Следвайте ни

Новият център за върхови технологии връща България на световната научна карта

15 млн. евро идват от програма "Хоризонти 2020", други 30 млн. лева влага държавата в сгради и оборудване

viber icon

Преди години България бе сред пионерите в биотехнологиите. Разработки на наши учени се реализираха във Франция, Китай и Италия, които сега са сред лидерите в бранша. Науката обаче за дълго бе захвърлена в задния двор на българската икономика, преди управниците и инвеститорите да разберат, че голям бизнес без нея не се прави.  

Пловдив строи комплекс за върхови технологии в терен от 23 дкa в ЖР „Тракия“, който е напът да върне България на световната научна карта. Центърът е по Растителна Системна Биология и Биотехнология (ЦРСББ). Този проект търпи развитие от 3 години и има шест лаборатории и научноизследователски отдела. Днес експертите са категорични, че биотехнологиите имат потенциал за развитие, особено за Пловдив, чийто регион е с доказани традиции в зеленчукопроизводството.

Само че ще намери ли науката своите допирни точки с местния бизнес?

Първият по рода си у нас цeнтъp за върхови технологии се строи в Пловдив. Мястото е въpxy тepeн oт 23 дкa, близo дo 99 блoк нa кpъcтoвищeтo нa "Kняз Бopиc" c "Цap Cимeoн", където общинaтa e пpeдocтaвилa пpaвo нa cтpoeж. Идеята е в развитие от 3 години и зад нея стоят дoц. Цaнкo Гeчeв и дoц. Mилeн Гeopгиeв. Проектът им, наречен PlаntаSYST, oбeдинявa 3 бългaрcки и 2 гeрмaнcки инcтитутa - тoй ce peaлизиpa в paмкитe нa 7 гoдини и e нa cтoйнocт 15 млн. eвpo, ocигypeни oт eвpoпeйcкaтa пpoгpaмa "Xopизoнт 2020". Дъpжaвaта

инвecтиpa дpyги 30 млн. лв. в cгpaди и oбopyдвaнe, 

чpeз oпepaтивнa пpoгpaмa HOИP. Πpoeктът пpeдвиждa изгpaждaнe нa нayчнoизcлeдoвaтeлcки и yчeбeн кoмплeкc, включвaщ лaбopaтopии cъc cпeциaлизиpaни пoмeщeния, yчeбeн цeнтъp c пeт зaли, aдминиcтpaтивeн кopпyc и opaнжepии зa paзвивaнe нa изcлeдoвaтeлcкa дeйнocт. Bpъзкитe мeждy тяx ce ocъщecтвявaт чрез вxoднa зoнa/фoaйe – плoщaднo пpocтpaнcтвo (фopyм), кoeтo пoeмa ocнoвнитe paзпpeдeлитeлни и oбcлyжвaщи фyнкции. B кoмплeкca щe paбoтят 10 изcлeдoвaтeлcки oтдeлa, със 70 учeни oт цял cвят, кoитo щe живeят в Плoвдив.

На фона на крехката връзка бизнес-наука

Със или без подобни центрове обаче иновациите, плод на научни достижения, отдавна имат място в родния бизнес модел. Доказват го например родните електроцентрали, който от години превръщат оборска тор в биогаз метан. Днес електроцентралите, захранвани с метан, са хит в целия свят. Те са екологосъобразни и безопасни, а опитът показвал, че досега нито едно подобно съоръжение не е създало рискове за хората. Още през 2014 г. край пловдивското село Цалапица заработи електроцентрала на биогаз за 4 млн. евро - съоръжението произвежда електро- и топлоенергия от оборска тор. Общата стойност на инвестицията на „Биона газ" е 4 млн. евро, а капацитетът съоръжението е 1.5 мегавата. Реално това беше

първата електроцентрала на биогаз,

изградена изцяло от български специалисти. Внедри я компанията Ellon - инвеститор е „Атаро клима", a партньор в проекта е Йордан Каймаканов, собственик на фермата, която осигурява суровината. Как реално се случва това? Оборският тор от 1200 крави, които живеят в непосредствена близост до електроцентралата, се подава с помпи към ферменторите. За да почне ферментация, се добавя и силаж от царевица. Количествата, които дневно се влагат във ферменторите, са 55 тона тор и 70 тона силаж. Метанът в електроцентралата се извлича в 3 ферментора, събира се в специални мембрани, охлажда се в серпентини под земята, за да се подаде към когенератор. Днес електроцентралата в Цалапица е свързана към мрежата на EVN и изцяло продава произведената електроенергия на компанията. А изходящият материал - биологичен тор, отива за торене на земите.

Във фокуса на кръговата икономика

Годишно европейският съюз произвежда над 2,5 млрд. тона отпадъци. Ето защо в последните години съюзът обновява законодателството си, за да насърчи преминаването към един по-устойчив модел, това е т. нар. кръгова икономика.

Много наши фирми вече също да работят по модела за „затваряне на кръга“ на жизнения цикъл на продуктите - от производството и потреблението до управлението на отпадъците и пазара на вторични суровини.

Предотвратяването на генерирането на отпадъци, екопроектирането, повторната употреба и други подобни мерки могат да доведат до нетни икономии за предприятията в ЕС в размер на 600 милиарда евро, или 8% от годишния им оборот, изчисляват експертите. Като в същото време по този начин се намаляват общите годишни емисии на парникови газове с от 2 до 4%.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?