44

Пламен Иванов: Димитровден е! Нека си пожелаем да завършваме всичко, което започнем

Не е редно да се спасява инфлацията със строителство. Нека строим това, от което имат нужда хората, и то да устои на проверката на времето

На моя личен 60-годишен юбилей се чувствам като човек, посветил повече от 40 години на професията, от които 25 на Камарата

 

- Г-н Иванов, днес е големият празник на строителите - Димитровден. Каква е равносметката Ви за изминалата година?

- За сетен път живеем в сложни времена. Този път обаче факторите, които ги определят, са много повече. В такива времена оцеляват единствено отговорните и сговорните.

Ние, строителите, все още сме в режим, подобен на онези времена, когато се е говорело за „пир по време на чума“. Имаме привилегията да преминаваме през това сложно време пощадени. При нас трудностите не са толкова големи както в останалите браншове от икономиката. Единственото изключение са големите инфраструктурни проекти в страната, които бяха спрени.

От една страна, животът ни днес е подвластен на последствията от пандемията, на войната, която се води в близост до нас, и на всички онези причини, които поражда нарастващата инфлация, която клони към хиперинфлация. Тук бих добавил и политическата криза, придружена с политически егоизъм. Липсата на стратегическо мислене и отговорност вследствие на тези кризи изправи бранша пред проблеми като индексацията на действащите договори за всички онези инфраструктурни обекти от национално значение, които трябва да се завършат.

Всички останали обекти в строителството бяха и остават в режим на подем. Защо ли? Защото българинът има силен инстинкт и усеща проблемните времена. И този инстинкт му подсказа, че спестявания, оставени в банките, ще бъдат стопени в процесите, които се задават. Хората малко или много се оказаха демотивирани и объркани и това объркване беляза в голяма степен цялата година, през която преминахме.

Ето как започна това стремително инвестиране в недвижими имоти, което даде тласък на нашата професия, т. е. на хората, занимаващи се със строителство.

Но днес, навръх Димитровден, единственото, което си струва да си пожелаем, е да завършваме всичко, което започнем, и то да устои на проверката на времето.    

- Тази година за Вас съвпада с още една годишнина - на 28 октомври навършвате 60 години. Как преминаха тези години за Вас в професионален план?

- Да се занимаваш с Камарата на строителите, както и с всяка една браншова организация, е доста специфично. Това, което разбрах през всички тези години, е, че за да си добър председател на Камарата на строителите, трябва да се откажеш да си добър бизнесмен. Защото трябва да можеш да поставяш чуждите интереси над личните. Да се опиташ да бъдеш равно приближен и равно отдалечен от всички. Само в тази позиция  спрямо колегите можеш да постигаш някаква справедливост и устойчивост. Така че на моята 60-годишнина се чувствам като човек, посветил повече от 40 години на професията, от които 25 на Камарата.

- Един от приоритетите Ви в Камарата е обучението на младите хора. Защо отделихте толкова време на този процес?

- Защото той е много труден и продължителен. Искат се много грижи и внимание към младите хора, а животът стана динамичен и обществото ни не беше настроено на тази вълна. Това показват и резултатите - едно скъсване на връзката между поколенията и между специалистите. Наблюдава се все по-голям разлом в предаването на умения. Поражда се нужда от нови знания, които да компенсират тази липса на приемственост.

А всеки едни от нас, ако мисли перспективно, трябва да се вглежда в хората, които идват след нас. От нас зависи дали те ще тръгнат по нашия път и дали той ще ги удовлетвори. Най-малкото, което трябва да направим, е опит да ги поканим.

- Кой е най-важният урок, който искате да предадете на тези млади хора?

- Урокът ми е, че независимо от трудностите в нашата професия, удовлетворението от постигнатото и уважението в погледа на хората успяват да създадат това чувство на значимост.

Мисля, че един живот не е пропилян, когато е посветен на създаването на полезност. Строителят е сред хората, които изграждат удобства и възможности. В различните етапи от живота професията ни е била ту подценявана, ту надценявана, но пък винаги е била необходима за обществото.   

- Днес в Пловдив водим дискусия как ще се развива този град и проблемът в неговото презастрояване. Как мислите, каква е посоката?

- Винаги съм разграничавал предприемаческата инициатива от процеса строителство. Отговорност от строителите може да се търси само за качеството на изпълненото от тях. Всичко останало не е резултат от тяхната дейност: нито урбанизацията, нито планирането, нито проектирането на града са отговорности, които трябва да се прехвърлят върху строителите.

Ние, строителите, не трябва да правим компромис с качеството! Това е нашата задача!

Като гражданин бих казал, че да, това презастрояване на града с всеки изминал ден е за сметка на качеството ни на живот. Защото какво от това, че един град е красив, след като не можеш да се радваш на тази красота заради всички тези задръствания, замърсен въздух и липса на свободно пространство. Малко са местата в Пловдив, които те канят да се поразходиш из тях и да ги преживееш - като атмосферата в район "Централен" с цветните къщи в „Капана“, изпълнени с нов живот, археологическите находки, които те потапят в Античността, централният площад, парковете и Старинният Пловдив с възрожденските къщи, запазили духа на времето си.  

Няма проблем в Пловдив да се строи и градът да се превръща в спалня, обслужваща бързо развиващите се икономически зони в съседство. Но нека тази спалня да е луксозна спалня. А не общежитие!

- Как виждате бъдещето на сектора в близките 2-3 години?

- Мисля, че строителството у нас ще запази тази посока на устойчив подем, дори това да означава да има построено и неизползваемо. Разбира се, говоря предимно за жилищния сегмент. Освен това виждам как има достатъчно спортни зали в села, където няма жители.

Съветът ми е - не е редно да се спасяваме от инфлацията със строителство! Така създаваме редица непотребни сгради, но това е процес, върху който не можем да влияем. Ние, строителите, трябва да строим това, от което имат нужда хората!

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?