46

Жилищен район "Тракия" - 55 години история

Между панелното и антипанелното строителство - или как построиха най-големия район на Пловдив, разказва арх. Веселин Дончев

През 2023 г. се навършват 50 години от първата копка на район „Тракия”. За юбилея местната администрация откри изложбата „50 години „Тракия”. Фотоизложбата съдържа исторически данни, ескизи и фотоси, свързани с проектирането, изграждането и развитието на квартала.

Кметът на най-младия пловдивски район Костадин Димитров побърза да анонсира събитието с думите: „Отправям специална покана към хората, участвали в проектирането и изграждането на квартала - проектанти, архитекти, инженери, енергетици, техници и всички, отдали част от живота и енергията си за нашия любим район. Ще се радвам да се видим и да чуем техните разкази и спомени”.

Изграждането на първите блокове в района започва в далечната 1973-та. Навремето голямата цел и идея е задоволяване на жилищните нужди на Пловдив (преодоляване на тежката жилищна криза в бързо разрастващия се град Пловдив.)

„Тракия" на практика се създава от група млади ентусиазирани проектанти

- архитекти и инженери, които работят денонощно по възложената им задача. В Пловдив ​през соца се строят по 3000 апартамента на година, което е на ръба на възможностите на проектантите и на строителите от Домостроителния комбинат в Пловдив. Някои оценяват направеното като подвиг за времето.

Арх. Веселин Т. Дончев е един от тези проектанти и днес ни връща към историята на жилищния комплекс/район „Тракия“.

„В последно време се появиха доста и различни публикации, свързани с жилищен комплекс/район „Тракия“, които изопачават и спекулират с темата. Някои от тях са умишлени, а други идват от хора, които явно не познават историята. Те могат да се оприличат на този, който се е качил на предпоследната спирка на влака и започва да разказва как е протекло цялото пътуване. Но посегателството за обсебване на концепцията на „Тракия“ (за краткост по-нататък ще избягвам „жилищен комплекс/район) са още от 70-те години, веднага след като беше одобрена „Урбанистичната концепция“. Това се случи през есента на 1972 г. Разработена е от колектив на РПО-Пловдив: арх. Иван Попов - ръководител, арх. Веселин Дончев, арх. Антоанета Топалова и арх. Веселина Панджарова. Искам да започна с историята на жилищен комплекс/район „Тракия“ и да обясня

защо трябва да говорим за 55 години от неговото начало.

През 1965/1971 г. се разработи петият Общ градоустройствен план на Пловдив. В предварителния проект от 1965 г. за жилищно строителство се предвиждаше разширение в югозападна посока (вж. ил. 1). В окончателния проект от 1968 г. обаче се предвиди това разширение да стане и в югоизточна посока (вж. ил. 2 и 3).

В ОГП-Пловдив - 1965/1971 г. са участвали съответно: арх. Иван Попов - ръководител на проектантския колектив,  арх. Антоанета Топалова - в предварителния проект, и арх. Веселин Дончев - в окончателния проект. Нека ви разкажа за последващите действия по планирането и проектирането на „Тракия“. През 1971 г. по инициатива на Общински съвет-Пловдив и под ръководството на МСА се организира и проведе конкурс за урбанистична концепция на „Тракия“ между следните проектантски институти: РПО-Пловдив, „Софпроект“ и „Главпроект“. През есента на същата година проектите бяха разгледани на съвместен градоустройствен съвет от МСА и Община Пловдив. Крайното решение беше, че е необходимо да се разработи нова урбанистична концепция от РПО-Пловдив. В началото на 1972 г. се сформира комплексен колектив за проектиране на „Тракия“ с р-л инж. Христина Алексиева. Ръководител на градоустройствения екип беше арх. Иван Попов, а на архитектурния - арх. Мария Сапунджиева.

Урбанистичната концепция беше разработена през 1972 г. и одобрена през същата година от екип: арх. Иван Попов - ръководител, арх. Веселин Дончев, арх. Антоанета Топалова и арх. Веселина Панджарова. Дизайнът на концепцията се разработи от арх. Веселин Дончев, текстовата част - от арх. Антоанета Топалова, а с общественото обслужване се занимаваше арх. Веселина Панджарова. Според концепцията „Тракия“ се предвиждаше за 70-80 хиляди обитатели, което трябваше да осигури бъдещите жилищни потребности на Пловдив.

