2374

Пловдивчанка остави почерка си в Арката на Дефанс

„Париж не може да се почувства, Париж трябва да се изживее“ - това казва пловдивчанката Ива Китова Йорданова, която остави своя почерк в интериора на 27-ия етаж в Арката на Дефанс - билдинга с офиси, издигнат по проект на група международни архитекти, в култовия за 80-те френски квартал „Дефанс”.  

Ива е дизайнер и произхожда от прочута фамилия под тепетата ​- дъщеря е на д-р Димитър Китов, а семейният им дом е истинско архитектурно бижу - бялата къща на пъпа на Пловдив, на ул. “Христо Г. Данов”, в диагонал на стария Дом на младоженците. С кръглите тераси и купола на върха. На 31 януари видната пловдивчанка ще навърши 75 години. 2023-та е особено важна за нея, понеже тя ще празнува още един юбилей -златната сватба със съпруга си инж. Драгомир Йорданов.   

Париж има две оси - едната, по-дългата, започва от върха на стъклената пирамида на  арх. И. М. Пей пред Лувъра. Минава през обелиска на площад „Конкорд“, върви по централната алея на Шан-з-Елизе през Триумфалната арка и свършва в геометричния център на Арката на Дефанс. „Квартал Дефанс беше хитът на 80-те години, понеже там се е събрал административният елит на света. Той е „урбанизъм в администрацията“, или по-точно „администрация в урбанизма“. Разбира се, тук французите планират и няколко жилищни сгради, но характерното за „Дефанс“ е най-вече неговият административен, хайтек акцент. Арката на Дефанс е една от забележителностите в този квартал и всички нейни 29 етажа и офиси се намират в стените на Арката.

Моделирах интериора на 27-ия етаж от Арката - това са конферентни зали, офиси и зони за релакс, кино зала, бар и кафе, където деловите хора могат да отседнат на чай или кафе. Изпълних тази поръчка след спечелен конкурс, а той премина под ръководството на губернатора на Дефанс г-н Белек“, обясни талантливата пловдивчанка.

Близо 30 години от живота ѝ преминават във френската столица. Днес Ива твърди, че

Париж не може да се почувства, Париж трябва да се изживее.

„Нека всеки да си прецени дали да го почувства, дали да го преживее, или да го нарисува. Ето например писателката Жан Бурен описва средновековния Париж, когато той все още е бил историческият град. А нейната героиня възкликва: „Не стой в Париж, защото Париж е една любовна страст, която убива!“. Прочутият Хемингуей ще допълни: „Париж е един безкраен празник“.

Нейната лична среща с този магичен град датира отдавна „Кракът ми стъпи за първи път в Париж в далечната 1968-а ​- това бе една емблематична година за младежта по света. След своята Велика френска революция през 1789 г. французите винаги са се опитвали да бъдат авангардни - с мисъл, с изкуство или дори… с отрицателни събития. 1968-а беше един от тези преломни моменти. В онези години жените излязоха на повърхността, разрешиха абортите. Въобще, стана прелом в присъствието на съвременната младеж. Тогава във Франция полицията излезе срещу студентите на паветата пред Сорбоната.  И досега Франция отбелязва в своята история студентското движение“, припомня Ива.

В онова смутно време тя е само на 20 години. Учи в първи курс вътрешна архитектура и дизайн във ВИАС, София (днес УАСГ). „Избраха една група от студенти. Бях селекционирана, понеже говорех перфектно френски език. Баща ми ​- д-р Димитър Китов - беше известен ​доктор в Пловдив. Помня, като дете, в дома ни идваше една французойка, учих езика от нея“. 

И така,

на паветата пред Сорбоната българите участвали в протестите,

за да подкрепят френската младеж. След това отпътували за френската Ривиера ​- в Кан и Марсилия - и там отново подкрепили студентите, същото лято.

Пловдивчанката се връща в България, където завършва архитектура. Работи известно време под тепетата във фирма ТПК "Мебел", която заедно със завод „Напредък“ произвежда мебели в годините на соца. После е главен дизайнер към Министерството на електрониката, омъжва се в София, а съпругът ѝ е машинният инженер Драгомир Йорданов.

„По онова време, през 1983-та, Франция провежда международен конкурс за канцеларски материали и мебели. „Малко международни конкурси стигаха до знанието на българските архитекти. Реших да участвам, развих проекта си и заминах за Франция, за да го защитя ​- това се случи през 1983 г. в Музея на декоративните изкуства“, спомня си Ива. Проектът ѝ е одобрен и тя трябва да замине два месеца по-късно, за да започне работа по реализацията на мебелите. Само че властващата по отново време номенклатура към партията решава друго.

