Пловдивски архитект покори Милано и впечатли с невидима мивка

Знаете ли, че българин изобрети невидима мивка? И с нея покори… столицата на дизайна Милано. Не, той не работи по учебник. Затова всяко негово изобретение е пример за интелигентен и минималистичен дизайн.

Тя изглежда като кутия, но се поддържа от мраморна подпора. Геометричните й линии са комбинирани с прозрачността на стъклото и силата на мрамора. В най-чистата й форма не изисква нищо друго, освен прозрачно стъкло. А уловката е, че когато я гледате от различни ъгли, тя изчезва. Зад тази причудлива иновация стои Виктор Василев, български дизайнер и архитект. Той е роден в Пловдив, но от години живее в Милано. Сътрудничеството с компании като Boffi, Living Divani, MDF Italia и Antrax му помогна да достигне неподозирани висоти в интериора и продуктовия дизайн.

И така Виктор не спира да създава изненади. С изобретенията си!

---------------

„Щастие е да се родиш в един толкова специфичен град. Пловдив е уникат, в който на едно място се преплитат стилове и епохи - от Стария град до къщите в стил "артдеко" по Главната, от Джумая джамия до Римския стадион. От дете съм усещал красотата му. Ето защо Пловдив е най-добрият начин да се доближиш до архитектурата. Ако си роден филибелия, завинаги ще си останеш филибелия. Така че връзката ми с Пловдив е много специална“, казва Виктор. После разказва как е израснал под тепетата. Когато е само на 15 години, семейството му емигрира в Израел. Шест години по-късно заминава за Италия.

"В Пловдив осъзнах, че съществува архитектурата, но Милано ме оформи като архитект.  Любовта ми към Италия започна от Флоренция, където учих езика и открих същността на красотата в нейната най-чиста форма. Бях само на 21 години, исках да се насоча към архитектурата. Затова избрах Милано и Politecnico in Milanо. Къде мога да намеря добрата архитектурна школа, ако не там!“, обясни пловдивчанинът. Преди да се дипломира, прекарва една година като студент на обмен в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген. 

При престоя си в родината на Андерсен е дълбоко повлиян от постиженията на скандинавските архитекти както в архитектурата, така и в продуктовия дизайн. Страстта му по минимализма се ражда в Копенхаген. Точно тук Виктор се оформя като „сух минималист”, както обича да казва за себе си. Това ще повлияе на почерка му и в бъдеще - дизайните му са лишени от ненужни елементи. Фокусът е върху функционалността и качеството на използвания материал.

След престоя на север Виктор се връща в Милано, започва собствена практика като архитект и открива, че това е неговото място. Днес твърди, че именно Милано е правилното мястото за дизайн. Градът предлага многобройни възможности за всеки дизайнер - тук са големите изложения и конкурси за дизайн, тук са новостите в дизайна! „Милано също като Пловдив е един уникален град. Най-европейският град в цяла Италия. Конкуренцията в професията ми е голяма, но пък пейзажът, уникалната му история и духовната близост, която чувствам с хората тук - всичко това ме накара да избера Италия за свой втори дом!“, споделя българинът.

Kub - мивката, която е негова запазена марка

Успехът за Виктор Василев идва през 2010 г. с… Kub. Създава тази мивка от стъкло и мрамор и тя му носи първата награда в конкурса на фирмата Antonio Lupi през 2010 г. „Конкурсът търсеше нови идеи за банята, които да комбинират мрамор от Carrara и стъкло“, обясни българинът. Kub е негов самостоятелен проект, но до момента има произведена само една бройка. Продуктът така и не се стига до масово производство: „Да, Kub е моята запазена марка - смее се Виктор, - стъклената мивка доби най-голяма популярност. Всички я свързват с мен!“. Ето защо го питам как е открил най-точната формула на успешен дизайн.

С внимание към устойчивостта

Устойчивостта на един стол, като Superleggera от Giò Ponti или креслото Barcellona от Mies. „Това е мярката за качество в нашата работа. Предметът, който създавам, може да бъде оценен само от дистанцията на времето. Повечето инвеститори нямат този хоризонт, но това е тежък изпит за нас, архитектите. В цял свят инвеститорите страдат от едни и същи слабости - струва им се, че нещата, които правим за тях, са прекалено скъпи, че винаги могат да се направят по-бързо и по-евтино. Само че ние, архитектите, мислим за това как нашата сграда или продукт остаряват с времето. Идеята е да създадеш нещо, което, първо, ще те надживее, и дори ще бъде оценено след години“, развива своята концепция на работа пловдивчанинът. И до днес предпочита естествените материали. "Първо, защото те носят непреходен дух, а и защото това е начинът да останеш свързан с контекста на мястото. Ако си в Рим - залагаш на римския травертин, ако си във Враца - на врачанския камък. А ако си в Пловдив - на гранит от тепето“, смее се нашенецът.

Вдъхновен от японската икебана

Колекцията му IKE обаче е вдъхновена от японската традиционна техника икебана. Далечният изток привлича хората, склонни към съзерцание, а изкуството на икебаната е нещо уникално. В нея Виктор търси вдъхновение, за да създаде бар стола за Desalto. Открива го в противопоставянето между специфичния японски минимализъм и органичната форма на природата - така оформя седалката на стола като своеобразни клони на икебана. Виктор бърза да обясни: „Японската естетика и поглед към предметите ми влияят. При тях има нещо коренно различно от европейската традиция, базирана на гръко-римската естетика. В Далечния изток е друго. Страната на изгряващото слънце е един „уникат в униката“ и ще бъде тема на много поколения след нас. Изкуството на икебаната е нещо много специално - тази техника, свързана с аранжирането на цветя, дори на изсъхнали клони. Японците откриват в тях нещо, което ние пренебрегваме. Ала тяхната воля да правят от нищо нещо за мен е огромен стимул“.

Днес за Виктор всеки проект е ново предизвикателство. „Нещо тотално различно. И това е онази тръпка, която ме кара да се забавлявам. Както е казал мъдрецът: „Който си обича работата, никога не е работил през живота си“, смее се нашенецът. И пожелава на всички, които ще поемат по стъпките му: „Нека запазят страстта си към дизайна, която по същност е нерационална. Тя е единственото, което ще ги крепи, когато нещата не се получават. Бих ги посъветвал да поддържат любопитството си на 360 градуса“.