71

Пловдив - градът на нереализираните проекти

За добро или за зло, не построихме баня на Марково тепе и зоопарк в градската градина

Според градоустройствения план, предложен на местната власт от немския урбанист проф. Херман Янсен през 1943 г., Пловдив е трябвало да се развива на юг, а целият съществуващ дотогава град около река Марица и тепетата да се запази в автентичния си вид без изграждане на нова пътна инфраструктура. Съветските архитекти променили идеята, като обвинили германския специалист в "деревянщина" (селящина). 

Пловдив през годините е бил свидетел на някои интересни, но неосъществени проекти на архитекти. Погледнати от дистанцията на времето, те вероятно биха променили лицето на града. Или напротив, биха стояли днес като грозни циреи в градската тъкан.

Някои от тези бисери намират място в новата книга „Спомен от Пловдив 2” на Димитър Райчев, който не спира да ни изненадва със своите задълбочени изследвания за родния си град. Четивото е една архитектурна ретроспекция на всичко онова, което е било построено, и на това, което е останало на хартия в проектите на известни или не толкова познати имена от родната архитектурна школа. Сред тях са идеята за Пратер на хълма на младежта (1955 г.) и лятно кино (1967 г.) на Джендем тепе, хотелски и ресторантски комплекс на източната страна на Сахат тепе и мост от него до Трихълмието (1969 г.). За някои от тези нереализирани проекти се носят градски легенди, а други - като пловдивската опера - все още чакат своето време и място!

Поканихме арх. Антоанета Топалова, за да коментира някои от нереализираните проекти на пловдивските архитекти през годините. Дамата е архитект и урбанист, едно от най-знаковите имена в гилдията. Била е главен архитект на Смолян и Пловдив, главен проектант на ОУП на града от 1985 г. В момента ръководи проектантското си ателие УРБА-A.

 

Градоустройствен план 1948 г.

Пловдивчани започват да работят по създаване на нов градоустройствен план още с избирането на Иван Перпелиев за кмет (22 март 1945 г.). Според плана, който след преработки влиза в сила през 1953 г., новият център на града се оформя  при Централния площад. Преди това е имало разработена друга идея, чийто автор е проф. Херман Янсен. Още тогава известният немски урбанист предлагал Пловдив да се развива в свободните територии на юг към Родопската яка, а съществуващият до този момент град около река Марица и тепетата да се запази в автентичния си вид, без да се изгражда нова пътна инфраструктура. Планът обаче е ревизиран след намесата на четирима съветски архитекти, които обвинили Янсен в "деревянщина" (селящина) и настояли да започне преустройство на днешния широк център и изграждането на периферия от нови райони, които да бъдат свързани с компактния град с широки и бързи булеварди.   

Формиран е екип от проектанти, чието желание е било новият централен градски площад да е ограден от трите му страни със значителни по съдържание и външна архитектура градски сгради. В началото на ул. „Иван Вазов“ срещу Дома на офицера (дн. Военен клуб) ще се издига Централен културен дом (дн. сградата на бившия Партиен дом). Той ще е с театрална и концертна зала със 700-800 места, салон за физкултура, за художествена самодейност, зали за игри и танци, зали за кръжоци, за лекции, голяма библиотека, както и просторен ресторант със сладкарница. На изток от него започва строеж на нов представителен градски хотел (по-късно хотел „Тримонциум“). Срещу градината по цялата страна от ул. „Капитан Райчо“ ще бъде построен дом на съветите. В него ще се помещават Градският, Околийският и Окръжният народен съвет на депутатите на трудещите се. Сградата ще е с височина 6 етажа и един централен корпус. На изток към бул. „Г. Димитров“ (дн. бул. „Цар Борис III Обединител“) ще се разположи тържествената зала на Дома на съветите, а и от двете <210> страни - два декоративни двора, отделени с колонади откъм булеварда. В северната страна на пл. „Централен“ ще се изградят сградите на Дома на партията и на Окръжния съвет на профсъюзите.

„Всички устройствени планове на Пловдив

са отразявали духа на времето. Така е било и в 40-те и 50-те, когато градоустройствения план от 1948 година, и в частност проектът на площад „Централен“, отразяват мощните конструкции и влиянието, което идва от СССР по онова време“, обясни арх. Антоанета Топалова. Според нея този подход в градската среда е по-скоро „брутален“ - без да се толерира наследството, пластовете във времето или типично пловдивското във визията на града - идеята е целият източен фронт на главната улица да се разчисти, за да се отвори място за новите обществени сгради, които е планирано да се появят на площад "Централен".

