Следвайте ни

Как да спасим Пловдив от бетона

Общината отговаря на презастрояването с нов мегапроект за зелена площ по оста на река Марица

viber icon

Строителството винаги е било барометър за развитието на един град. Презастрояването на Пловдив, което е факт, обаче по-скоро създава проблеми: мръсен въздух, рекордно РЗП в статистиката, което често е за сметка на нови паркове и зелени площи. След като изядоха много от междублоковите пространства, новите комплекси вече захапаха големите зелени площи.  Строи се на границите на Лаута и "Отдих и култура", а жилищни сгради пъплят все по-високо по тепетата. 

Добрата новина е, че Общината планира в следващите години да разшири белите дробове на Пловдив с огромен нов парк. Той ще включва териториите на „Отдих и култура”, Гребния канал, дигата на река Марица и пространството около Околовръстното шосе и ще стигне чак до езерото в Оризари, както вече писа „Марица”. Плановете за изграждане на новата зелена зона са заложени в актуализирания Общ устройствен план на Пловдив. „Освен да развием зелена ос по река Марица, предлагаме още нов парк в район „Южен“ - между Прослав и Коматево, както и нов парк на изток - северно от река Марица. Допълнително ще създадем прекъсвания в урбанизираните територии около Околовръстното шосе с цел създаване на зелени клинове между общините "Родопи" и Пловдив”, коментира пред „Марица” арх. Иван Делчев, ръководител на екипа, който разписва новия Общ устройствен план на Пловдив.

"Реално в Пловдив зелените площи, изградени по законите на парковото строителство, се броят на пръсти,

ако изключим от сметката тепетата. Дори „Лаута“ не е със статута на парк, понеже няма съответния паркоустройствен план“ ​- така формулира проблема Борислав Инчев, бивш кмет на най-големия район в Пловдив ​- „Южен”. Докато е бил управник там,  Инчев работи по подготовката на проект за нов парк от 68 декара - той се намира в близост до футболната база на Ботев Пловдив в кв. Коматево. Според него финанси за реализацията могат да се търсят и по линия на различни европейски програми. „Изпускаме възможности, които реално могат да променят градската среда, а в случая говорим за 68 дка”.

В тази посока от години работи и кметът на „Западен“

Димитър Колев е оптимист, що се отнася до зелената система, нищо че строежите най-активно настъпват именно в територията на най-зеления квартал на Пловдив. Последният му приоритет е да финализира успешно проекта за парк от 5 дка на мястото на бившата Гарнизонна фурна. „Що се отнася до строителството, това, което виждаме около Гребната база, е функция на частни терени. Във времето хората искат да ги оползотворят и строят еднофамилни къщи или кооперации в тях. Хубавото е, че в стария ОУП са задали максимална височина на строежите от 15 метра, така че в „Западен” няма да видим високите мастодонти, които вече се появиха на други места в града”, категоричен е Колев. Перспективата според него е

Общината да започне да изкупува частни терени

и да ги превръща в паркове. „Чуваме, че в София са започнали подобна програма ​- изкупуват частни терени и ги озеленяват. Мисля, че това е възможно и в Пловдив. Ако зависи от мен, твърдо казвам „да” на каузата! Разбира се, всичко трябва да се случва в нормите на закона.” Според кмета на „Западен” в случая Общината трябва да има съпорт от страна на държавата или да потърси чужди фондове за финансиране.

Тепетата първи загубиха битката с презастрояването

Нищо че за тях вече са разписани цели два плана за защитата им. Първият план за управление на тези три защитени територии датира от 2004 г. и е на урбаниста ландшафтен арх. Георги Селенски. Последният План беше изготвен от специализирана варненска фирма. Основната цел и на двата плана е да намерят баланса между интереса на инвеститорите и опазването на тези природни ресурси. Реалността обаче е следната - по ул. "Волга" например застрояването е не само много гъсто и високо, но често и сключено. „От Бунарджика винаги е имало фьон, или падащ вятър. Разликата в температурите на върха на хълма и долу, в застроената му част, е много голяма. В резултат на това вечерно време се появява този падащ вятър - на мястото на топлия въздух, които се издига от гъсто застроените квартали, слиза по-тежкият и по-студен въздух от тепето. Той именно е охлаждал околните територии в радиус около 300-400 метра. Масовото застрояване по улица „Волга” спря този приток на по-хладен въздух от тепето и ощети хората, живеещи в подножието му. Това строителство не биваше да се допуска от чисто екологични съображения”, коментира за „Марица” арх. Селенски.

Темата за мръсния въздух все по-често излиза на дневен ред с разрастването на Пловдив. А какво е бъдещето на един от най-големите паркове - „Отдих и култура”? „По предложение на Общината територията на

парка ще получи статут на зеленина за широко обществено ползване,

което значително ще ограничи възможностите за строителство” - така арх. Делчев отговаря на въпрос на „Марица” как ще се регулира застрояването и кои са механизмите за контрол на апетита на инвеститорите.

