Магията на „Тракия“ е в лъкатушещата композиция от осмици

През 2023 г. се навършват 50 години от първата копка на ЖК „Тракия” .За юбилея местната администрация откри фотоизложба, която съдържа исторически данни, ескизи и фотоси, свързани с проектирането, изграждането и развитието на района. 

Припомняме, че изграждането на първите блокове започва в далечната 1973 година. Навремето голямата цел и идея е преодоляване на тежката жилищна криза в бързо разрастващия се Пловдив. 

„Тракия", на практика, се създава от група млади ентусиазирани проектанти - архитекти и инженери, които работят денонощно по възложената им задача. В Пловдив в годините на соца годишно се строят по 3000 апартамента годишно, което е на ръба на възможностите на проектантите и на строителите от местния Домостроителен комбинат. Някои оценяват направеното като подвиг за времето. 

Арх. Веселин Т. Дончев е един от тези проектанти и в поредица от статии в "Марица" ни връща към историята на жилищния комплекс/район „Тракия“. 

 

През 1990 г. се преустанови с панелното строителство на „Тракия“ в резултат от настъпилите политико-идеологически и икономически промени. Държавата се оттегли от активното си участие в т.нар. „масово и едропанелно жилищно строителство“, което беше не просто резонно, но и закономерно. Защото държавата не бива да се меси непременно в частния живот на хората, каквото е обитаването, т.е. жилищната функция, а само да го подпомага. През 1997 г. в резултат на общата икономическа, а оттам и на урбанистическа стагнация, се наложи актуализация на урбанистичната концепция на „Тракия“ от 1972 г. Община Пловдив възложи на екипа, който я беше разработил, да промени концепцията с оглед на настъпилите промени - спиране на едропанелното строителство и преход към частно предприемачество и строителство.

Първият етап от актуализацията беше да се направи цялостен анализ на изграденото към момента. Ще посоча само някои най-основни параметри: обща площ на района - 540 ха, при население от 61 500 обитатели. 19 структурни единици, от които 13 жилищни и още 6, както следва: 14. парк „Лаута“, 15. районен център, 16. ВВСУ и спортен комплекс „Локомотив“, 17. специален терен, 18. производствен терен 19. жп гара и тролейбусно депо. Както и: жилищни сгради (блокове) - 279; входове ​- 852; апартаменти ​- 20 800; училища ​- 5; детски градини и ясли ​- 11; търговски и други обслужващи обекти ​- 137, временни обекти ​- 560; преустроени жилища за други цели ​- 58; преустроени избени помещения ​- 25; обекти за обслужване в приземни етажи - 48.

От анализа може да се заключи, че почти 2/3 от цялостната концепция е реализирана. 

Вторият етап от актуализацията беше въз основа на направения анализ на състоянието на изградеността, на настъпилите промени в социален и икономически аспект, да се предложи нова концепция за доизграждане на район „Тракия“. Разработиха се два варианта на актуализацията - на арх. Иван Попов и на арх. Веселин Дончев, с партньорството на арх. Антоанета Топалова и арх. Веселина Панджарова, както и на други сътрудници, които бяха представени и обсъждани от гражданството и приети на експертен съвет при Община Пловдив.

Концепцията на арх. Иван Попов беше с мотото „Квартализация“, ориентирана повече към един архитектоничен подход, който най-често е използван от архитектите, и с един сантиментален аспект ​- „тежнението“ към старите квартални градски структури, акцентирайки върху някаква вече станала преди, но невъзможна за прилагане към конкретната ситуация идентичност -„квартала“. От двете страни на бул. „Освобождение“ се предлагаше структура от квадрати 200х200 м с твърдението, че квадратната структура е флексибилна (т.е. гъвкава). Но това противоречи на самата форма на квадрата, защото тя е най-твърдата.

Концепцията на арх. Веселин Дончев беше с мотото „Фрактализация", основаваща се на няколко принципа.   

Първо, на разбирането за неформалния, индивидуал​ен характер на обитаването, на жилищната функция, за необходимостта от друг подход като съчетание между социологично и архитектонично, което намери отражение в девиза, имайки предвид, че участниците в урбанистично-архитектурния процес са много и различни, а не е само един, както беше до 1990 г. - държавата (от фрактално, което значи „натрошено“, „надребнено“). 