„Ала всяко зло за добро!

Добре е, че този план остава неосъществен, но от неговия дух Пловдив спечели това прекрасно пространство - фонтана с пеликаните, площада, известен като „Копчетата“, и цялата тази прецизна застройка пред Общината“, коментира дамата. 

 

Пратер на Хълма на младежта от 1955-а

През 1955 г., след завършването на някои от по-големите обекти в Пловдив, по решение на ГК на БКП и на ИК на ГНС започва обсъждане и разработване на проект за изграждане на Пратер на Хълма на младежта.

Задачата е възложена на Пловдивската проектантска териториална организация, която за няколко месеца представя първоначалните разработки. Проектът предвижда централният вход на парка да е откъм бул. „Фр. Енгелс“ (дн. бул. „Хр. Ботев“) и от него към центъра да води алея на младежите герои. В близост до нея са разположени въртележка самолет, въртележка кончета и въртележка лодка, а до тях - бъчва с криви огледала, както и стрелбище с пушка и карта макет на България на площ от 400 кв. м. До нея - 20-метрова отвесна скала, от която пада вода, и малко влакче, което минава през два тунела и отвежда пътниците в пещерно езеро, в което с лодка да се правят разходки. Зъбчата железница в източната част води под върха на тепето, където е построен ресторант с широка тераса. На върха е издигната мраморна колонада с голям водоскок, оцветен със специални цветни прожектори. В долната източна част е предвидено голямо езеро и постоянен цирк. Проектът остава неосъществен.

Идеята е добра, казва арх. Топалова. „Геодезисти разказват, че Младежкият хълм е с размерите на Хеопсовата пирамида като обем и височина. А този проект като решение открива хълма, който в годините, за радост, остана най-малко засегнат и превзет от масивното застрояване на града ви. Това е първият проект за Младежкия хълм, който планира входът към хълма да се оформи откъм дн. бул. „Хр. Ботев“. Идеята така и не се реализира, казва със съжаление арх. Топалова. Продължението <210> е през 60-те, когато архитектите Мария Бакалска и Иво Ковачев направиха подхода към хълма от въпросния булевард. Днес, за съжаление, общодостъпната зона точно тук е ликвидирана с частната бензиностанция и със сградата на Факултета по дентална медицина. Добрите решения за Младежкия хълм, развивани от проектанти в годините, се реализират частично с детската железница. Последната идея е тук да има нова Братска могила. Проектът е наречен „Мемориалът на загиналите във войните за национално обединение в града на тепетата“.  

Баня на Марково тепе от 1959 г.

Легендите свързват седмото тепе на Пловдив - Марково тепе, с прочутия герой Крали Марко. Независимо от тази си слава обаче хълмът падна под офанзивата на строителните предприемачи и се оказа най-ощетеното тепе на Пловдив.

В средата на 1959 г. във връзка с нарасналите хигиенни нужди на града ГНС възлага на колектива на Eдинната проектантска организация да изработи проект за нова модерна баня и организира вътрешен конкурс. След разглеждане на проектите журито дава две втори награди - на колективите с ръководители арх. Л. Шинков и арх. Ж. Стойков. Определеното място за банята е празният терен на изравненото със земята Марково тепе. Сградата, която ще се строи, е съставена от три тела - покрит басейн с купол, баня на два етажа и едноетажен вестибюл, свързващ двете тела. Главният вход, ориентиран към кръстовището на бул. „Цар Освободител“ (дн. бул. „Руски“) и ул. „Гладстон“, въвежда в обширен вестибюл с каса и с пряка връзка към банята и басейна, както и към бръснарските и фризьорските салони, бюфета и лекарския кабинет.  

Партерът на банята е определен за мъжете, а първият етаж - за жените, като в двете отделения ще има къпални, душове, кабини с вани и козметичен салон в женската част. В корпуса с полусферична форма е плувният басейн 12 на 25 м, с трамплин за скачане, както и малък детски басейн. Предвидено е куполът да е метален, което дава възможност за отваряне чрез завъртане на едната му половина. Комплексът трябва да обслужва 5000 души дневно. Проектът не е осъществен.

