Костадин Ленгеров, инвеститор: Предпочитаме да преработваме проектите си, отколкото да влизаме в съдебни дела

- Г-н Ленгеров, строите нова сграда в Стария град на Пловдив. И тя наподобява античните постройки от миналото. Защо?

- Да, по този начин искам да подскажа, че съм я замислил като център - символ на обединението и единството на различните култури, произхождащи от древността до наши дни. По план сградата е напълно симетрична, а страничните колони наподобяват обелиск. Интериорът е колоритен, с елементи на древноантични и класически архитектурни форми. Адаптирането й като музей няма да промени или отнеме нищо от блясъка на това прекрасно антично здание.

Новата сграда на предприемача, която ще бъде започната до края на т.г.

 

- Експерти от НИНКН връщат проекта ви, защото фронтоните примерно не са характерни за Стария град. Какво поискаха от вас, за да изглежда сградата ви възрожденска?

- Оказа се, че в Закона за културното наследство не се съдържа легална дефиниция на понятието „възрожденска архитектура”. Ето какво прочетох по темата: „Ренесансът (от френски: Renaissance, „възраждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14. до 17. век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период. Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система.

Интересното в случая е, че в моя проект ги има въпросните елементи и детайли от античната и римската епоха. От НКНКН обаче не бяха съгласни, примерно…  с фронтоните в проекта ми. Фронтоните не били характерни за Стария град!

- Да, но ви поставиха условието да влезете в „Специфичните правила и норми“, валидни за защитена зона, каквато е Старинен Пловдив. Нали така?

- Така е, но точно тук е другият парадокс - оказва се, че въпросните норми влизат в противоречие с действащите закони. Ето как. Въпреки Специфичните правила в резервата в законодателството ни се съдържа легално определение на понятието издатини и други архитектурни елементи на фасадите на сградите по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство.

От друга страна обаче, съгласно действащата разпоредба на чл. 93, ал. 2, част IV, гл. 24 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони в сила от 13.1.2004 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е прието, че „не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и други, когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот“.

Сами преценете за какви абсурди става въпрос!

- Какъв трябваше да е изходът от тази сага?

- В конкретния казус считам, че административният орган следваше да приложи разпоредбата на чл. 93, ал. 2, част IV, гл. 24 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, в сила от 13.1.2004 г. на МРРБ. А не Специфичните правила и норми към ЗРП на старинна градска част-Пловдив, тъй като последните са загубили правното си действие, а и нямат нормативен характер (на законов или подзаконов акт), за да намери приложение пар. 20, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Отделно от това СПН към ЗРП на старинна градска част-Пловдив са одобрени с влязла в сила заповед на министъра на културата, а последната няма нормативен характер.

Ето как ни задължават да спазваме „нормативен акт“ или „заповед“, която влиза в противоречие със закона. И по този начин се стига до заобикаляне на закона. Но хората предпочитат да минат през ада и да преработват проектите си, отколкото да влизат в съдебни дела, където да защитават правата си.