Следвайте ни

New York Times: Кога ще гръмне имотният балон в Европа

Икономиката на Стария континент не успява да ускори растежа си след години на анемична експанзия

viber icon

Икономиката на Европа не успява да ускори растежа си след години на анемична експанзия. Но ниските лихвени проценти, които трябваше да подхранят възстановяването, вместо това предизвикват ръст на цените на имотите, което пък от своя страна създава съвсем отделни проблеми. Това пише The New York Times.

Парите днес са толкова евтини - 20-годишна ипотека в Париж или Франкфурт може да бъде получена срещу по-малко от 1 процента. Това кара гражданите да купуват апартаменти и къщи. А институционалните инвеститори, които виждат шанс за добра печалба, придобиват с мащаб недвижими имоти из цяла Европа.

В някои части на Стария континент, казва Йорг Кремър, главен икономист в Commerzbank във Франкфурт, цените вече надхвърлят нивата от преди дълговата криза преди десетилетие, а това създава притеснения, че имотният бум може да завърши зле.

"Рисковете са истински, тъй като отрицателните лихви в Европа изглежда ще останат за дълго", казва той и допълни: "За икономиката като цяло е важно да предотвратим създаването на нов балон".

Търсенето се повиши значително в петте години, в които Европейската централна банка свали основната депозитна лихва под нулата - стъпка, която никога досега не бе опитвана в такъв мащаб. Цените се покачиха с над 30 процента във Франкфурт, Амстердам, Стокхолм, Мадрид и други метрополиси, както и с над 40 процента в Португалия, Люксембург, Словакия и Ирландия.

Това направи закупуването на дом изключително недостъпно за всеки, освен тези с далеч по-високи от средните доходи, като в същото време повиши и наемите, карайки работническата класа да се премести от градовете в техните покрайнини, уточнява money.bg.

Из целия континент вече се заражда недоволство, което кара кметовете да се опитват да се намесят на пазара, като контролират повишенията на наемите, увеличават данъците върху имотите и представят програми за субсидиране.

Макар че ниските лихви помогнаха за възстановяване на еврозоната, икономисти казват, че политиките днес изглежда вредят повече, отколкото помагат, пречейки и на усилията на ЕЦБ да намали неравенството. Те не разрешиха и фундаментални проблеми, като слабите бизнес инвестиции. Нито пък съживиха инфлацията - която помага за увеличаване и на заплатите - никъде, освен на пазара на имоти.

Регулаторите вече следят внимателно ситуацията. През септември Европейският съвет за системен риск, подразделение на Европейската централна банка, призова 11 страни, включително Люксембург, Австрия, Дания и Швеция да обмислят регулации и данъчни мерки, с които да успокоят ръста на цените и да увеличат достъпността на жилищата.

Бундесбанк, германската централна банка, наскоро заяви, че недвижимите имоти в градовете са надценени с между 15 и 30 процента - с други думи, има балон. UBS направи проучване в градове като Мюних, Франкфурт, Амстердам и Париж, като предупреди за риск. Изследване на Deloitte & Touche предупреди, че средните цени на жилищата ще надхвърлят предкризисните нива, ако Европейската централна банка остави лихвите под нулата, както е планирано.

Някои икономисти казват, че притесненията за Европа са преувеличени, както и че имотите са надценени, но опасност от спукване на балон няма. От една страна създаването на нови работни места увеличи и броя на кредитополучателите. А и купувачите основно правят сделки за имоти, в които да живеят, а не за да ги купят и бързо да ги продадат, както преди кризата.

Предлагането на жилища обаче не успява да достигне темпа на търсенето. Компании като Airbnb усложняват ситуацията, като превръщат жилищни имоти във ваканционни. Резултатът е недостиг на достъпни жилища, особено при наемите.

Ситуацията се влошава допълнително и заради местни и чуждестранни инвеститори, които навлязоха и на пазара на жилищни имоти. Пенсионните и застрахователни фондове, които обикновено инвестират в правителствени облигации, вече не могат да правят пари в държави като Германия, където лихвите са под нулата. Това ги накара да навлязат на пазара на имоти.

Наемите и ипотеките вече представляват четвърт от средния месечен доход, докато преди две десетилетия те бяха 17 процента. Всеки десети европеец харчи над 40 процента от доходите им за жилище. При по-бедните европейци съотношението е далеч по-голямо, сочат данни на Housing Europe.

"Цените на жилищата се покачват по-бързо, отколкото доходите на гражданите", казва Седрик ван Стивендаел, президент на организацията и допълва: "Това е проблем за Европа".

Недостигът на достъпни жилища създава недоволство в Европа. В Мадрид и Барселона цените на жилищата се покачиха с над 30 процента от 2016 г. Това повиши и наемите, което накара премиерът да ограничи повишенията на наемите до темпа на инфлация, в момент 0,4 процента.

В Париж, където 70 процента от жителите живеят под наем, кметът Ан Идалго също въведе нови ограничения върху наемите, а сега обмисля и изграждане на субсидирани жилища, които ще могат да бъдат купувани наполовина на пазарната цена.

Но малко места в Европа усещат повишаването така, както Берлин. След падането на стената преди 30 години, работници, артисти и студенти все повече биват изместени от млади професионалисти. През последните 5 години наемите подскочиха с над 50 процента, което предизвика местните власти да замразят цените за период от пет години. И дадат право на живеещите под наем да изискват намаление.

 

Източник: Блиц

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?