46

Лаборатория на бъдещето: Африка вдъхнови Венецианското биенале

Венецианското архитектурно биенале се задава. Тази година то ще премине под мотото: „Лаборатория на бъдещето“. Темата е вдъхновена от Африка - мястото, от което започва бъдещето. Континентът води класациите за глобална урбанизация и растеж, но също така е изправен пред сериозни заплахи от изменението на климата и неравенствата. Африка е известна като най-младия континент на планетата и когато става въпрос за архитектура, не е изненадващо, че урбанизацията тук се развива бързо. Това създава проблеми поради честата липса на планиране, но все пак превръща Африка в най-динамично променящия се континент.

 

Голямата новина обаче е, че България за първи път след 15 години отива на Биеналето и вече подготвя участието си. Страната ни е единствената европейска държава, която трайно отсъстваше от архитектурн​ия форум в последните години.

„Щастливи сме да споделим дългоочакваната новина, че България е заявила намерение за участие на Beнeциaнcкoтo apxитeктypнo биeнaлe през 2023 година. Комисар на българското участие е арх. Александър Стайнов, държавен експерт в Министерство на културата“, съобщиха от Камарата на архитектите. А как ще изглежда павилионът ни ще се реши след национален конкурс за избор на кураторска концепция.

Осемнадесетото издание на Beнeциaнcкoтo apxитeктypнo биeнaлe ще бъде от 20 май до 26 ноември 2023 г. Темата на форума е „Лаборатория на бъдещето”, а негов куратор е ганайско-шотландският архитект Лесли Локо. Тя е архитект, писател, университетски преподавател и основател на African Futures Institute. „Африка определено е мястото, откъдето започва бъдещето, и това, което става тук, се случва на всички нас. Ако има място на тази планета, в което се събират всички проблеми на равенството, расата, надеждата и страха - това е Африканският континент“, каза Локо. Голяма част от работата й поставя под въпрос концепциите за култура, пространство и раса, поставяйки архитектурата в по-глобален социален и политически контекст, който невинаги е във фокуса на професията.

Според Лесли Локо темата на Биеналето работи на няколко нива: „Първо, Африка е лабораторията на бъдещето. Ние сме най-младият континент в света със средна възраст наполовина по-малка от тази в Европа и Съединените щати и с десетилетие по-млада от Азия. Ние сме най-бързо урбанизиращият се континент в света, нараствайки с почти 4% годишно. Този бърз и до голяма степен непланиран растеж обикновено е за сметка на местната околна среда и екосистеми, което ни изправя пред климатични проблеми както на регионално, така и на планетарно ниво“, обяснява дамата. И допълва: „Второ, самото La Biennale di Venezia също е вид лаборатория на бъдещето, време и пространство, в което се изследва значението на архитектурата. Днес думата „лаборатория“ се свързва най-вече с научни експерименти и предизвиква в съзнанието образи на специфични стаи и сгради. В древния свят, както в Китай, така и в Гърция, работилницата е била най-важната институция, свързана с гражданския живот. Планираме нашата изложба като вид работилница, лаборатория, в която архитекти и интердисциплинарни практици изличат примери от съвременните практики, за да очертаят път, който публиката следва, представяйки си какво крие бъдещето за всички нас”.

Преди година  Българин покори форума с... Borboletta

Тя е модел на устойчивата архитектура и влезе в италианския павилион по време на 17-ото биенале на архитектурата във Венеция.

Инсталацията Borboletta (Борболета)

се превърна в голямата атракция на форума, но това, което е по-интересно, е, че в създаването й участва и българин - това е арх. Джумхур Гьокчепънар. Той е част от екипа на световноизвестния професор Алесандро Мелис, куратор на италианския павилион на Венецианското биенале. Borboletta изглежда като сложна скулптура, но всъщност е мобилна градска лаборатория за интеграцията между микробиология, биологично разнообразие и архитектура. Идеята на този научноизследователски проект е насочена към изграждането на нова градска парадигма - развита по-скоро като екосистема, а не като вид изкуство.

Днес

архитектите се вдъхновяват от формите в природата,

където има много по-съвършени модели от тези, които създава човекът, обяснява младият арх. Гьокчепънар.  „Природата, за разлика от нас, консуматорите, не произвежда отпадък. Всичко в нея влиза в една кръгова циркулация. Ето защо е добре ние, архитектите, да се учим от нея, изучавайки процесите на живите организми - идеята е сградите и градовете да започнат да функционират като жив организъм. Идеалният град, или градът на бъдещето, е възможен“, допълва арх. Гьокчепънар.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой да стане кмет на Пловдив, ако Здравко Димитров хвърли оставка?