ЖР "Тракия" е построен по модел на парижките панелки

Знаете ли, че през 2023 г. най-младият квартал на Пловдив - „Тракия“, има юбилей. Навършват се точно 50 години от изграждането на първите блокове в района, което започва в далечната 1973-та. Навремето голямата цел и идея е преодоляване на тежката жилищна криза в бързо разрастващия се град Пловдив. Днес все още кварталът продължава да привлича големи инвеститори. Парадоксът обаче е, че въпреки агресивното му застрояване, поне досега районът се измъкна от представата за „спалнята на пловдивчани” и дори спечели приза „Най-добър квартал за живеене”. В Пловдив в годините на соца

годишно се строят по 3000 апартамента.

„Тогава работехме в условията на държавното планово стопанство -  Българският държавен стандарт (БДС), задължително оразмеряваше всичко при строителството. Така беше и с район „Тракия”. Искахме всяко жилище да осигурява оптималния комфорт, близък до самостоятелното обитаване. Нормата означаваше да не "надничаш“ в балкона или в прозорците на съседите, да е достатъчно ослънчено, да има поглед към зеленината и природата. Примерно спалнята да не е под 12 квадрата. Сега либералният капитализъм ги прави по 8 квадрата, като килерчета“, разказа пред „Марица“ арх. Антоанета Топалова.

През 70-те тя работи в екип от 20 проектанти, които проектират най-новия жилищен квартал на Пловдив. Той показва нагледно

„модата” да се правят масови и типови жилища,

т.е. т.нар. комплексно индустриално строителство. Преди да започнат проектирането на район „Тракия“ нашите архитекти са командировани и обикалят няколко европейски страни - така посещават Берлин в Германия, нов крайречен квартала в Братислава. Виждат и добрите примери на новото индустриално строителство в Швейцария и във Виена, Австрия. Добрите модели на новите за времето си тогава панелки обаче заимстват най-вече от Франция.

В годините на следвоенното строителство

и на Запад, и на Изток се строят  масови жилища.

„В Европа ги правеха заради разрушенията от войната. В България комплексите се родиха, защото до средата на миналия век страната беше основно селска (72%)“, обяснява арх. Топалова. Така с урбанизацията и индустриализацията градските територии и структури стремително нарастват. Хората от селата идваха да работят в градовете, за да ползват по-големите удобства. Тогава започна масовото строителство на жилищни блокове. 

„Друго, което спазвахме като стандарт на обитаване в район „Тракия”, бе да се осигури достатъчно по площ вътрешноквартално пространство. В този “колективен двор” трябваше да има място за детската площадка, място за почивка - беседка, имаше предвиден лост - за изтупване на килими, също огнище, което заместваше днешното барбекю. И ред други придобивка, които бяха една добра предпоставка за социални контакти и общностно единение на обитателите“, допълни дамата.

Малко известен факт е, че голямата идея за развитието на „Тракия” е

заимствана от един френски квартал в Париж,

допълва и кметът Костадин Димитров. Той е впечатлен от друга идея. „Нашите архитекти, проектирали район „Тракия“, са взели доста успешни решения от французите.

Знаете ли за какво служат тези малки стаички между етажите на някои от панелните блокове. Те са използвани като една перспективна система за събиране на битовия отпадък долу в приземието чрез торбички. За съжаление, тази архитектурна и строителна идея не проработи поради чисто българския нихилизъм и затова администрациите на селищата разположиха кофите за боклук под път и над път. С грозната гледка около тях“, констатира кметът на района.

Юбилеят в 2023-та ще премине под слогана „Израснах в „Тракия”, пораснах в „Тракия”, обещава кметът на района Костадин Димитров, който отсега е замислил срещи със създателите му - архитекти, проектанти, строители и видни общественици.