Как да се стимулират частните инвестиции в зелени покриви

Експерти в модерното екостроителство изчисляват, че един зелен покрив с площ от 1 квадратен метър може да поеме до 5 кг емисии всяка година. Това е същото количество, което обикновеният автомобил отделя по време на 80-километрово пътуване. Изводът е, че зеленият покрив има своето значение по отношение на въздействието върху околната среда. Добавената зеленина помага за премахването на опасния CO2 от атмосферата.   

Живият покрив има още едно предимство и то е, че той подобрява изолацията на сградата. Това може да намали сметките ви за ток, както и риска от появата на мухъл в дома. Ето защо от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) внасят за разглеждане от Столичния Общински съвет становище за промени в НИПОЗССО, с които да се стимулира процесът на изграждане на зелени покриви.

Внесеното становище се базира на данните от множество публикации, изчисления и реални проекти в България и Европа, на чиято база е и издаденото от БАИС техническо „Ръководство за проектиране и изпълнение на Зелени покриви и Паркинг-покриви с дренажни композити“. Асоциацията предлага следните промени в параграф 17 от предложените промени, касаещи чл. 25 от НИПОЗССО:

- Да отпадне ограничението за покривно и вертикално озеленяване извън зони Ц по ОУП

Това ограничение игнорира голяма част от жилищните територии - тези с “преобладаващо комплексно застрояване”, при които максимално разрешената плътност е 40%. В зоните с по-ниска плътност, поради ограниченията за включване в общата озеленена площ на покривното озеленяване, трудностите с липса на терени за озеленяване остават. Това е проблем не само при новостроящите се сгради, но и при саниране и преустройство на вече съществуващите жилищни сгради и комплекси, изградени по индустриализирани технологии през втората половина на ХХ век.

- Да отпаднат условията за височината, на която е разположена терасата, и какъв достъп има до нея

В изискването няма никаква логика, т.к. екологичната функция на озеленяването (задържане на дъждовна вода, намаляване на ефекта на „градския топлинен остров“, прахозадържането, увеличаване на биоразнообразието и т.н.) не зависи от височината на терасата и кой как я посещава.

- Да се замени терминът „почвен слой“ с „коренообитаем слой от субстрат за покривно озеленяване“

Неправилно е използването на почва при покривното озеленяване, защото тя има голямо обемно тегло, често е уплътнена и с неясен състав и характеристики, а високото съдържание на фини частици води до намаляване на филтриращата <210> стабилност и запушване на дренажния и филтърния слой на покривната система. Субстратите са най-перспективни за използване, тъй като имат добра дренажна способност, по-малка обемна плътност, определен гранулометричен състав и свойства, задоволяващи нуждите на конкретна ситуация и растителна композиция.

- Да се променят необходимите дълбочини (ал. 5): 

- за дървесна растителност до 10 м - не по-малко от 105 см - за дървесна растителност до 6 м - не по-малко от 65 см - за интензивно озеленяване от храсти: за високорастящи храсти до 3 м - не по-малко от 40 см, за среднорастящи храсти до 1,5 м - не по-малко от 25 см, за нискорастящи храсти до 0,5 м - не по-малко от 20 см - за тревни площи - не по-малко от 20 см - за специфични видове и сукуленти: за екстензивно озеленяване с тревисти растения - не по-малко от 15 см, с коефициент на редуциране на площта 0,85, за екстензивно озеленяване със седуми и тревисти растения - не помалко от 10 см с коефициент на редуциране на площта 0,80, за екстензивно озеленяване със седуми - не по-малко от 6 см с коефициент на редуциране на площта 0,75. 

Посочените дълбочини (дебелини) на коренообитаемия пласт се предлагат на базата на реален опит в проектиране и изпълнение на покривно озеленяване в България, Австрия, Италия и Белгия и единственото международно признато “Ръководство (насоки) за проектиране, изпълнение и поддържане на зелени покриви“ на немския изследователски институт за ландшафтно озеленяване Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftsbau e.V. (FLL), използвано през последните над 10 години в много западноевропейски държави, в повечето от които е дори задължително изграждането на покривно озеленяване на всички плоски покриви с площ над 100 кв.м, като няма никакви ограничения за вида озеленяване. 

- В горепосочените дълбочини да бъде разрешено включването на заместител на субстрат от водозадържаща минерална вата с дебелина до 5 см

Това е изключително важно условие за задържане и използване на дъждовните води без енергия за тяхното доставяне. Всички съвременни системи за покривно озеленяване наблягат на т.нар. „водозадържащ слой“ от хидрофилна минерална вата, който се разглежда като заместител на субстрата. Този слой задържа необходимата дъждовна вода и същевременно предпазва от запушване на филтърния слой на дренажните композити (необходими за гарантирано отвеждане на излишъка от вода), както и от запушване на канализационната система и оттам - намалява риска от наводнения при силни дъждове.

- При разработването на покривно озеленяване от съответния тип - да бъде добавено задължението за изготвяне и прилагане на детайли, разрези с дебелини на пластовете и спецификация на материалите и субстрата 

Тук не става дума за финансови инвестиции, става дума за промени в правилата, които да стимулират частните инвестиции в зелени покриви. Апелираме към бъдещите представители на местната власт да се запознаят с нашите предложения и да ги претворят в практиката, за да имаме наистина по-зелени и по-чисти градове, призовават от БАИС.  

Кои са плюсовете: Площта се използва оптимално и дишаме чист въздух

Зелените покриви имат много преимущества и могат значително да подобрят градската среда на обитаване. Ето някои от предимствата: 

 - Оптимално използване на площта на покрива;

- Намаляване на количеството вода в канализационната система при силни валежи;

- Подобряване качеството на въздуха - растенията произвеждат кислород и поемат въглеродния диоксид, филтрират въздуха от праховите частици;

- Бързо връщане на дъждовните води обратно в атмосферата (чрез изпаряване на влагата);

- Намаляване на ефекта на топлинния остров в градска среда: зелените покриви не конвертират слънчевата енергия в топлина, а в пара. Това има охлаждащ ефект; 

- Хидроизолационната мембрана е защитена от вредното въздействие на УВ лъчите и температурните амплитуди, което увеличава експлоатационната им годност; 

- Растителността поема част от градския шум;