„Царският остров” на Пловдив е замислен някога като красива гориста местност с площ около 1000 дка в западните покрайнини на Пловдив. Днес той се нарича парк „Отдих и култура” и действа като магнит за крупни или по-малки инвеститори. Зоната е сред най-апетитните за нови строежи, но въпросът е ще запази ли баланса между бетона и зеленината.

Урбанизация - да, но не за сметка на земеделските земи и парковете

Един от големите проблеми на Пловдив е презастрояването. С ударните си нови кв. метри РЗП градът отдавна води челните места в статистиката на страната. Градът се презастроява не защото се развива, а защото управниците нямат идеи как да го развиват, твърди бившия зам.-кмет Александър  Константинов. Изводът на експерта е, че територията на Пловдив не се използва ефективно.

Къде обаче са резервите на града

Единият вариант са земеделските земи около Пловдив. Урбанизация - да, но не за сметка на земеделските земи - предлага инж. Нанко Кушеков.  „Земята около Пловдив е най-плодородната от целия Балкански полуостров - безумие е да строим върху нея. Пловдив е като остров, заобиколен от обработваема земя, която е от високите - I, II и III категория. Вместо да унищожаваме ценни и плодородни земеделски земи, по-добре е да изградим един сателитен жилищен квартал - само че в Родопската яка. Той има потенциала да побере близо 60 000 души”, предлага спецът.

„Земеделските земи са изхранвали града - да, но това може и да е било вярно преди 100 години”, контрира Александър Константинов. Според него те са загубили икономическата си стойност и много от парцелите пустеят. „Абсурдно е да вярваме, че край града ще има овощни и зеленчукови градини, които ще изхранят пловдивчани. Малкият български производител отдавна загуби битката с веригите, а дори на Четвъртък пазара вече няма български домати. Сега земеделски земи могат да се използват за изграждане на нови паркове и места за отдих и спорт, като влязат в строителните граници на града." Константинов припомня, че територията на Пловдив, който е един от трите градове-общини в България, е 102 кв.км, но за застрояване са отредени едва половината от тях. Резерв има и в застрояването на някои от промишлените зони, загубили индустриалния си статут през последните години. Това ще намали натиска върху зелените площи, захапани от агресивното презастрояване на Пловдив.  

 

 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (14)

Dora

Dora

11.08.2021 | 12:44

Ne sme narod a marsca......KAZANO I DOKAZANO.

Отговори
1 0
КОЗИ РОГ

КОЗИ РОГ

11.08.2021 | 11:44

Всички знаят, че няма да се реализират "прекрасните" идеи и планове.Недопустимите разрешителни (миришещи на корупция) за строежи къде ли не и на какво ли не, продължават да се издават....вярва ли някой че това ще спре??? А там е ключа.Малкото останало зелено, и то ще си замине по пътя.ПЛОВДИВЧАНИ....дишайте докато още има остатък от мръсен въздух.... Утре и него няма да го има.Песимист? НЕ....добре осведомен оптимист.

Отговори
1 0
Ивелин

Ивелин

03.08.2021 | 19:11

Поредното Гето е гетото Тракия ! Срам и позор !!!

Отговори
1 0
Www

Www

01.08.2021 | 15:38

А София как

Отговори
0 2
Лъжете и за Марица

Лъжете и за Марица

31.07.2021 | 05:58

Има зелено парково пространство непосредствено до Гребна база между Копривщица-изток, Марица-юг, ул Загоре и ул Тракийски юнак. Мръсно е, неподдържано, чешмичката е разбита, басеинчето до хидрофора -изоставено. Няма кой да провери, да вземе мерки, плочките по пешеходните алеи са покрити с пръст и са неоткриваеми. Пълна мизерия, обаче обещания за грижа -колкото искаш.

Отговори
1 0
Как да спасим Пловдив от бетона?

Как да спасим Пловдив от бетона?

28.07.2021 | 19:04

Като върнем Герб на власт - шега, това е най голямата глупост.

Отговори
9 1
На ти!

На ти!

28.07.2021 | 18:49

Едно време общините разпродадоха терените си на свои хора,а сега щели да преговарят със собствениците на терените! Да виждате да плува корабче?!

Отговори
16 0
намръщенЪ

намръщенЪ

28.07.2021 | 18:41

Типичен дървен философ като всеки червен, нека Константинонв се разходи по-добре из пазарите и ще види производители и от Катуница, Костиево и т.н. С БЪЛГАРСКА СТОКА. Но той си дрънка каквото си е навил или каквото са му поръчали

Отговори
3 8
Яна

Яна

28.07.2021 | 18:40

Само с паркове няма да стане! Междублоковите пространства трябва да си останат такива,а не да гледам как на 3 метра от прозореца ми леля Пена си простира старите кюлоти! Зеленината трябва да е повсеместна,а не само няколко оазисчета сред бетона,към които пловдивчани масово да се отправят с личните си автомобили в търсене на спасение в тежката жега.

Отговори
20 2
Ива

Ива

28.07.2021 | 10:36

Какво става с територията на бившата Захарна фабрика. Ще допусне ли общината да се застрои или ще направи един хубав парк на този терен. Той може да се свърже със стадион Марица и да се превърне в територия за спорт и отдих.

Отговори
21 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?