Подготвят нов кодекс за устройствено планиране

Инициативата е на Координационния съвет на браншовите организации в сектора

До края на годината ще бъде разработен проект на нов Кодекс за териториално и регионално планиране, градоустройство, инвестиционно проектиране и строителство. Новият нормативен документ ще обединява и интегрира темите на няколко ключови закона, регламентиращи строително-инвестиционния процес.

Това са Законът за регионалното развитие (ЗРР), Законът за устройство на територията (ЗУТ), Законът за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и Законът за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

Целта е четирите закона да бъдат заменени от единен кодекс, който

да бъде устойчив във времето и да е в синхрон с добрите европейски и световни практики.

Решението за иницииране на законодателната реформа бе взето на заседание на Координационния съвет на професионалните организации в строително-инвестиционния бранш. То се проведе онлайн на 1 септември под ротационното председателство на Камарата на архитектите в България (КАБ). Координационният съвет бе създаден през есента на 2020 г. с цел обединяването на браншовите организации по ключови теми и проблеми, касаещи развитието на сектора. В съвета участват Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).

Участниците в заседанието бяха единодушни, че е необходима законодателна реформа. Тя трябва да разреши дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ. Проблем е и наличието на разнопосочни нормативни документи в сектора.

Те често си противоречат и не защитават ефективно обществения интерес

Синхронизирането на цялата нормативна уредба на базата на единни принципи и терминология ще допринесе за устойчивото развитие на строително-инвестиционния процес и създаването на качествена градска среда.

Целта е облекчаване на административните процедури, подобряване капацитета на публичната администрация, стимулиране на инвестиционната инициатива и на възможностите за публично-частно партньорство, ограничаване на корупционната среда. Това ще доведе и до повишаване ролята на професионалните организации в процесите по вземане на важните решения в сектора.

Проектът на новия Кодекс за устройствено планиране и строителство ще бъде разработен и финализиран след поредица от дискусии и консултации с всички браншови организации в сектора. След това документът ще бъде внесен за разглеждане в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

До създаването и приемането на новия кодекс Координационният съвет ще продължи да работи за оптимизирането на ЗУТ и преразглеждането на последните му промени, които затрудняват инвестиционния процес. През юни браншовите организации внесоха в МРРБ предложения за промени. Целта беше облекчаване на инвестиционната инициатива и създаване на условия за постигане на качествена архитектурна среда.

 

Арх. Чавдар Тенев, председател на КАБ-Пловдив Самостоятелно или в кодекс - формата едва ли ще повлияе на качеството

За урегулиране на дейностите в инвестиционния процес към настоящия момент действат голям брой закони и други нормативни актове. Количеството наистина е значително и то се натрупа от 2001 г. насам, като се започна с отмяната на основния за строителния бранш Закон за териториалното и селищното устройство и замяната му със Закона за устройство на територията, или т.нар. ЗУТ.

Да се работи с тази нормативна уредба, е много трудно.

Тя е огромна по обем, често установяваме вътрешни колизии,  все повече тези норми губят принципния си характер и се занимават с регламентиране на детайли от инвестиционния процес, а така не може да се обхванат всички възможни казуси. Освен това през последните две десетилетия се създадоха голям брой браншови организации - на нас архитектите, на инженерите, на строителите, на надзорниците, на предприемачите и още, и още. Работата на всички тези организации зависи от този немалък набор от закони и затова те проявяват постоянен интерес и съответно инициативи за промени в законите за постигане на своите професионални цели. Резултатът, казано на жаргон, е  „много баби - хилаво дете".

Формата, под която ще се прилагат законите - самостоятелно или обединени в кодекс, едва ли ще повлияе на тяхното качество. Важно е какво ще пише в тези закони. Така бих коментирал  идеята всички закони от нашия бранш да се обединят в един кодекс. Като пример за добро нормотворчество бих дал периода отпреди да ни удари демокрацията. Тогава нашите норми се създаваха предимно от един орган - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с активното и изключително компетентното сътрудничество на известния ни колега арх. Антон Каравелов - един изключителен ерудит и професионалист с огромен опит и завидна правна и техническа култура. Резултатът от работата му беше блестящ - всички норми бяха продукт на единомислие, работещо на принципна основа. Дърпане в посоки на различни интереси нямаше.

Това, разбира се, вече не може да се повтори. Все пак се надявам, че в предстоящата качествено нова политическа среда ще успяваме да създаваме по-добри норми.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?