Следвайте ни

Конверсията вдъхва нов живот на занемарените градски зони

Частните предприемачи са с крачка напред пред Общината в опита им да обновяват занемарените части на Пловдив

viber icon

Пловдивският бизнесмен Стефан Папалезов вдигна „Кепитъл Сити Център” до Бетонния мост върху основите на стар тютюнев склад. Днес предприемачът се заема с реконструкцията на друг емблематичен за Пловдив тютюнев склад ​- този на Магърдич Томасян, с което продължава процесът на регенерация в района.  

Тенденцията на регенерация, или конверсия, на бивши занемарени или изоставени градски зони или отделни сгради е позната в много европейски градове. Това е процесът, при който с разрастването на полисите стари промишлени зони, паметници на културата, казарми, мини или сметища постепенно губят своята функция. Чрез въпросната конверсия те се преустройват в паркове, в места за бизнес или нови технологии, в атракции, в зони за спорт или в жилищни комплекси от ново поколение. И така „заживяват” отново. С друга функция. 


Урбанистите твърдят, че регенерацията е най-модерният и цивилизационен подход и той води до истинско градско възстановяване. Процесът може да промени облика на редица градове и още нещо - да им помогне да привличат нови инвестиции. Това е пътят да се повиши и качеството на живота в тях.

 


Какво представлява самата регенерация? 

 


Регенерацията, или градското обновяване, е една нова индустрия, свързана с възстановяването на градската среда. Най-общо казано, това е процес, който подобрява състоянието на западнали райони и подпомага хора, изпаднали в тежко социално положение. Това може да стане чрез публично-частни партньорства или с участието на гражданите.

 


Процесът се регулира в Общинските планове за развитие и чрез т.нар. Интегриран план. В тях има редица идеи за това как да се промени предназначението на терени и сгради, загубили традиционните си функции, които се нуждаят от обновяване, реконструкция и модернизация. Как се случват нещата в Пловдив? Интегрираният план зададе визията на Пловдив за 20 г. напред, като заложи три зони на въздействие, в които да усвояваме пари по ОП "Региони в растеж". Така за Пловдив бяха осигурени 80 млн. за обектите от ИПГВР и други 18 млн. за ремонти в училища и детски градини. Друг е въпросът, че от заложеното в ИПГВР се работи единствено в карето зад Стария град, между булевардите "Марица-юг", "Източен" и "Кн. Мария Луиза", защото местната власт не се справи с другите две зони за въздействие - Гладно поле и района на Централна гара. Така, поне до момента, частните предприемачи остават с крачка напред пред Общината

 


в опита да обновяват занемарените части на Пловдив. Каква е ситуацията в „Гладно поле”? Голямата идея, заложена в ИПГВР (Интегриран план за градско възстановяване и развитие), е пустите земи на кв. „Гладно поле” да се преобразят във високотехнологичен парк по подобие на модерното сити в Ню Йорк. В „Гладно поле” трябваше да се развият административни сгради, площадни пространства, много зеленина и места за култура. До 2020 г. тук се планира да стартира изграждането на първичната инфраструктура - окабеляване, подземна инфраструктура и други комуникационни структури. Проблемът обаче е, че голяма част от парцелите в територията все още са на Министерството на отбраната и процедурите по актуването им като общински все удрят на камък.

 

Оказва се, че подобна е ситуацията и на други места.

Днес Министерството на отбраната разполага с над 700 имота в страната -терени и сгради, които е сложило в графата „с отпаднала необходимост". Общата площ е близо 13 хил. дка, върху които има над 11 хил. сгради в не особено добро състояние. Близо до населени места са около 1000 дка. Някои ще бъдат продадени, за други ще бъде учредено право на строеж, като министерството ще запази собствеността върху земята, а върху трети ще строи самото ведомство”, обясни урбанистът Белин Моллов. За да се случи конверсията обаче, местните власти трябва добре да познават ресурсите, с които разполагат.

 


„Европейската практика през последните 30 години показва голямо разнообразие от примери за успешно преустройство на подобни терени. В отделните държави се възползват от средствата по Кохезионната политика ​-конкретно от Европейския фонд за регионално развитие”, обясни арх. Моллов.  Той уточни, че важно условие в случая е зоната да бъде включена в някой от местните планове за развитие - какъвто е случаят с „Гладно поле", което попада в „зоната с потенциал за икономическо развитие” в ИПГВР. До момента обаче няма завършена процедура по деактуването на военните терени в полза на общината - необходимите устройствени процедури също не са приключили. Затова експертите казват, че Община Пловдив ще получи финансова подкрепа от ОПРР едва тогава, когато предвидените публични инвестиции в „Гладно поле” са в „синергия” с привлечения частен интерес.

 


Тютюневият град се оказа в още по-сложна ситуация

 


Той не успя да влезе в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) и така неговата регенерация зависи от добрата колаборация между собствениците на складове, Общината и фондация  „Пловдив 2019“. Добрата новина е, че се работи в тази посока. Част от инвеститорите учредиха свое сдружение с идеална цел „Тютюнев град ​- Пловдив“. Организацията вече работи по каузата ​- първата стъпка е, че изготви триизмерен макет на Тютюневия град с размер 4 кв. м. Проектът се  финансира от инвеститорите, а заснемането е направено от едно от най-добрите архитектурни студия  у нас. Очаква се работна комисия от НИНКН да се запознае със заснемането и макета. При постигане на консенсус този труд ще бъде включен в Общия устройствен план на Пловдив и ще стане база за изработване на Специфичните правила за зоната. Те ще регулират параметрите на застрояването в нея: т.е. всички бъдещи проекти ще се правят по определени норми, съгласувани с Министерство на културата и НИНКН. Правилата ще са валидни за всички инвеститори. Само това е пътят да се запазят обликът и идентичността на Тютюневия град, категорични са от Сдружението. 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?