1939

Кой е авторът на къщата близнак на търговеца Степан Месробович

Да купиш сграда - паметник на културата, е нож с две остриета. В това са убедени много предприемачи, изминали трънливия път от безразличието на чиновниците до безхаберието на институциите. Те често ги поставят в един омагьосан кръг, който им коства много пари, нерви и загубено време.

Преди броени дни младият предприемач Добромир Иванов и Петър Денчев - главен ръководител на проекта, обявиха плановете си да възродят къщата близнак на Степан Месробович - един възрожденски замък в подножието на Стария град. За изготвянето на проекта двамата канят арх. Румяна Пройкова. Малко след това екипът бе сюрпризиран неприятно.

"Аз съм оригиналният проектант на реставрацията на къщата близнак на ул. „Артин Гидиков“ № 9", обяви изненадващо в свое писмо до редакцията на в. „Марица” арх. Божидар Кадиев. Сградата е реставрирана многократно през годините. По един от тези проекти работи и арх. Божидар Кадиев. Това вероятно го мотивира да твърди, че е „оригиналният проектант на реставрацията”. „Проектът беше изготвен в периода 1985-1988 г. - припомня арх. Кадиев. - Съгласно действащия в страната Закон за авторското право и сродните му права, чл. 3 и чл. 12 (1), аз съм носител на авторските права, които в този случай са нарушени. Обръщам се към вас с молба за разследване по случая и правна помощ“, апелира Кадиев.

Арх. Пройкова обясни, че през 1985-1988 г. действително има проект за реставрация на къщата. Негов проектант е арх. Божидар Кадиев, директор е покойната вече арх. Вера Коларова, ръководител-ателие е арх. Румяна Пройкова. „Проектът беше възложен от Сдружение “Старинен Пловдив” и по него работи цял екип. Арх. Коларова дори е свидетел на още по-ранни интервенции по къщата. Факт е, че прочутият арх. Христо Пеев (първи проучвател на този забележителен обект) също я е заснемал навремето, което е документирано в книгите му“ - връща назад лентата арх. Румяна Пройкова и допълва. - Двойната къща близнак в подножието на Стария град има изключително интересна планова схема. Тя няма аналог в Пловдив, нито в някой от другите възрожденски градове у нас.“ И така, през 1988 г. Националният институт за паметниците на културата изготвя проект за реконструирането на къщата близнак. Плановете са тя да се превърне в културен център за обществено ползване. „Искаха от нас някои съвременни промени, но при пълно запазване на специфичната ѝ пространствена характеристика. Така в приземния етаж трябваше да се оформят зали за кинопрожекции, за срещи, конференции, малки офиси (кабинети)“, разказа арх. Пройкова. Реализацията на проекта за културен център започва в началото на 90-те, но за кратко. Строителните дейности приключват малко над един полуподземен висок етаж и сградата остава недовършена на груб строеж. 

Така проектът остава нереализиран.

След промените през 1989-а предишният ѝ собственик си връща имота. После продава къщата и днес тя е в активите на Добромир Иванов. „Имаме становище от НИНКН, в което се казва, че старият проект за културен център е загубил давност. Смяната на собствеността на имота, както и промените в икономическите условия на живот днес налагат ново функционално предназначение. И сградата ще се трансформира в рамките на допустимите промени, разписани от Института за паметниците на културата“, уточни арх. Пройкова.

 

Петър Денчев:  Арх. Кадиев, не разбираме за какво точно пледирате!

 

 

„Както добре знаете, проектът Ви не е бил реализиран и в тази връзка не разбираме точно за какво пледирате като обект на авторско право." Така Петър Денчев, оторизиран представител и пълномощник на едноличния собственик на фирмата, която притежава имота на ул. “Артин Гидиков” 9, отговаря на претенциите на арх. Кадиев.

Петър Денчев е ръководил още една знакова реставрация в Стария град на Пловдив, а именно - хотел Gallery 37, чийто главен мениджър е и в момента. Денчев е запознат с факта, че арх. Кадиев е „оригиналният проектант на реставрацията“, но му напомня, че в периода 1985-1988 г. Кадиев е бил в служебни отношения с юридическото лице „Старинен Пловдив”, от което е получил задание и одобрение да работи по проект, предназначен за „културен център”.

„След породения от Вас интерес официално Ви уведомявам, че проектът, върху който работим по възстановяване на къщата, е базиран на архиви в НИНКН, на "Старинен Пловдив", на исторически заснемания и на исторически дадености, които са обществено достъпни. Също така и съобразени с желанието за новото предназначение на къщата. В тази връзка, а и с оглед на нормативните изменения и изисквания от 1985 г. насам, бих искал да Ви уверя, че все още сте оригиналният проектант на проекта, който цитирахте, и никога сме нямали намерение да приписваме тази Ваша заслуга на друг.

Моите уважения и респект към Вас за положения труд в изграждането на проекта за „културен център”, но както вече споменах, новият ни проект няма общо с Вашия.

Проект хотел Музей 37 е нещо много по-мащабно. Той притежава изключителна специфика и много трудности в изпълнението: конструктивни, екстериорни и интериорни. Вярвам в професионализма на екипа, който сме събрали, и в крайния успех на мисията ни - да вдъхнем нов живот на една емблематична за времето си къща. С радост бих разговарял приятелски с Вас, ако идеята Ви е да помогнете с нещо за реализацията му. Пловдив е град с достойнства и мислим, че хората, които имат качествата да му помагат, трябва да го правят. Бъдете здрав“, така завършва отговорът на Петър Денчев до арх. Кадиев.

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?