Консервират древните терми в ултрамодерен проект

Целият обект се "вдига" в тримерна холограма - с мраморната облицовка и фризовете

Проектът планира реставрация на отделни елементи на термите - част от облицовките на стените и подовете, на мраморните корнизи и на басейните. Зидовете и съоръженията вътре ще бъдат консервирани. Банята е строена през ІV в., но останките от нея излязаха през 1935 г. Градена е със смесена зидария с дебелина на стените 1-2 метра. Подът и стените са от бял родопски мрамор. Имало помещения за топла (калдариум) и студена баня, място за почивка (тепидариум), два басейна с размери 15/5 метра и дълбочина 1,40 м. И други, специални помещения, където жреците извършвали лечебни процедури след къпането - масажи и намазване с благовонни масла. Интересен обаче е нимфеумът -светилището на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Той е съществувал още преди построяването й, защото много от оброчните плочки са употребени вторично в зидовете. И това никак не е случайно. Култът към нимфите всъщност бил разпространен сред траките. Много преди идването на римляните. Топлата вода ползвали и за отопление. Специални глинени тръби я отвеждали под мраморните плочи на пода, а нагоре между двойните стени се насочвала топлата пара.


На практика това са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров. През годините те били достроявани, разширявани и променяни. Проектът касае само проучената част от археологическите разкопки. Открити са четири басейна, също част от водопроводната система. Баните били измазани със специфична мазилка, римляните слагали в нея начупена тухла, за да получат този хидрофобен ефект.  Дебелната й достигала до 10 см. "Това си е изкуство, да постигнеш този здрав разтвор. По-късно я облицовали с мрамор. И днес останки от мрамор могат да се видят по басейните, също по стените и первазите. Освен че използваме горещия извор, предвиждаме още една "иновация",  да напълним басейните с вода.


А не да ги покрием под стъкло и оставим празни. При това водата е минерална и идва от извора, т.е. тече по автентичната водопроводна система, който съществува от 1600 години", твърдят от екипа. Идеята "взели" от термите в английския Бат, където те функционират във вида, в който са били отпреди години. "По модела на английските правим и ситуирането на термите в парка. В Бат имат едни много интересни водосточни тръби, които са вътре, в самите колони и събират водата от покрива", обясни арх. Бакалова. "Ние попадаме в малко по-различна ситуация, тъй като сводовете на покривите ги няма. Затова ги осветяваме с прожектори, за да ги подчертаем. Вкарваме и "жив" огън чрез специални светилници с биоетанол, за повече достоверност".


Другото предизви-кателство са арките.  


От екипа възстановяват и двете. Едната е паднала след разкриването, а другата се възстановява, за да се предотврати срутването на останалите на място оригинални части. "Искаме да вдигнем цялата, арка, нищо че е масивна и дебела около метър. Опитват се да ни убедят да я раздробим на тухлички, но ние предпочитаме да я иззидаме наново. Категорични сме в това решение, дори сме планирали как ще стане това - консилидираме с разтвори, изчакваме да стегне и я вдигаме със съответната механизация. По същия начин ще подходим и към специфичните отцепвания по ръба на арките. За тях също предпочитаме да бъдат консолидирани. Изобщо максимално ще пазим оригинала. Но в същото време ще се опитаме да оживим обекта. За нас той не е само археология", твърди арх. Бакалова. "Ще се направи анастилоза и на падналата, но добре запазена част от аркада, която се намира през южния вход на термите", допълват от екипа.  


И понеже вече не могат да изненадат никого с една компютърна анимация - разходка из термите, архитектите избират модерната холограма.


Идеята е целият обект да се "вдигне" в една тримерна холограма - с мраморната облицовка, с фризовете, с водата стичаща се по стените. "Усещането ще е много истинско, абсолютно реално. Така туристите ще имат усещането, че се движат вътре в сградата, но тя реално няма да съществува. Нищо, че холограмата ще подсказва един много богат интериор, който е бил типичен за древното SPA".


