Следвайте ни

На ул. „Христо Г. Данов“: Мастодонти от бетон никнат до шедьоври в риск

Новото строителство доведе до несъразмерни обеми и причудливи покривни завършеци

viber icon

Улица „Христо Г. Данов“ е своеобразно архитектурно бижу в сърцето на Пловдив. По цялата й дължина се редуват красиви постройки от миналото. Със своята богата украса и орнаментика по фасадите те са истинска наслада за окото. Ала повечето от тях днес тънат в забрава - къщите са силно занемарени, мазилката им се лющи, ръжда покрива старите порти, в дворовете им се виждат боклуци.

Новото строителство също слага своя отпечатък - днес никой не мисли за формата, преследвайки все повече квадратни метра застроена площ. А това често води до гротескни и силно несъразмерни обеми, коментират от гилдията на архитектите.

Днес улицата се адаптира към динамиката на новото време. Процесите са неизменни - някои от старите сгради се събарят, строят се нови, съвременни. Какви са обаче контрастите между старата и модерната ни архитектура?

Архитектурата винаги е била отражение на епохата, в която е създадена,  всички сгради са „паметни знаци“ (М. Коева) на нашето минало, обясни арх. Виолета Раева, експерт по културно-историческо наследство. „По същия начин и съвременните сгради се превръщат в знаци за бъдещите ни поколения. Така че нека изходим от духа на новото време - то е забързано, акцентира се на функционалността, а формата често се жертва, за да се постигне тъй желаната още по-голяма площ. Това често води до несъразмерни обеми и причудливи покривни завършеци. И е пагубно за Пловдив! Примерите са лесно забележими: от сградата на „Главболгарстрой”, която доминира прекомерно с обема си до надстроената сграда на арх. Христо Пеев на площад Джумаята.

Сега улицата е плътно

застроена и няма място

за ново строителство

„Затова сега целта ни трябва да бъде да я опазим от надстрояване, за да не загуби очарованието и мащаба си”, предлага арх. Раева. През годините „Хр. Г. Данов” е носила различни имена: „Гурковска”, „Княз Фердинанд”, „Цар Фердинанд”, „Ген. Вл. Заимов”. Била е една от най-важните улици още през османското владичество, особено през ХVІІІ век, когато Пловдив е голям занаятчийски и търговски център в Южна България. В края на улицата е запазена еврейската баня Ени хамам, строена през ХVІ в.

„Повечето сгради са паметници на културата и са построени между Първата и Втората световна война, когато масово навлизат железобетонът и кованото желязо в България и в града работят много български архитекти, завършили в Европа. В архитектурата ясно личи вече не ориенталското, а европейското влияние. Голяма роля играят орнаментите, формата, линията, типични за сецесиона”, обясни арх. Виолета Раева. 

След Освобождението 

тук са построили

кметството на Пловдив,

когато градът е бил столица на Източна Румелия. По цялата улица се редували къщите на видни хора от елита ​- сред тях са Иван Вазов, Йоаким Груев, Драган Манчов - все известни книгоиздатели, издатели на вестници и политици. Сградата, където днес е кметството на район "Централен", е по проект на арх. Йосиф Шнитер и е строена през 1887 г. за книгоиздателя Драган Манчов. Кукленият театър пък навремето е бил дом на женското дружество „Майчина грижа“, основано през 1874 г. Една от 

най-красивите е

Къщата с нимфите.

Преди 106 години една италианка ​- арх. Емилия Събева - потомка на венецианския живописец Джакомо Фаврето и съпруга на д-р Атанас Събев, чертае проекта на Къщата с нимфите. Днес нейният шедьовър е сред най-красивите образци на венецианския стил. През 20-те и 30-те години на №20 по проект на арх. Камен Петков е построена сградата на еврейския дом „Шалом Алейхем“. В близост до него е Доходното здание на педиатъра д-р Араф, следва сградата на Пловдивското областно инженерство, дело на арх. Пантелей Цветков. В края на 30-те години на 20. век по улицата се появява и сградата на Италианската банка. Неин основател е Крум Чапрашиков -собственикът на „Ориент Табако“. 

Експертно:  Къщите - между сложната орнаментика и стила "Баухаус"

Арх. Виолета Раева 

Сградите по южния фронт са по-богато орнаментирани и по-представителни: такива са Търговска гимназия на инж. Събев ​- ул. "Хр. Г. Данов" №17, Жилищно-търговска сграда на ген. Цветков ​- ул. Хр. Г. Данов №15, Жилищно-търговска сграда - ул. "Хр. Г. Данов" №13.

Северният фронт е най-добре запазен в отсечката между ул. "Петко Каравелов" и ул. "Св. Климент". По-стойностни сгради са: Административна сграда на еврейската община - ул. "Хр. Г. Данов" №20, Жилищно-търговска сграда на ул. "Петко Каравелов" №2а.

Сградата на Пловдивското областно инженерство (днес е на „Пътни строежи”) е проектирана и построена веднага след земетресението от 1928 г. за много кратки срокове (две години) и носи този отпечатък ​- функционална, непретенциозна архитектура, без никакви орнаменти. Тогава в България вече навлиза новият стил "Баухаус" - с изчистени, ясни форми, без декорация, функцията има водеща роля. 

За да запазим архитектурното наследство, са необходими както усилията на собствениците, така и помощ от страна на Общината - финансова и  действена (например при търсене на специалисти - изпълнители за богатата орнаментална украса, за да не се стига до подмяната й със стиропор, което е кощунство). Това би могло да се реализира, като се създаде Дирекция „Културно-историческо наследство“ към Община Пловдив, която да следи състоянието на всички сгради - паметници на културата, и да предлага конкретни мерки на собствениците. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Жалко

Жалко

25.03.2020 | 19:16

ЖАЛКО! СПРЕТЕ ТОВА!!!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?