Следвайте ни

Пловдив е европейски със сключеното си фронтално застрояване

В последните 8 години местната управа се занимаваше с елегантни, но предимно показни градоустройствени проекти: Капана, Колодрума, Цар-Симеоновата градина и Пеещите фонтани, Малката главна.

 


С реализацията им градът стана по-приветлив, но подобри ли се жизнената среда за пловдивчани? При положение че те ежедневно се сблъскват с проблемите с трафика, мръсния въздух, липсата на зелени площи и места за паркиране.

 


Как да се справи с всичко това новият кмет на Пловдив?

 


На първо място той трябва да разполага с добър екип, но също така да се вслушва в мнението на гражданите и експертите.

 


”Марица” потърси идеи от гилдията на местните архитекти. Какво биха посъветвали бъдещия кмет на града проектантите, обединени в групата КАПО (Клуб на архитекта професионалист и общественик). Клубът е свободно професионално сдружение, създадено много преди 10 ноември 1989 г. с цел предлагане на алтернативни на официалните становища и предложения в областта на изграждането на Пловдив. През годините той има различен състав от опитни практикуващи архитекти и понастоящем клубът съществува като част от дружеството на САБ - Пловдив.

 

Вие сте проектанти с дългогодишен опит. Какво бихте посъветвали новия кмет на Пловдив относно визията на града. Откъде да започне?

 

В Пловдив се случиха и се случват много нови неща в сферата на градоустройството и това е факт. Грешките, разбира се, са част от този процес. Затова нашата препоръка към следващия градоначалник е да заложи на обществените и професионални обсъждания, да се оцени направеното и сегашното състояние на града. Всеки нов проект има нужда да бъде огледан от всички страни. Точно тук е мястото на професионалните гилдии да се намесят със съвет, препоръка, дори насока за това как да се реши един или друг градски проблем. Една сериозна и откровена преценка на направеното е задължителна предпоставка за успешно бъдещо развитие на Пловдив.

 


Защото опитът ни досега в много отношения е печален. Ето един пример: вижте хотел "Марица". Старата сграда стои добре в композиция с панаира отсреща. Само че новите тела (чието строителство дори не може да бъде завършено), които се появиха около хотела,сякаш <210> казват: „ти трябва да паднеш!”, „ненужна си!“. Днес, когато собственикът на хотел "Марица" е преследван за злоупотреби, търсим отговори на въпроса: кой позволи да се построи тази безсмислена композиция? Само че никой не повдига този въпрос!

 

Кой се оказа най-неуспешният и необмислен проект за града до момента?

 

Голяма грешка е, ако се реализира проектът за тунела под гарата, което се предприема от Националната компания „Железопътна инфраструктура”. С това преминаване на подземния тунел към бул.„Васил Априлов” ние затваряме още един лъч от голямото кръгово площадно пространство, планирано още от  Йосиф Шнитер за предгаров площад. Жп гарата на Пловдив е планирана така, че от нея тръгват няколко лъча - към бул. „Руски”, към „Васил Априлов”, към ул. „Иван Вазов” и „Христо Ботев”.

 


Улица „Иван Вазов” вече е затворена като лъч, сега ще затворим и „Васил Априлов”. Един тунел, който излиза по този булевард, ще осакати цялото околно пространство и ще унищожи историческата градоустройствена композиция и вместо да облекчи, ще затрудни още повече движението в центъра на града.

 


Голямата беда на това комуникационно решение е, че то се прави от инженери-комуникатори, без помощта на архитекти. Другият проблем е в трудността на самото построяване на съоръжението. Затова си мислим, че в последния кметски мандат това е най-проблемният проект, носещ големи архитектурни и строителни опасности. Дали не трябва да разчитаме само на задължителното преустройство и усъвършенстване на сегашния жп прелез?

 

Как предлагате да се развива Пловдив, има ли формула, по която това може да стане?