„Когато се прибрах в България, имаше комитет за научно-технически прогрес. Още помня, помещаваха се на ул. „Раковски" над "Театър 199". Начо Папазов им беше шеф. Получих любезна покана да се явя на среща. Почерпиха ме с кафе и коняк, поздравиха ме за представянето на България на този конкурс, но ми казаха: "Другарко Йорданова, на ваше място ще отиде този,  който ние решим". Така не заминах за Франция.

 

Само че съдбата ми беше подготвила друга изненада

- съпругът ми беше в екипа на Иван Славков и се получи възможност чрез „Техноимпекс“ да заминем за чужбина. Така през 1985 година заминах като преподавател по архитектурно проектиране в университета на Казабланка, Мароко. Съпругът ми беше главен консултант към Министерството на образованието. Две години живяхме в Мароко, а оттам се прехвърлихме в Париж. Там в годините съм работила в архитектурни фирми, имах и частно бюро и така до времето, когато се пенсионирах. Един от значимите ми проекти по онова време бяха овалните щандове в Салона на виното. Той се намира в панаирните палати на Порт де Версай и двете зали бяха проектирани по мой дизайн“, гордее се пловдивчанката.

След пенсионирането си Ива се отдава на друга муза ​- писането. „Обстоятелствата ми дадоха възможност да се занимавам с нещо, което обичам. Така сътворих и отпечатах няколко книги. Първата е „Ида в планетната страна“ ​- посветих я на моите родители, като тя излезе и в превод на френски“, обясни пловдивчанката. С нея тя като автор участва в Салона на книгата във френската столица. Втората ѝ книга е по-професионална и дава насоки в дизайна ​- „Няколко традиционни полезни съвети за вашето жилище, интериор и дизайн“. Книгата „Теа и дракона“ се ражда след пътешествията на Ива до Макао. На корицата ѝ се вижда „Целувката на дракона“ ​- прочутата брошка от колекцията на Картие, вдъхновена от китайското изкуство. „Последната ми книга е „Корона и ковид“ и в нея разказвам за онези 19 тежки дни, с които се борих с коварната болест", разказва арх. Ива Китова Йорданова.

Ива Китова Йорданова има две дъщери - Лиляна и Анна.

Лиляна Йорданова е по-голямата и уверено върви по стъпките на своя избор - изкуството. Младата дама е художник. В зората на 90-те, когато е бумът на казината, Лиляна печели поръчка и проектира дизайна на едно от най-големите казина в Макао - испанска колония до Хонконг. С месеци работи по изработката на 40-метрово фреско за една от хазартните зали на казиното. Работи върху скеле от бамбук. „Бяха наели 35 китайчета да ѝ помагат. Фреското се нарича „Влизането на Наполеон в Константинопол“, разказа майка ѝ. Лиляна е завършила Академията за концептуално изкуство в Сержи-Понтоаз и първи цикъл от курса по изобразително изкуство в Лувъра. Оказва се, че е най-младата изложителка в Есенния салон на Париж. „Светлин Русев дойде лично да я поздрави, когато дъщеря ми получи наградата "Белмондо", учредена в чест на бащата на Жан пол Белмондо“, допълва Ива Китова Йорданова. Днес Лиляна развива собствена галерия в Париж. 

Анна пък е моден дизайнер. Работила е в централата на Lacoste, където отговаря за мъжката колекция на прочутата марка. Днес Анна преподава във висшите училища по мода в Париж. 

Снимки от Наташа Манева и личен архив

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
София

София

22.01.2023 | 09:42

Това трябва да бъдат емблемите на Пловдив и това трябва да четат децата, защото тук има и космополитно мислене, и характер, и лични качества. В Париж не се ходи за поредния шопинг, а за да се развиеш като човек и творец.

Отговори
7 0
Адмирации за тази жена!

Адмирации за тази жена!

22.01.2023 | 07:12

Всичко това дамата е постигнала с много труд, упоритост, усилия и лишения. И въпреки това звучи като приказка. Разказвайте повече такива истории, които да вдъхновяват младите хора. Да е жива и здрава дълги години г-жа Ива Йорданова и много красота и вдъхновение!

Отговори
8 0
Съсед

Съсед

22.01.2023 | 03:45

Браво Ивче!! Зарадвах се много да те видя на снимка. Портретът на баща ти ме върна към спомени за Академик Державин. Бъди жива и здрава!

Отговори
8 0

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?