Защо урбанистичната концепция е важна

и защо именно на нея принадлежи истинското бъдеще. Преди 8 г. беше направено едно запитване до обитателите на „Тракия“ дали те харесват квартала си. И те в по-голямата си част отговориха положително, което се дължи именно на идеята, заложена в дизайна на урбанистичната концепция. Това налага да се сравни концепцията от 1972 г. с трите концепции от 1971 г.

Концепциите от 1971 г. си приличат по това, че те представяха структура на концепцията, която беше затворена в себе си, т.е. нещо подобно на апендикс към общата структура на Пловдив. Именно това беше причината, макар и неясно осъзната от журито по конкурса, да не одобри нито една от трите представени концепции, което се дължи на теоретическия им дефицит. Концепцията на РПО-Пловдив от 1972 г. бе подчинена на мотото:

Дизайнът има значение

Какво представлява концепцията и защо тя е важна. Както е прието, концепцията представлява основна идея, която се доразвива в своите теоретически, методологически и практически аспекти. Теорията на урбанистичното/градското планиране предполага и изисква адекватно разбиране както на същността на четирите основни жизнени функции - обитаване, производство, потребление, отдих и свързващите ги комуникации, така и на необходимото им взаимодействие, основаващо се на закономерности, а не на случайности.

Дизайнът на концепцията трябва да отразява тези разбирания. Именно това отличава концепцията от 1972 г. от трите концепции от 1971 г.

Трите концепции от 1971 г. - три приличащи си решения

- Концепцията на РПО-Пловдив от 1971 г. се основава на една линейна обслужваща улица, в направление запад-изток, дълга около 3 км, около която са организирани жилищните структури. Предвиденият обществен център на района остава някак периферно разположен спрямо основната жилищна част (вж. ил. 4).

Ил. 4. Концепцията на РПО-Пловдив от 1971 г.

 - Концепцията на "Софпроект" от 1971 г. е подобна средищна линейна обслужващо-рекреативна улица, с направление запад-изток, около която се формира жилищното застрояване (вж. ил. 5).

Ил. 5. Концепцията на "Софпроект" от 1971 г.

- Концепцията на "Главпроект" от 1971 г. е средищно разположена разместена обслужваща улица, към която е организирано напречно тупиково жилищно застрояване (вж. ил. 6).

Ил. 6. Концепцията на "Главпроект" от 1971 г.

- Концепцията на РПО-Пловдив от 1972 г. е формирана като отворена система, с две паралелни главни улици, свързана активно както с прилежащата, така и с цялата градска структура, като нейна неразделна част (вж. ил. 7). Тя ще бъде представена подробно в следващата статия.

Ил. 7. Концепцията на РПО-Пловдив от 1972 г., по която стана реализацията на "Тракия"

Очаквайте продължение.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Toto Reina

Toto Reina

21.09.2023 | 11:40

Тракия ! Останалото е боза ..

Отговори
0 0
Е. Кейси

Е. Кейси

20.09.2023 | 14:58

То всичко хубаво, но е срамота да имат такъв неграмотен кмет. То бива, бива човек две приказки на кръст да не може да върже, ама чак толкова не бива. За целия мандат един шадраван бил почистил, разправяше по ПОТВ, след като горкият Е. Тодоров се изпоти с ченгел да му вади думите от устата.

Отговори
6 2
Арх

Арх

20.09.2023 | 13:47

Жилищен район Тракия има може би най-добрата и обмислена структура измежду всичко построено в България. Широк, добре ситуиран главен булевард, широки улици опасващи жилищните групи, тръгващи от всяко кръстовище на булеварда, лесни за ориентиране вътрешни улици в групите. Това се вижда и на последната схема, сравнена с хаотичните решения на първоначалните, обичайни за панелните ни комплекси, в които най-лесното е да се изгубиш между еднаквите панелни сандъци. Жилищните блокове в Тракия имат индивидуалност и това е другата разлика с построеното на други места, в Пловдив и страната. Една прекрасна идея, реализирана с ограниченията на някогашните технологии и материали. Днес цветовете са избелели, типичната за България самодейност на собствениците, остъклени и зазидани балкони, сменени отвори на прозорци, тук там налепена изолация в неуместни цветове, сред които новопоявилите се сгради изглеждат като дошли от един друг, по-напреднал свят.

Отговори
13 0

Анкета

Кои са най-важните проекти за Пловдив?