Инж. Нанко Кушеков: Урбанизация - да, но не за сметка на земеделските земи

Земеделската земя около областните градове като Пловдив трябва да се запази, а не да се застроява. За това апелира инж. Нанко Кушеков в писмо до МРРБ, до министъра на земеделието, до Съюза на архитектите в България, а също до всички окръжни градове ​- кметове и главни архитекти, и до главния прокурор на републиката. „Сегашният Закон за земята е като „врата у поле“ - той не е ефективен“, пише в писмото си експертът по комуникация и градоустройство, който отдавна заговори за проблема. 

В Пловдив той отново излиза на дневен ред сега, при актуализирането на Общия устройствен план. С него урбанистите преразглеждат много положения - примерно ангажимента на Общината да прави пътища в нови, често безсмислени територии, като земеделските земи. В момента в района на Пловдив те са около 5000 хектара и с влизането в сила на новия план ще се застрояват по класическия начин, т.е. по правилата на реалната дисперсна урбанизация - с размер на имота, налична инфраструктура и тип застрояване, което да не пречи на екологията. С новите правила се запазва сегашният разпръснат модел на земеделските земи, но Общината няма ангажимента да изгражда инфраструктурата за достъп до тях. Всеки инвеститор, решил да строи в земеделски земи, сам ще прави пътя до имота си, своя локална пречиствателна станция и т.н.

Тази тенденция обаче има и своите опоненти

„Земята около Пловдив е най-плодородната от целия Балкански полуостров - безумие е да строим върху нея”, твърди инж. Нанко Кушеков. „Пловдив е като остров, заобиколен от обработваема земя, която е от високите - I, II и III, категории. Вместо да унищожаваме ценни и плодородни земеделски земи, по-добре е да изградим един сателитен жилищен квартал - само че в Родопската яка. Той има потенциала да побере близо 60 000 души”, предлага спецът. Във връзка с развитието на областните градове, заобиколени от земеделска земя I - III категория в районите на Тракия, Добруджа и Мизия, е необходимо да се спазват следните условия, пише още в писмото си Кушеков. И предлага развитието на областните градове да се запази в сегашните им регулационни граници на развитие като компактни градове. Инженерът допуска евентуалното им разширение в бъдеще, но предлага то да е максимално с 10% през следващите 20 години от същата територия.

Всички строителни обекти, извършени извън регулационните граници на областните градове, да се смятат като временно строителство - предимно сглобяемо, предлага още експертът.

„Големи площи от съществуващите градове се оказват празни и неизползвани

рационално за жилищни и промишлени нужди. В регулационните граници тези градове имат изградени необходимата инфраструктура: ​ел, ВиК, ОВ улична регулация и други. В тези градове има много стари и неугледни къщи, които се явяват като резерва за строителство - нека използваме именно тези резерви.“

Инженерът обръща внимание и на зелената система, като приканва да се предвидят зелени пояси с широчина около 50 метра плътно около тези областни градове за опазване на чистотата на въздуха. Тези пояси могат да се залесяват с плодни дръвчета и зеленчуци, предлага Кушеков.

Друга мярка за справяне с проблема е височината на жилищните сгради да не надвишава 10 етажа (т.е. 30 метра). Това е височината на големите дървета и биологичният предел на развитие, посочва спецът. И апелира все повече в бъдеще да мислим как да подобрим средата на обитаване, като създаваме зелени  и екологични градове, градове с чист въздух. Препоръката му се отнася до градовете в Тракия ​- Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Ямбол и Бургас, в Мизия ​- Монтана, Плевен, Русе и в Добруджа - Силистра, Добрич, Варна, Разград и Шумен.