Следвайте ни

Проверено през вековете: плодовете - пазители на здравето

Нар, цвекло, дюля, ряпа и тиква държат болестите далеч от нас

viber icon

Есента ни сборва с грипа. Може да го избегнете, като се обличате по-топло и се храните правилно.Ето няколко сезонни храни, които пазят болестите далече.

Цвекло
Още 2000 г. пр.Хр. асирийците, вавилонците и персите познавали цвеклото като овощно и лекарствено растение, а като зеленчукова култура започва да се отглежда не по-късно от 1000 г. пр.Хр. Първоначално са се употребявали за само листата, но скоро грудката става основната хранителна част. 
Още Хипократ е признал лечебното действие. Съдържащият се в цвеклото бетаин укрепва кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане и подобрява работата на черния дроб, ускорява обмена на веществата. Сокът от цвекло съхранява свежестта на кожата на лицето. 

Ряпа
Тя е била важен продукт за средновековните българи. В нея се съдържат захари (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и белтъци, но много ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които подобряват храносмилането и сърдечната дейност, както и гликозиди, които подпомагат сърцето, но и придават известен лютив вкус. Ряпата съдържа много калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Витамин В1 пък нормализира дейността на нервната система. 

Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и повишават апетита. Тя активизира черния дроб и отделянето на жлъчен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни. Целулозата подпомага чревната перисталтика. Това намалява холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза. 

Тиква
По хранителност тиквата надминава картофите, а съдържанието на каротин в нея е по-голямо от това на морковите. Печена или варена се използва при бъбречни или сърдечни заболявания. Може да се консумира от деца, бременни и възрастни, прекарали тежки заболявания. Високото съдържание на калий е полезно при повишено кръвно налягане, а съдържанието на микроелементи (желязо, манган) е от полза при малокръвие. 

Дюля
Богата е на фруктоза, органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - РР, С и Е. От минералните соли най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140 мг на 100 г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата. 

Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при стомашни смущения. Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебният ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна, а печена се ползва при диарии. 

Нар
В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 г. пр.Хр.) е намерена рисунка на нар. Там той е бил почитан като символ на плодовитостта. Ароматният и освежаващ сок съдържа до 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А. В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, витамин Е. 

От кората се прави чай при остро стомашно разстройство и против тения. В народната медицина се употребява и при треска, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния. Сокът се препоръчва при диабет. 

Плодовете се употребяват в суров или консервиран вид (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия. Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от много коктейли. От сока се приготвят меки сухи вина, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се приготвя подправка – "нашараби".

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?