В Хисаря:
Навремето Диоклециан построил Хисаря. Нищо, че тогава я наричали Диоклецианопол. Но оставил за поколенията не само града, а нещо много по-интересно. И необичайно за нашите ширини - автентичните римски терми. Днес те са най-големите на Балканския полуостров. И имат шанса да бъдат реставрирани с европари по ОП "Регионално развитие". Началото на археологическите разкопки по комплекса беше през 2010-та. Днес, четири години по-късно, прочутите хисарски терми се трансформират чрез нов проект. "Ще се опитаме да оживим обекта, за нас той не е само археология", казват авторите му архитектите Петкана Бакалова и Петър Петров.


Римските бани в Бат
Днес римските бани в Бат са сред най-модерните музеи в Европа. Те са колоритни с античните си оброчни дарове, заедно с фрагментите от украсата на термите и техните останки, експонирани "ин ситу". Посетителите се запознават с находките. Как? Чрез компютърна реконструкция, която им позволява "да влизат" в древните бани и храма и "да се разхождат" в тях. Римските терми в Бат били достроявани и благоустроявани през цялата късна античност до IV в., когато римляните напуснали Британия и изоставили своя най-западен град, носил името Аква Сулис. Термите били разрушени и затрупани, но минералната вода и нейната изцеляваща сила не били забравени.


През вековете конструкцията им била променяна многократно, включително и през 12 век, когато е изградена нова баня над Кралския свещен извор. На юг от него през 16 век се появява т.н. Баня на кралицата (Queen's Bath). Самата Римска Баня е разположена под нивото на съвременната улица и се състои от 4 основни части - свещен извор, римски храмове, жилищна част и находки от римските бани, организирани в музей. На нивото на земята е единствено Стаята на Помпея (Pump Room), като горната част от комплекса датира от 19 век. Първият храм на мястото на сегашните горещи извори е построен от келтите и е посветен на богинята Sulis, която римляните познавали като Минерва.


Днес, за да обиколиш римските бани в Бат са ти необходими поне два часа. Това обаче не отказва туристите. Над милион посетители годишно прииждат, за да видят едно от чудесата на Западна Англия.


От архивите
Богатото термоминерално находище при гр. Хисаря е определило от най-древни времена лечебно-възстановителния характер на Диоклецианопол. Това е била и основната причина градът да се развие като един от важните късноримски балнеолечебни центрове в източните римски провинции. Термалният комплекс е разположен в центъра на града, в непосредствена близост до минералните извори. На това място са съсредоточени най-атрактивните постройки от архитектурата на античния град - монументална двуетажна обществена сграда, термален комплекс и амфитеатър. Началото на археологическите проучвания е през 1935 г. от Д. Цончев, който разкрива западната му част. Архитекурата е интерпретирана като самостоятелна римска баня, която авторът най-общо датира от втората половина на IV век. Постройката е с разгъната площ от около 1500 кв. м. В изследването си авторът дава подробно описание на разкритите от него помещения: caldarium, tepidarium, frigidarium, apoditerium и няколко по-малки, с неясна функция, разположени в източната част на постройката.  
През 1993 г. започнаха редовни археологически проучвания под ръководството на н.с. д-р Митко Маджаров. Те се фокусират върху съседна до откритата от Д. Цончев баня - римска постройка. Без прекъсвания продължават и до днес. Разкопките установиха, че е налице не просто римска баня, а внушителен балнеолечебен комплекс, който е обхващал площ от около 3000 кв. м. Той е разделен на две части - източна и западна, с условна граница между тях - парковата алея. В западната са съсредоточени разкритията на Д. Цончев. Предмет на изследванията от 1993 г., както и на актуалния проект е източната част на комплекса.


Термите - древното SPA
Термите навремето не били просто баня. Те функционирали като социален клуб, място където се събирали и обсъждали политически и социални въпроси. Но били и локация за релакс. Което не е повод да ги приравним с модерното SPA. За разлика от него, термите били огромни сгради, като размери. И изкючително пищни, като украса и интериор. Помещенията се разделяли на аподитерий (съблекалня), калдарий (горещо отделение), тепидарий (топло отделение), фригидарий (студено отделение), натацио (басейн), пералня. Нещо повече - тук спортували активно в зали за физически упражнения.


Термите имат водопроводно и канализационно устройство, хипокауст; украсени са богато с мозайки, стенописи, скулптури. Сред най-известните примери са термите в Помпей. Също римските на Каракала. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?