Второ важно съображение беше екологическото, изразено в мотото на реконцепцията ​-  „От жилищни комплекси към жилищни паркове“/ „Платаните са платината на Пловдив“, имайки предвид една от характерните идентичности на града - бароковата композиция с трите платанови булеварда, започващи от гарата (по Шнитеровия план), както и че само едрата дървесна растителност може да се противопостави на еднообразието,  на макар и „разчупената“ архитектура на 8-етажните панелни сгради.

Трето и най-важно съображение беше архитектоническото ​- как посочените по-горе предпоставки да намерят своета урбанистично-архитектурно приложение според създадената вече ситуация. За разлика от концепцията от 1972 г., при която се използва линейно-растерен модул от 400 м, тук основната модулна единица беше 10 м, която послужи за формиране на структурния и композиционен растер - 10х10 и 100х 00 м, екстраполиран хоризонтално и вертикално, с което  се удовлетворяват различни функционални потребности - жилищни, публични, рекреативни, производствени и комуникационни.

Това именно позволяваше да се създаде гъвкав подход за различните функционални и инвестиционни намерения, което „отпуши“ създалата се административна стагнация, за необходимите градоустройствено-архитектурни решения.

Всички последващите действия по доизграждането на „Тракия“ се направиха именно според концепцията на арх. Веселин  Дончев (което беше споделено още през 2002 г. от арх. Емилия Божкова като главен архитект на Пловдив), което може да се установи лесно от пръв поглед (но за това е необходимо друго представяне) (вж. ил. 1 и 2).

Защо „панелна“ и „антипанелна“ „Тракия“?

Защото имаме две „Тракии“ - една панелна до 1990 г. и една антипанелна  след 1990 г. Колкото и да е куриозно, диалектическият материализъм се провали именно поради неразбиране на диалектическите закономерности, за които се писа вече, а именно неразбирането, че обитаването е частна функция.

Кой инвестира сега в жилищното строителство ​- държавата или частният предприемач? От друга страна, това позволи да се създаде много по-богата архитектоника на района, защото една нова урбанистична структура не бива да се изгражда с еднообразна архитектура, в случая с панелни сгради.

Така се получи двоен ефект - жилищното строителство се върна към своята нормална частна практика и в същото време се създаде възможност да се разнообрази архитектурата на района, което вече е очевидно (с някои изключения, какъвто е случаят с изграждащата се „жилищна рафинерия“ на мястото, където в концепцията от 1972 г. се предвиждаше районният център, включително предлагах там да се изгради и Пловдивският университет, което щеше да бъде най-голямото позитивно качество, най-голямото богатство за района и което щеше да му придаде национална и световна известност. Само че тогавашните властовици не можаха да разберат и да оценят какво значи качествен урбанизъм.

Според поговорката „недоимъкът не може да се набави и кривото не може да се изправи“, и виждаме резултата днес). Необходимо е, след период от близо 60 г. от началото на идеята за жилищен комплекс/район „Тракия“, отново да се направи преглед актуализация на резултата от изграждането му, с една обективна оценка, а не както сега, с  някои нелепи и абсурдни коментари. Важно е да се отбележи още нещо важно.

Първата цялостна и реализирана урбанистично-архитектурна концепция на Пловдив е римският Тримонциум, което ми даде основание да нарека Пловдив  Primus Inter Urbes (Пръв между градовете). Втората цялостна и реализирана урбанистична концепция е генералният план на Йосиф  Шнитер. Третата, и последна, цялостна и реализирана урбанистична концепция на ОГП от 1968/71 г. е именно жилищният комплекс/район „Тракия“. 

И така, това, с което „Тракия“ ще остане значима в урбанистичната история на Пловдив, е урбанистичната концепция, а не панелното жилищно строителство, което безславно ще отиде в архитектурната история и с което някои мислеха да се окичат с лаврови венци.

Магията на концепцията на „Тракия“ е в лъкатушещата композиция от осмици (8 е магическо число), която се възприема с цялото същество, тайно и трайно, и заради която хората харесват района. Такъв е  ​и животът ​- лъкатушенето е най-устойчивата форма, дори и в политически смисъл (пример - САЩ).

Лъкатушейки, ние вървим по верния път! Ще завърша с латинската сентенция

Varietas delectat (Разнообразието радва) - това е градът!