2374

Реставрацията на къщата на Месробович скара архитекти

Арх. Божидар Кадиев твърди, че държи авторските права за реконструкцията

Знаковата къща на Степан Месробович е напът да скара архитекти от Пловдив. Спорът е за авторските права - проектант на планирана преди години реставрация на постройката сега твърди, че новите ремонти на къщата не могат да започнат без негово съгласие.  

Припомняме, че "Марица" първа писа за плановете на младия предприемач Добромир Иванов и Петър Денчев - главен ръководител на проекта, да възродят къщата близнак на Степан Месробович - един възрожденски замък в подножието на Стария град. За изготвянето на проекта двамата канят арх. Румяна Пройкова. Малко след това екипът бе сюрпризиран неприятно.

Аз съм оригиналният проектант на реставрацията на къщата близнак на ул. „Артин Гидиков“ №9", твърди арх. Божидар Кадиев.  Публикуваме част от писмото му до редакцията на в. "Марица". 

Бих искал най-напред да ви благодаря за подетия сигнал и за вашата публикация, но тя отразява позицията на „другата страна“. Най-напред, заглавието ви е малко подвеждащо. Не се знае „Кой е авторът на къщата близнак на търговеца Степан Месробович“. Знае се кой е авторът на проекта за реставрация от 1985-87 година (това не се оспорва от ответната страна) и кой е носител на авторските права, когато този проект е започнал реализация, но по една или друга причина е останал незавършен (това вече се игнорира и пренебрегва, като се носят от девет кладенеца вода да се нарече черното бяло).

Мога да потвърдя, че аз съм автор на оригиналния проект за „консервация и реставрация“ на къщата на Степан Месробович, намираща се на ул. Артин Гидиков №9 в Старинен Пловдив. Проектът ми беше възложен скоро след като постъпих на работа по разпределение в НИПК филиал Пловдив. През 80-те години на миналия век под ръководството на скоро назначения за директор на института проф. д-р арх. Тодор Кръстев реставрацията на културните паметници в страната се опитваше да възприеме един по-осъвременен (тогава се наричаше „европейски“) подход, с който да се излезе от омагьосания кръг на халтурата, където възрожденските паметници се събаряха и преиззиждаха от бетон и тухли. Къщата на Месробович, паметник на културата от национално значение, „седи“ върху солидна каменна основа, върху която има надстроени два етажа с паянтова дървена конструкция, която по проект трябваше да се запази в съществуващия си тогава вид, като дървените части се разкрият, изгнилите се подменят, добре запазените се обработят. Инженерният проект, напредничав за времето си, беше дело на инж. Кръстьо Кръстев. 

Сградата не беше реставрирана през годините, както се твърди. Сградата беше претърпявала временни укрепвания. Сериозен проект за реставрация в духа на промените в подхода на НИПК, описани по-горе, се започна през 1985 година. По проекта не са работили други дипломирани архитекти освен мен. Арх. Вера Коларова беше безценен ментор, коректив, а понякога опонент в споровете ни, но подписът под одобрените чертежи е мой. Проектът за реставрация се разработваше през 1985-87 година и беше одобрен през 1988-а. Каменният етаж беше укрепен с бетонова конструкция и „реализиран“ през 90-те години. Горните два етажа дълго време стояха с оголена дървена конструкция, без надзор и поддръжка като злокобен призрак, плашещ да се срути върху главите на нищо неподозиращите граждани.

Някъде около 2003-2005 година от Община Старинен Пловдив ме потърсиха с молба като автор на проекта да позволя събарянето на горните два етажа. Ситуацията беше станала нетърпима. Опасността от срутване - неминуема. „Прощавайте, младежки амбиции, здравей, безпарична реалност.“

Това е предисторията накратко.  

