Следвайте ни

Млад архитект: Трябва да строим сгради като жив организъм

Това, което търсим като иновации в архитектурата и строителството днес, може да се намери в природата

viber icon

Според урбанистите градовете на бъдещето ще бъдат различни екосистеми, които се интегрират в природата. По този начин ще се възстанови балансът в околната среда. А защо не и да имитират модели от природата, пита младият архитект Джумхур Гьокчепънар.

Докато подготвя магистратурата си по архитектура. Джумхур попада на документален филм за организма Слайм молд. Това е жив организъм, много издръжлив на промените в климата. Впечатлен от устойчивостта й, той си „поръчва”  бактерията по интернет и започва да я култивира. Изследва нейния модел на био устойчивост и как градското планиране и модерните микро- и макро- архитектурни решения в съвременния град могат да имитират този модел.

- Джумхур, за теб всичко започна от един документален филм. Разкажи ни малко повече подробности - какво е Слайм молд?

- Докато работих по магистратурата си, гледах научнопопулярен филм, който разказваше за бактерията Слайм молд - Physarum polycephalum. Това е едноклетъчен организъм с хиляди ядра, който няма мозък и нервна система, но има способността да разрешава проблеми. Обитава гори в много части по света, но по-интересното за мен е, че този организъм е способен да намери отговори на сложни математически въпроси.

По време на своя плазмодиев стадий Слайм молд се разпростира във всички посоки, търсейки храна. Когато я намери, образува колонии, свързани по един оптимален начин - като единен организъм чрез мрежа от протоплазмени тръбички, които точат хранителни вещества и изпращат химически сигнали между колониите. Тази мрежа се счита за оптимална по отношение на ефективността на пространственото покритие и чувствителността към условията на околната среда - ето защо често го наричат „биологичен компютър“.

Направих паралела между градското развитие и жизнения цикъл на организма. Всичко в света и живота се променя, но за съжаление сградите, които правим, не.

- Защо е така?

- И аз си задавам този въпрос - защо сградите да не са способни да се адаптират и еволюират в зависимост от променящите се условия? Това може да стане с наблюдение и изучаване на природата. Тя е преминала през 3.8 милиарда години, период на развитие и безмилостен процес на усъвършенстване, който развива забележителни форми на живот.

Всичко, което търсим като иновации в архитектурата и строителството днес, може да се намери в нея, само трябва да се вгледаме по-отблизо в нея. Архитектите се вдъхновяват от формите в природата, но не и от моделите на поведение. В природата има много по-съвършени модели от тези, които създава човекът. Освен това ние сме консуматори, докато природата не произвежда отпадък, всичко в нея влиза в една кръгова циркулация. Ето защо е добре ние, архитектите, да се учим от природата, изучавайки процесите на живите организми - идеята е сградите да започнат да функционират като жив организъм.

- Това ли е градът на бъдещето - архитектура, която „имитира“ природата?

- Изследването на Слайм молд е стъпка от конвенционалната архитектура, базирана на формите, към био дигиталната архитектура, ориентирана към поведението на структурите и умните материали. Идеалните градове на бъдещето са не само зелени и устойчиви. Целта е те да постигнат кръговия жизнен цикъл, подобен на този в природата.

Идеалният град или градът на бъдещето е възможен. Той представлява една устойчива система и се базира на няколко елемента. Единият е самодостатъчност на местообитаването - т.е. този град сам си произвежда енергията, храната, и така не е зависим от чужди фактори. Освен това има способността да се самоорганизира: той е чувствителен към климатичните промени, има променлива структура, която зависи от нуждите на хората, които го обитават - а не обратното.

- Хората прекарват 90% от времето си в затворени помещения, но зачестяват случаите, произтичащи от „синдрома на болната сграда“.

- Да, това са негативните последствия на лошия дизайн.  Качеството на въздуха зависи от качеството на материалите, които се влагат в една сграда. Световната пандемия около COVID-19 ни накара да се замислим за това колко наложително е да се преосмисли и задълбочи трансдисциплинарното сътрудничество в областта на научните професии, като микробиологията и различните инженерни клонове, с цел да се подобри животът на хората.

Изследването на архитектурата през обектива на микробиологията е вид прозрение за това как могат да се намерят иновативни решения за проектиране и планиране на сградите. Ето как бихме могли да имаме контрол върху болестите в една затворена среда, каквато са сградите. 

- Вероятно едно от решенията е да използваме "умни" материали?

- Днес се работи усилено за подобряване на качеството на строителните продукти. В Америка например правят тухли (BioMason) без пещ, с помощта на бактерии. Методът е взаимстван от природата и наподобява начина, по който морските създания изграждат корали. За целта се използва бактерия, която оформя пясъка в кварцова структура с характеристиките на тухла. Освен бактерия и пясък единствените други участници в процеса са азот, калций и вода - по този начин пясъкът се превръща в солидна тухла с изолационни свойства. 

Друга бактерия има способността да заздравява пукнатините, които се появяват на повърхността на бетона. Когато бетонната структура е повредена, водата започва да се просмуква в нея и произвежда варовик, който запечатва пукнатините вътре.

През 2011 г. Джумхур Гьокчепънар е студент по архитектура в Американския университет в Кипър, Кирения. От 2012-а дo 2019 продължава образованието си в университета в Портсмут, където завършва и магистърската си степен.

Джумхур прави пробив в научните среди на Острова, създавайки прототип на бактерията Слайм молд. Това е една био вдъхновена система, която внедрява биологичните  процеси на един жив организъм в архитектурата. Панелът използва способностите на Слайм молд да се адаптира към светлината, температурата, усвояването на цвят, влажност и разпределение на храната. Целта е да се създаде динамичен архитектурен артефакт, който физически се променя във времето в зависимост от средата, в която е поставен. Прототипът на панела беше изложен на Биеналето в Буенос Айрес през 2019 г. и на изложбата Feedback в Маями като част от звуковата инсталация Борболета.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?