ковачев е директор на дирекция "Нормативни документи и анализи" в Камарата на строителите в България.

Завършва висше юридическо образование като магистър по право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1987-1991 г. работи като експерт в Комитета по териториално и селищно устройство към Министерския съвет (правен отдел), преобразуван в Министерство на строителството и архитектурата. Между 1991 г. и 1995 г. е главен експерт в Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството.

От 1995 г. до 1997 г. е началник на управление „Административно териториално деление и местно самоуправление” в Министерството на териториалното развитие и строителството. В периода 1997-1999 г. оглавява отдел "Правен" в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. Между 2001 г. и 2003 г. е главен експертен съветник към парламентарната Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. В периода 2003-2009 г. е зам.-министър в МРРБ. Отговаря за устройство на територията, кадастър, концесии, строителни правила и норми. Бил е ръководител на Изпълнителна агенция по ФАР към МРРБ. От 2009 г. до 2011 г. работи като консултант на свободна практика.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Иван

Иван

03.08.2022 | 20:22

Вие сте най-големите крадци.Трябва двама трима да вкарат по 15г в затвора и да се оправят нещата!

Отговори
2 1

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?