44

Ландшафтен арх. Станимир Шаламанов: Двойното увеличение на зелените площи в изменения ОУП е блъф

На жител се падат по 22,48 кв. м зеленина, ако се броят гробищата и разсадниците

Една от основните задачи на изменението на Общия устройствен план на Пловдив беше да се гарантира повече зеленина в града. В тази посока се развиват всички напреднали държави по света.

Близо два пъти повече зелени площи са заложени за широко обществено ползване и със специфично предназначение, а на остров Адата няма да има ново строителство - това става ясно от актуализираната екологична оценка за изменение на Общия устройствен план (ОУП). От проектните 835,90 ха те стават 1014,83 ха, на база на съществуващите към момента 536,76 ха. 

Така ли е в действителност обаче? По темата за развитието на Зелената система на Пловдив разговаряме с ландшафтния архитект Станимир Шаламанов.

 

 

- Архитект Шаламанов, на остров Адата няма да се позволи строителство и в града се залагат два пъти повече зелени площи. Това стана ясно от актуализираната екологична оценка за изменение на Общия устройствен план (ОУП). Как ще коментирате анализа на РИОСВ? Възможно ли е това да се случи?

- Категорично не! В становището си РИОСВ повтаря като папагал текстовите части на ОУП-а и допълнената Екологична оценка(ЕО), без да е направила необходимия анализ и изследване на проектното предложение. Изменението на плана променя функционалното предназначение на близо 700 дка терени, предвидени в ОУП 2007 за паркове, в зони за застрояване. (Само в район "Южен" са близо 250 дка, около 350 дка от парк “Отдих и култура“, Ботаническия комплекс - около 85 дка, къмпинга, както и много други). Не е ясно откъде идват тези два пъти повече зелени площи, при условие че градът е задушен в собствените си общински граници.

С колеги от пловдивското дружество на Съюза на ландшафтните архитекти си направихме труда да интерполираме внесения предварителен проект, графичното приложение към Протокол №32/01.10.2021 на Община Пловдив и цифровата основа на ОУП 2007 и се оказва, че балансът е неточен (ще се въздържа да използвам думата „манипулиран“). В Протокол №32/01.10.2021, на стр. 26 е записано, че на жител се падат по 22,48 кв. м зелени площи, което е некоректно, защото в тази цифра влизат гробищата, защитното озеленяване и разсадниците.

Реалните зелени площи за широко обществено ползване  след Протокол №32/01.10.2021 са около 600 ха, т.е. коректната цифра е около 16-17 кв. м на обитател зелени площи за широко обществено ползване (паркове и градини съгл. чл. 61, ал. 2 от ЗУТ). Трябва да отбележим, че в горната цифра от 16-17 кв. м/обитател са включени и сервитути към пътни развръзки и съоръжения (например по бул. „Найчо Цанов“ ивица с ширина 2,3 м е парк, триъгълници и кръгове в кръстовища, откосите на съоръженията на мостовете на остров Адата, Коматевски възел, Асеновградски надлез, Скобелева майка и много други). Не коментирам професионалното ниво на разработката по отношение на Зелената система, само ще осведомя пловдивчани, че те ще извършват ежедневния си отдих по откосите на транспортните съоръжения съгласно тази разработка.

- Вероятно от Община Пловдив ще Ви опонират?

- Знам, че изпълнителят и главният архитект ще подскочат и ще кажат: Това не е така! Ако не е така, защо процесът по изработването на плана не е публичен?

Когато говорим за публичност, ще задам към главния архитект следния въпрос: Къде е публикуван допълненият и изменен ОУП, по който е правено допълнението на Екологичната оценка и е написано становището на РИОСВ? Само определена група хора знаят точно какво се гледа и се приема на ЕСУТ. Не може в петък да изтича срокът за обжалване, вечерта да се изпратят покани до професионалните дружества и след два работни дни да се направи ЕСУТ, без планът да е публикуван. Всичко това създава едно усещане за непрозрачност и порочност в цялата процедура.

- Да поговорим за жилищен парк "Марица-север" по северния бряг на река Марица, където се намират сондажите за питейна вода на града. Именно в тези територии има силен инвеститорски интерес. Как ще коментирате евентуалното застрояване в такава близост до зона със забранителен и ограничителен режим?

- Историята е дълга. В непроцедирания докрай план на арх. Антоанета Топалова от 1986 г. цялата територия между Пазарджишко шосе и река Марица е била предвидена за парк „Отдих и култура - север“. Преди във Втори охранителен пояс беше категорично забранено всякакво строителство. С промяна на нормативната база „случайно“ се изпусна формулировката „забранено“, т.е., щом не е изрично забранено, значи е позволено - много удобно за незаконните вили в чашката на язовир "Искър", който е вододайна зона на София.

През 2005-2006 г. в предварителния проект на разработвания тогава ОУП част от същата тази територия (цялата Втора охранителна зона) неслучайно беше предвидена за парк. С решение на Общинския съвет се задължи изпълнителят на ОУП да се съобрази с изработвания по същото време (а би следвало да е обратното!) ПУП „Отдих и култура - север“ и „голямото зелено петно“ изчезна и стана жълто - т.е. за жилищно строителство. Само ще допълня, че СЛА-Дружество Пловдив поиска тогава становище от Лесотехническия университет (ЛТУ) в София за това какво количество препарати за растителна защита и  минерални торове се употребяват за интензивно поддържани зелени площи, каквито щяха да са 60% от територията на бъдещия „зелен“ квартал с ниско застрояване „Отдих и култура - север“. Цифрите са отчайващо високи по отношение на количество химикали, които влизат в почвата. Това в комплекс със замърсителите от една добре урбанизирана жилищна среда би могло да доведе до много неприятни и дългосрочни последици.

Друг е въпросът каква е етажността там в момента - ниско жилищно или средно.

- Какви други рискове виждате за града в актуализирания ОУП?

- Липса на дългосрочна визия, липса на баланс между обществените и частните интереси, липса на концепция, която за бъдещите поколения ще генерира доста мащабни устройствени и екологични проблеми. На нашите деца ще им бъде невъзможно или много скъпо да решат всички тези проблеми.

Няма да навлизам в подробности за другите подсистеми, има си специалисти, които да вземат отношение. Само ще си позволя да цитирам арх. Иван Попов, когото наричахме Попито (ментор на пловдивската градоустройствена школа), Светла му памет!

Та арх. Попов казваше: „Къща по къща не прави град“.

 

 

Ландшафтен архитект Станимир Шаламанов има дългогодишен опит в областта на ландшафтната архитектура, участвал е в изработването на редица устройствени планове, активно се включва в обществени обсъждания и изготвяне на становища за градската среда в Пловдив.

Член е на Съюза на ландшафтните архитекти в България и на Научно-техническото дружество по озеленяване към Дома на техниката в Пловдив.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?