44

Конкурсът за Войнишкия мемориал до НДК разбуни духовете

Идеята да бъде възроден емблематичен за поколения българи паметник на пъпа на София роди брожение в гилдията на архитектите. Последваха и бурни обществени дебати в социалните мрежи. Става въпрос за Войнишкия мемориал, който трябва да се издигне непосредствено до НДК.  

Оригиналът е вдигнат през 1934 г. в памет на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк. Имал е три внушителни стени, разположени във формата на буквата П. Всяка е била с размери 21 м ширина и 11 м височина. На централната стоял надписът “Загинали геройски за свободата и обединението на българския народ”. 

Стените са били част от казармен комплекс, заемал мястото между днешните булеварди “Витоша”, “Скобелев”, “Фр. Нансен” и “Патриарх Евтимий”. Сградите на двата полка са били разделени от алея, в чийто край е бил площадът с мемориалните стени, авторът е арх. Александър Обретенов. Пред средната стена стояла фигурата на лъв, дело на скулптора Михаил Михайлов. При бомбардировките през 1944 г. през Втората световна война дясната стена е разрушена. По-късно - през 1980 г., при строителството на НДК са премахнати и другите две стени. На мястото им е монтиран социалистическият паметник "1300 г. България", който преди години бе демонтиран.   

Столичният общински съвет взе решение за възстановяването на Войнишкия мемориал през 2014 г. Три години по-късно върху монтирания пиедестал се върна фигурата на лъва. Последваха няколко конкурса за пълно възстановяване на монумента, които се провалиха заради липсата на проекти, които да отговарят на условията.  

В крайна сметка, последната надпревара завърши с решение от средата на май на Столичната община, която  

избра за победител идейния проект на студио "Гебуплан" 

с ръководител арх. Филипа Гугучкова. Проектът предвижда стриктно възстановените по оригинални чертежи мемориални стени да се разположат П-образно и плавно да се преминава към паркова среда. Освен това е заложено и създаването на водни езерца, които ще бъдат съобразени с архитектурата на сегашните фонтани. На гърба на мемориалните стени пък ще има “зелени ивици”, които да са визуално продължение на парковата среда.

В открития конкурс участваха пет архитектурни екипа. От участниците се изискваше да представят идеен проект, който да предложи решение за постигане на "естетическа, сигурна, здравословна, безопасна и общодостъпна среда" за ключовото място в столицата.

След обявяването на победителя стана ясно, че второ и трето място не са присъдени, тъй като останалите участници не са получили минималния брой точки за класиране съгласно регламента. Решението на журито обаче отключи вълна от критики и недоволство в мрежата и някои медии.

Експерти и граждани обаче виждат и друг контекст на проблема.  А той е ​-доколко е подходящо и уместно буквалното възстановяване на фасади на някогашния мемориал да се прави в това пространство? Днес средата около Националния дворец на културата е парк, който се припознава от деца и младежи. Мястото е изпълнено с детски игри, танци и смях, танци, също пейкинг - т.е. модерен градски начин на живот. Според гражданите това прави възстановяването на военен мемориал на това място нефункционално и нелогично - поне от  гледна точка на градоустройство и паркоустройство. Критиката към класирания на първо място проект в мрежата са още по-брутални. 

„Проектът, класиран на първо място, е безобразен. 

Бутафорна камара насред площада 

Като грамада по Вазов. Ама вие наистина ли? Вървим по пътя на Скопие“,  коментира арх. Емил Попов, участник в конкурса. 

Според него Столична община следва да направи изложба-обсъждане с участвалите проекти с присъствието на членовете на журито. "Това е цивилизованото. Журито, избрало този проект, да представи публично своите съображения и критерии при оценяването. Такива представяния бяха нормативно регламентирани на конкурсите дори в социализма. Не е нормално хората, взели решение за какво да се харчат обществени пари за толкова знакови обекти, да не отговарят за своите действия и да остават скрити. От друга страна, национален конкурс със само 5 проекта е несериозно. Общината да организира нов конкурс (по възможност международен) за този паметник с жури от Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България и СБХ, а не от чиновници, които не са проектирали никога през живота си“, предлага арх. Попов. 

Мариана Андреева, споделяйки виждането си на обикновен гражданин, казва: „Избраният проект

е, меко казано, изненадващ, а откровено казано -  потресаващ. 

На първо място, „възстановяването" на паметник не означава „възпроизвеждане“ на паметника или ако означава, това е трябвало да бъде поставено като условие. Възпроизвеждането на стените, с лека, „нова" украса по тях, при това без сградите зад тях, освен че изключва всякаква творческа интерпретация на темата, създава усещане за декор и бутафорност на самите стени. Наред с това, езерцата около две от тях, с разпилени „отломки" за сядане на пешеходци, предизвикват почуда. Мястото за отдаване на почит ли е, или за присядане за  почивка?! Извън това, самите езерца създават допълнително усещане за лежерност на място, което следва да се отличава със своята строгост и смиреност. Като цяло, жалко, че този град досега няма късмет в него да бъде изграждана  красива обществена среда, създавана  с усет и мисъл“. 

Критици на одобрения като победител проект твърдят, че възроденият мемориал ще стои твърде неадекватно край НДК.

„Първопремираният проект е неприемлив. Тази конфигурация от три стени ще стои като паднала от небето. При оригиналния паметник не е било така - тогава пространството е било естествено формирано от три казармени сгради. Въпросът с избора на проект за този паметник е много важен, защото от него зависи цялостният характер на парка пред НДК - дали паркът ще е архитектурно овладян и хармоничен, или хаотичен и разсипан. Няма нужда от бързане. Нека се организира обществено обсъждане, на което да се изслушат журито и авторите на проектите. Общината само ще спечели от това“ - предлага Владимир Митов. 