 

Най-добрата формула за Пловдив се счита следната: навремето рисуваха силуета на тепетата, а отдолу под тях застройка с корниз 5-6 етажа. Добре е днешните проектанти да продължат да спазват този принцип. Можем единствено да доуплътним тази застройка между хълмовете, но до тях няма място за конкуриращи ги високи сгради. Те могат да се строят от другия край на река Марица и след Сточна гара.

 


Нека Пловдив да се развива като европейски град с характерното си сключено фронтално застрояване по улиците „Княз Батенберг“, „Райко Даскалов“,  Хр. Г. Данов“, „Гладстон“. „Капана“, като го укрепим и разширим и по други места, и като спазваме неговия мащаб.

 

Очакваме откриването на Епископската базилика на Филипопол. Този проект също поляризира мненията в града. Какви са настроенията сред вашата гилдия преди отварянето на обекта?

 

Прави ни впечатление това, че нашите старини стоят разхвърляни, неовладяни. Пловдив е богат на археологически находки, но трябва да има нещо общо между тях, което ги обединява в една система, за да ги презентираме по-добре пред туристите и гостите на града.

 


Израстващият обем на мястото на Голямата базилика започва силно да безпокои пловдивската общественост.Той е абсолютно немащабен към околната застройка, запушва погледа от бул.“Мария Луиза“ към центъра и хълмовете, тампонира Католическата църква с обема и големината си и напомня производствен цех. И досега центърът на Пловдив не е оформен пространствено, но новият обем подсилва чувството за безредие и хаос.

 


През изминалите десетилетия центърът е бил постоянно разработван, като в т.нар. „Бяла зона“ са се предвиждали големи обеми (Дом на съветите, ДСК), които са затваряли площадното пространство, докато сега то „протича” безпрепятствено на изток и север, възприема се без граници, аморфно, чуждо на традиционните с наситена застройка пловдивски улици, в което новият обем, без отношение към околните сгради, подсилва неориентираността му, трудността на възприемане.

Тотално е неглижирана Католическата църква като исторически паметник и архитектурен акцент в съществуващата застройка. Това огромно за мащаба на града пространство очаква своето пространствено решение в територията между тунела и хотел „Тримонциум“, за да въздейства и възпитава, също като запазените традиционни части на града.

 


Може да се каже, че често нашите градове изглеждат неподредени, хаотични. Преди години, по време на соца, благодарение на градоустройственото планиране нещата се правеха по определен, макар и невинаги добър ред. За съжаление, днес загубихме този свой опит от миналото. А именно в тази подредба се крие устойчивото развитие на градовете, за което говорим толкова много напоследък. Всеки град трябва да се проектира на базата на един постоянни репери, ценности, които за Пловдив са хълмовете, реката и наследената структура на застрояване.

 

Новата художествена галерия на "Гладстон" отвори врати с изложбата „Минимализъм-BG“. Пловдивчани дълго време чакаха тази зала, но художниците посрещнаха новата си придобивка с арт протест. Какво мислите за визията  вие, архитектите?

 


Пловдив имаше нужда от тази галерия, но тя не успя да овладее пространството, да стане действително една изложбена сграда с внушение за изкуство - т.е. истинска изложбена сграда на пловдивските художници. Този замисъл не можа да се случи!

 


В началото имаше един проект за сградата, но той не се изпълни. Довършиха сградата по друг проект и днес е видимо, че в крайна сметка въздействието <210> не е убедително. Предишната постройка на „Гладстон”, старата галерия, поне сигнализираше с обема си за нейното предназначение.  Сега имаме една плоска сграда, която по-скоро прилича на битов комбинат. По този начин пропуснахме възможността на това знаково място да се направи едно истинско арт пространство. Но това е възможно единствено по пътя на предварително обмисляне на мястото и темата и задължително архитектурен конкурс - този опит, изглежда, сме го забравили!

 

 

Даниела Арнаудова

Редактор-репортер екип „общество“

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?