Следвайте ни

Инж. Елка Милева: Строители заобикалят закона при вкопаването на мрежите

Инж. Елка Милева е завършила Техническия университет в София. Работила е в Проектантска организация - Пловдив, а по-късно развива частна практика. Председател е на секция „Електротехника, автоматика и съобщителна техника“ в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).

- Инж. Милева, с промени в Закона за електронните съобщения всички кабелни доставчици на телевизия и интернет бяха задължени от началото на 2007 г. да приберат жиците си под земята. Оттогава минаха 12 години, а „гирляндите“ все още висят… 

- При новото строителство тези кабели влизат в тръбна канална мрежа под земята, стига, разбира се, проектът да е изпълнен качествено. Често обаче се правят икономии, пести се от тръби. Имали сме случаи, в които изпълняваме трипроводна линия, но строителите убеждават инвеститора, че инсталацията няма да пострада, ако е с два проводника. Не ги интересува, че при това положение не може да се включи дефектна токова защита и съответно - да се предпазят съоръженията. Важното е цената да падне.

Друг е въпросът, че и при старите сгради кабелите трябва да бъдат вкопани в земята, а не както е сега - да се прехвърлят от един стълб на друг, да се кръстосват и да пълзят по постройките.

По правило, когато се проектира една улица, се залага канална мрежа както за силнотоковите, така и за слаботоковите тръби. Но строителите намират начин да заобиколят и тази наредба. За да пестят, понякога комбинират тръбите, като ги разделят с преграда. Това не е редно и е за сметка на качеството. По правило едните трябва да са минимум на 60 см от другите, защото магнитните им полета си влияят взаимно.

- Кой носи отговорност?

- Никой. Не можем да се преборим нито с некачественото строителство, нито с кабелните оператори. Преди време изпълнявах проект в Тютюневия град, където положението с жиците е безобразно. Разговаряла съм с инж. Йордан Калев, директор на дирекция „Строителство, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура” в Община Пловдив. Отговорът му неизменно бе: Няма как да ги задължим! Общината написа писма до 11 кабелни оператора. Само 3 от тях отговориха, а едва един обеща да вкопае жиците в земята.

- Защо кабелните оператори не инвестират в подземна инфраструктура?

- Как да инвестират? За тях това са заровени пари. Не могат да си позволят да я изградят, защото е скъпо. Но там, където има изградена канална мрежа, могат да я ползват, като плащат наем на общината. Те не правят дори това.

Добра практика е при реконструкция на улици да се заложат всички видове канални мрежи - за електро-, газ, топлофикация, телефони, за да не се разкопава по няколко пъти. По-скъпо ще излезе, но се спестяват усилия за преасфалтиране и запълване на дупки в бъдеще. Тези тръби могат да се отдават и под наем на кабелни оператори. Така Общината, ако е инвестирала в каналната мрежа, ще бъде облагодетелствана.

- Чия собственост е въздушната мрежа?

- Стълбовната мрежа е собственост на EVN. На нея са окачени проводниците, захранващи битовите консуматори. На същата линия са опънати и проводниците за уличното осветление, които се поддържат и плащат от общината. В „Коматево“ и „Прослав“ например има въздушни мрежи, на които са окачени и кабели на EVN, и на операторите. Най-отгоре са силнотоковите, а отдолу - на кабеларките. На места се навързват по 10 гирлянда на отделните оператори - един по-опънат, друг по-увиснал… Много е грозно. Но в тези квартали няма изградена канална мрежа, докато навсякъде другаде в града има начин кабелите да се вкопаят изцяло в земята.

Най-фрапиращо е положението със сградите, паметници на културата, в центъра. На главната и по ул. „Иван Вазов“ от красивите старинни фасади висят всевъзможни жици и кабели. Това е недопустимо.

- Правена ли е инвентаризация на кабелната мрежа в Пловдив?

- До момента - не. Преди съществуваше кадастър и в EVN, и в Общината. След демокрацията стана каша. Закриха EVN отдела. В Общината все още съществува кадастър, но в него едва ли всичко се пази на 100 процента. При новите сгради, които тепърва се въвеждат в експлоатация, този процес е урегулиран.

- Опасни ли са висящите кабели?

- Не са опасни, но са неестетични. Единственият начин да преборим операторите е да се промени ЗУТ. Това е законът, който се променя най-често, но за съжаление почти винаги на лобистка основа. В много случаи измененията, които предлагаме, се орязват, защото не са в интерес на строителя или на някоя друга страна в инвестиционния процес.

 

 

 

Илияна Караланова

Отговорен редактор - marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?