Как да се справим със стихийната урбанизация на градовете

Градовете на Балканите притежават уникални културни и архитектурни качества, които са реална предпоставка за ускорено икономическо развитие. Те са центрове на познанието и източници на растеж и новаторство. Но същевременно нашите градове страдат от демографски проблеми, социално неравенство и изключване на конкретни групи от населението. Има недостиг на евтини и достъпни жилища за масовия потребител. Съществуват остри екологични проблеми. В дългосрочен план градовете не биха могли да изпълняват своята роля на двигатели на социалния напредък и на икономическия растеж, ако ние, като професионална общност, не успеем да предложим решения на властите за постигане на социалното равновесие вътре в тях и помежду им, за запазване на  културното многообразие и изграждане на висококачествена градска среда, архитектура и дизайн.  

До този извод стигнаха участниците на Балканския архитектурен форум, който се проведе в София от 17 до 19 март т.г. Той постави въпроса за новите тенденции в устройственото планиране на Балканите като цяло - разказа за “Марица” арх. Белин Моллов. “Проведоха се дебати за намиране на решения за подобряване качеството на живот в Балканския регион, запазване на жизненоважното културно наследство и отваряне на пътя за иновациите”, допълни експертът. 

Балканският архитектурен форум е организиран от Съюза на архитектите в България под патронажа на Международния съюз на архитектите (UIA), Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с участието на представители на професионалните организации на архитектите и посолствата на страните от Западните Балкани и Румъния. В съответствие с актуалните предизвикателства към страните от Западните Балкани в подготовката им за членство в Европейския съюз и в съзвучие с приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС за осъществяване на съвместни инициативи за свързаност, териториално сближаване, икономически просперитет и социална сигурност, участниците търсиха отговори и решения на следните въпроси: 

- Как да се възползваме от силните страни на всяка територия за устойчиво и балансирано развитие на Балканите като цяло? Със средствата на устройственото планиране, проектиране, управление и надзор на строителството и да допринесем за ефективно прилагате на Кохезионната политика на ЕС.

- Как да се справим по-добре с миграцията и стихийната урбанизация? Градовете са центрове на знанието и прогреса, но същевременно места на замърсяване, социално изключване и други отрицателни въздействия. Необходимо е прилагане на принципите за интегрирано градско възстановяване и развитие; 

- Как да изградим по-добри връзки на национално, регионално и местно ниво? Хората трябва да могат да живеят там, където желаят, и навсякъде да имат достъп до обществени услуги, ефективен транспорт, енергийни мрежи и широколентов интернет; 

- Как да развиваме сътрудничество в областта на климатичните промени и културно-историческото наследство? Последиците от изменението на климата не се съобразяват с традиционните административни граници, а наследството е достояние на всички. Ето защо са необходими нови форми на сътрудничество между страните в региона.  

Участниците във форума изразиха готовност да организират своя експертен потенциал за:  

- Обмен на информация и добри практики в устройството на териториите, за устойчиво развитие от гледна точка на икономиката, социалната сфера, архитектурата, културата, наследството и управлението на регионално и местно ниво; 

- Подкрепа на политики, съобразени с нуждите на всяка територия посредством междусекторна координация и управление на всички равнища в региона на Балканите за изграждане на по-добра свързваща инфраструктура; обмяна на опит в културата и образованието, бизнес отношенията и гражданските инициативи; 

- Прилагане на интегриран подход към градското възстановяване и развитие на публичните пространства и жизнената среда за решаване на демографски проблеми, обществена безопасност, младежка квалификация и заетост, опазване на културно-историческото наследство и природата; 

- Приоритетно и целево изграждане на Европейските транспортни коридори в региона, при отчитане и предотвратяване на рисковете от стихийна урбанизация, опазване на ценен земеделски, горски фонд и културно-историческо наследство, използване на съвременни технологии, запазване на спецификата на ландшафта и населените места на Балканите.

Архитектите и урбанистите от региона изразиха готовност да обединяват своите творчески възможности и граждански позиции, за опазване многообразието, традициите, историческата памет на Балканите, взаимно зачитане на културните различия и създаване на устойчива жизнена среда. Те се споразумяха да предприемат конкретни действия за:

-        съвместно сътрудничество в областта на архитектурата, градското планиране и устройството на териториите в Балканския регион за икономически просперитет и повишаване качеството на живот на хората;

-        участие в съвместни инициативи в рамките на Международния съюз на архитектите;

-        координирани дейности по програмите за Европейско териториално сътрудничество;

-        задълбочаване на партньорството си за повишаване на професионалната квалификация на членовете си, обмена на информация и организиране на съвместни изложби, издания и др.;

-        организиране на съвместни инициативи за млади архитекти, младежки форуми и конкурси за решаването на важни проблеми в областта на устойчивата архитектура, градоустройството и териториалното планиране;

-        стимулиране на културния туризъм с архитектурна насоченост и съвместна спортно-развлекателна дейност за сближаване на архитектите от Балканските страни;

-        сформиране на сборни целеви екипи за участието в различни изяви в областта на проектирането, професионалната експертиза и образованието.

Съобразявайки се с новите геополитически реалности в региона и процеса на интеграция на страните от Западните Балкани в Европейския съюз, участниците в настоящия форум взеха решение за учредяване на БАЛКАНСКИ АРХИТЕКТУРЕН ФОРУМ като приемник на действащата от 1966 г. до сега „Балканската конференция”.