„В моето детство все още имаше останки от този хълм, с периферната застройка по бул. „Руски“. Сега това място ни посреща с един „огромен сандък“ (мол "Марково тепе") - един мастодонт, който напълно унищожи следите от седмото тепе на Пловдив. Ако го сравним с проекта за тази баня, а после и с другия - за спортна зала, ще видим, че и двата предходни проекта са по-близки до идеята, която предполага тази даденост“, коментира арх. Топалова.

 

1987г.: Концертна зала на ул. „Капитан Райчо“

Сагата с Концертна зала на Пловдив заби в сферата на… очакванията. След като в края на 2022-ра Министерството на културата обяви обществената поръчка за дългоочаквания основен ремонт и реконструкция, Пловдив още чака 11 милиона лева за ремонта на прословутата зала. Сега надеждите са насочени към новия министър Найден Тодоров.

Но знаете ли, че през 1987 г. Концертна зала на Пловдив е планирана на ул. „Капитан Райчо“?

През 1987 г. Териториалната проектантска организация провежда конкурс за проект на концертна зала. Печели проектът на колектив от арх. Валентин Маринов, арх. Здравко Димитров и арх. Цонко Солаков. За издигането на сградата е определено празното вече място при югоизточния ъгъл на кръстовището между улиците „П. Д. Петков“ и „Капитан Райчо“ (дн. на това място се намира търговско-административният център „GRAND“ - Пловдив).

Проектът предвижда сграда (с височина 12 м) с две концертни зали - голяма и малка, с амфитеатър в предната страна на сградата, реплика на открития наскоро Античен театър на Трихълмието. Голямата зала, ситуирана в източната страна на сградата, е с 800 места в партера и 400 на балкона, полифункционална (опера, театър, концерти, спектакли) и с разработен за първи път компютърен модел за акустика. Малката (камерна) зала е в западната част с 350 места, а репликата на амфитеатъра - с 1000 места.

Атракция във фоайето е каскадният водопад. За подхода към концертната зала е помислено за изграждането на подлез откъм южната страна на ул. „Капитан Райчо“, който да минава под ул. „П. Д. Петков“ - с оглед да не се пресича улицата от многобройните посетители. Проектът не е осъществен и Пловдив остава без самостоятелна концертна зала.

 

Първата зоологическа градина

През 1957 г. ГНС дава указания на предприятието „Паркове и градини“ да изгради в рамките на Парка на свободата (дн. градина „Цар Симеон“) малка зоологическа градина. Съвсем скоро мястото е избрано - малка площ южно от т. нар. тогава „големи люлки“ (дн. голямата детска площадка с много игрушки) и в близост до тогавашната сграда на управлението на „Паркове и градини“(днес в нея се помещават различни служби). Теренът е ограден с триметрова мрежова ограда и разделен на две части - в източната част (днес там е скулптурата на прегърнатите момче и момиче) е заселена с еленче (за което е направена дървена къщичка) и няколко броя пауни, а в западната - там, където и днес все още е високият гълъбарник - със сърнички, пауни и токачки и някои други декоративни птици. В средата откъм западната част вътрешно е оградено място, което първоначално е обитавано от малко мече. Мястото става силно притегателно за децата, които идват както за да се люлеят, така и да разгледат зоологическата градина. През месец септември 1963 г. мечето, вече голяма мечка, къса оградата и убива две от сърничките. Мечката веднага е застреляна от професионален ловец, зоологическата градина е разтурена, а животните са преместени в парк „Отдих и култура“ (Царският остров), четем в книгата „Спомен от Пловдив 2". 

Мястото на зоологическата градина не е в парк „Отдих и култура“ - там, където е тя днес, но още по-малко е в Цар Симеоновата градина, казва арх. Антоанета Топалова. „Представяте ли си днес пловдивчани да се разхождат в центъра покрай клетки за затворени хищници, птици и влечуги? Пълен абсурд!

Най-доброто решение за зоопарка дава Генералният план на Пловдив от 1985 г. - за място на зоопарка ние посочихме южните територии на Пловдив, в подножието на Родопската яка - днес между селата Белащица и Марково".

Снимки от архива на Димитър Райчев

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?