Другите проекти: от стилизиран орден до античен храм

Площад, но в зелената среда на парк

Общото между всички отхвърлени проекти за възстановяване на Войнишкия мемориал до НДК е, че не предлагат буквално възстановяване на стените на сринатия монумент, а залагат на оригинални идеи. 

Проектът на "Екостайл БГ" предвижда композицията на паметника да се развие чрез вграждането на стилизиран орден „За храброст“. Това е първото българско воинско отличие, което в дългия си период на съществуване е преминало през различни стилизирани форми на кръст с мечове. В композицията на паметника е използван аверс на кръста и са стилизирани два кръстосани меча между раменете на кръста. Лъвът изобразява символа на българския герб, изправен върху зелена и червена основа (градинката около него). 

Основните елементи на кръста се превръщат в основните подходи към мемориала от север, изток, юг и запад и второстепенни от североизток, югоизток, югозапад и северозапад. Кръстът се вписва в квадрат със страни 25x25 м. В пространството, останало между подходите, се образуват 8 броя трапецовидни форми, които представляват мемориални паметни елемент​и. Така оформени, мемориалните паметни елементи плавно се издигат във височина отвън навътре, към съществуващата фигура на лъва, като започват от ниво на прилежащ терен и стигат до горното ниво на постамента, ненадвишавайки скулптурата, която доминира в околното пространство.

Вграждат стилизиран орден “За храброст“

Площад, но в зелената среда на парк, предвижда проектът на колектив с ръководител арх. Емил Попов. Това пространство е съобразено с актуалната градоустойствена среда на Войнишкия паметник. Площадът има триъгълна форма, определена от фронта по бул. „Патриарх Евтимий“ и от двете съществуващи диагонални алеи откъм бул. „Витоша“ и откъм ул. „Фритьоф Нансен“.

Със своята категорична форма и материално присъствие, площадът​ парк внася нова енергия в града. Площадът е в мащаба на НДК и обединява двете половини на парка - формалната част с фонтаните и пейзажната част откъм ул. „Фритьоф Нансен“. Площадът​ парк изпълнява ролята на „​пропилеи“ към пространството пред НДК. Оста на симетрия се раздвоява в две посоки -диагоналните алеи към бул. „Витоша“ и към ул. „Фритьоф Нансен“. По този начин осовото пространство пред НДК се свързва фигурално със структурата на града.

Композиция във вид на античен храм-алтар предвижда проектът на "Мастерс", който изследва възможностите за ситуиране на мемориала. Като най-благоприятен е избран вариант с ориентация от запад на изток. Основен проблем за възстановяване на мемориалните стени в автентичния им вид е едностранното им ориентиране: лице, решено много силно, и гръб - гладки плоскости със значителни площи - огромни непрозрачни екрани, възпрепятстващи нормалната връзка с парковата среда.

Членението на стените запазва оригиналната структура-стилобат, колонади, архитрев, корниз и атика. Всички изброени елементи влизат в пропорция на „златното сечение”. Намалява се разстоянието между напречната къса стена и двете надлъжни. Така композицията на мемориала придобива вид на античен открит перистилен храм-алтар, посветен на Първа пехотна софийска дивизия, станала прочута като Желязната дивизия. Сакралното пространство се рамкира от запад с 4 пилона за знамена - на България, на София и реплики на 2 бойни знамена на дивизията. Между пилоните на ниски стенички се маркира триединството на България - Мизия, Тракия и Македония. 

Арх. Красимир Кръстев: Такъв колаж от фасади е като „времеубежище“ по Господинов

В конкурса за идеен проект на Войнишкия мемориал до НДК участват и двама пловдивчани. Архитектите Красимир Кръстев и Константин Пеев представиха своята концепция от името на Обединение „1350 години“ ДЗЗД. Публикуваме становището на арх. Красимир Кръстев относно приключилата надпревара, което той вече е изпратил до Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община и Камарата на архитектите. 

Пиша, за да изкажа дълбоко разочарование от решението на журито, за което разбирам от публикацията в сайта на НАГ. Като участник в конкурса не смея да поставям оценки върху собствения си проект, проектите на другите участници и на първопремирания. Като архитект и гражданин на София съм длъжен да заявя, че от взетото решение прозира липса на разбиране за емоционалното въздействие на паметниците, както и липса на осъзнаване на урбанистични, архитектурни и художествени ценности на градската среда. Желанието да се постигне буквално възстановяване на фасади (и само на фасади) на съществували някога сгради (казарми) води към появата на театрален колаж в може би най-символичния обществен комплекс на столицата. Някогашният монумент, който целим да възстановим, също е бил част от стойностен комплекс - за съжаление, разрушен, а околната среда е напълно изменена понастоящем. В тази ситуация появата на буквални копия на някогашните фасади би могла да се възприеме само като временна инсталация. Перманентното внедряване на такъв колаж от фасади в съвременното пешеходно и парково пространство по-скоро ще материализира едно „времеубежище“ по Георги Господинов. 

Напълно осъзнавам, че има част от обществото, която цени градежа на времеубежища. Но съм сигурен, че има много българи, за които този подход не е стойностен. Така също съм убеден, че и едните, и другите желаем да отдадем своята почит на героите, загинали за национално обединение. Затова призовавам за обществено обсъждане на конкурсните проекти с критично отношение към тяхното емоционално и художествено въздействие и към адекватността на проектите спрямо съвременната градска среда. Призовавам за открит диалог за начина, по който обществото заслужава да отдава почит на загиналите герои. Изкуството, архитектурата и урбанизмът имат за цел да развиват вкуса и надграждат естетическото чувство и разбиране на всяко поколение. Ето защо подобен дебат е не просто необходим, ние го дължим на обществото. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?