Сега по въпросите на авторското право. Подминаваме наивно-гузните твърдения, че един проект за „реставрация може и да няма нищо общо с друг проект за „реставрация“ на същата сграда и че как проектът е създаден от мен (забележете, авторството ми не се отрича), ама хем е различен, хем пък то било от името на друго юридическо лице, което вече не съществува, и като препуснем през всичко това, стигаме до чл. 41 от Закона за авторските права, където се казва следното:  "Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго". А друго в закона не е предвидено. Същото е и когато произведението е създадено „по поръчка“ чл. 42 (1): "Съдебната система в България приема по право и по прецедент, че когато е започнало изпълнението на едно мероприятие, то се счита изпълнено от юридическа гледна точка", с което визирам реализацията на част от моя проект през 90-те години (виж по-горе), което ни препраща към чл. 69 от Закона на авторските права. Чл. 69: "За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора". Оттук нататък имат думата юристите и Съюз​ът на архитектите в България, ако въобще се трогне да си свърши работата. Правото си е право и законите ги пишат и гласуват, за да се спазват", заключава арх. Кадиев. 

Какво казва законът Инвеститорът има право да поръча  нов проект

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско право са одобрените в Общината архитектурни проекти. Само че предмет на авторското право е самият проект, а не сградата, за която той е изготвен, уточни за „Марица” известен адвокат под тепетата. 

Специалистът обясни, че когато има отпадане на необходимостта от проекта, самият той остава собственост на проектанта, който го е създал. В случая никой не оспорва авторските му права, но те са върху проект, за който вече му е платено.

Само че, когато проектът не е изпълнен и така или иначе, инвестиционното намерение по отношение на сградата се промени, т.е., когато отпадне необходимостта от прилагане на вече одобрения проект, инвеститорът може да поръча нов архитектурен проект. И този проект може да няма нищо общо с предишния. Освен това инвеститорът е в пълното си право да го възложи на друг проектант по своя преценка. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
"ЛОЗЕТО  НЕЧЕ  МОЛИТВА, байно, МОТИКА  САКА!"

"ЛОЗЕТО НЕЧЕ МОЛИТВА, байно, МОТИКА САКА!"

01.07.2022 | 16:54

Само схоласт без практически, физически, дюлгерски опит в реставрацията може да насажда снобизми като: "...скоро назначения за директор на института проф. д-р арх. Тодор Кръстев реставрацията на културните паметници в страната се опитваше да възприеме един по-осъвременен (тогава се наричаше „европейски“) подход, с който да се излезе от омагьосания кръг на халтурата, където възрожденските паметници се събаряха и преиззиждаха от бетон и тухли..." Масовата ДЪРЖАВНА дейност през 70-те и 80-те за действителни грижи (вместо сегашните чисто забранителни, наказателни, бюрократизми) под вдъхновителя и организатор на ИПК (Национален впоследствие) проф. д-р арх. Пейо Бербенлиев, министър на културата постигнаха признание на Българската Школа за Vernacular Architecture. Видно от този ЛИНК: http://peterdikid.blogspot.com/2022/06/1972.html с тесла, бичкия и мистрия може да се правят кръпки тук-таме, но не и действителни възстановки. Много наивна журналистика под кресливо заглавие, повтаряща предишна публикация. "СКАРАНИ" архитекти тук няма. Авторските права на арх. Божидар КАДИЕВ са неоспорими. Какви имуществени резултати следват от тях родното *р*восъдие лесно ще определи.

Отговори
1 1
"ЛОЗЕТО  НЕЧЕ  МОЛИТВА, байно,  МОТИКА  САКА!"

"ЛОЗЕТО НЕЧЕ МОЛИТВА, байно, МОТИКА САКА!"

01.07.2022 | 19:20

"К'во беше / к'во стана...!" Накратко до това се свежда всяко кудкудякане за изоставеното от "държавата" българско архитектурно наследство след 1990-та

Отговори
1 0
пишман юрист

пишман юрист

30.06.2022 | 23:32

на човека сигурно са му давали заплата като на млад специалист от соц-а, ама сегашният закон казва друго: В чл. 41 от Закона за авторските права се казва следното: Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, ...

Отговори
3 0
123

123

29.06.2022 | 14:04

Нямам нищо против този човек, но нека да си погледне нормативната уредба към времето, когато е изготвил въпросния проект по трудово правоотношение към тогавашния му работодател - филиал на НИПК в Пловдив, както той самият твърди! Нека да види има ли право да претендира сега за авторство и ако има - какво възнаграждение му се дължи?

Отговори
3 0

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?