Инж. Атанас Ангелов: Да обединим усилията на бранша

Инж. Атанас Ангелов, управител на "Контрол - Инвест" ЕООД, е новият председател на БААИК. Той е дългогодишен член на Контролния съвет на асоциацията. Управляваната от него фирма извършва оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежа, строителен надзор и инвеститорски контрол, координира безопасността на строежите, извършва обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, обследване на техническите характеристики на сградите и изготвя технически паспорти, оценки на недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятия и вземания и други. 

Сред по-значимите реализирани обекти са: „Научно-технологичен парк”, София, Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" (т.нар. Ларго) в центъра на столицата, както и „Национален Музеен Комплекс”, София (известен като българския Лувър), Летище София - Осветителна система. В Пловдив е работил по Античния стадион и Античния театър, Летище Пловдив, Индустриална зона Раковски, Индустриална зона Марица и др.

-Инж. Ангелов, застанахте начело на БААИК в една нелека за бранша година. Какви приоритети си поставихте, има ли решение на проблемите, с които се срещат надзорните фирми? 

- Проблеми има във всички браншове - основно те са в прилагането на нормативната база. Това, което ще се опитаме да направим заедно с колегите от Управителния съвет, е да обединим усилията на бранша - т.е. и трите Камари - на архитекти, инженери и строители - за решаване на общите задачи. Така ще постигнем онези редакции в законите и правилниците към тях, които в максимална степен удовлетворяват всички участници в строителния процес. В момента водим разговори с представители на КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране), с КСБ (Камара на строителите в България) и със САБ (Съюза на архитектите в България). Архитектите вече поставиха въпроса за премахване на инженеринга в обществените поръчки, както и критерия "най-ниска цена”. Това са проблеми, от които страдаме всички и всички браншови организации сме заинтересовани от тяхното решаване. Само работейки на професионално ниво, ще постигнем нещо реално. 

-В частност какво се случва в сектора на надзорните фирми? 

-Основните пречки в работата ни са във взаимодействието с общинските и държавни администрации. Колегите срещат трудности, когато няма еднакви критерии по одобряването на проекта и при въвеждането на строежа в експлоатация. Т.е. изискванията на общините не са уеднаквени и това създава неудобство. В закона има регламентирани основни изисквания, които трябва да се спазват.

На 17 януари организирахме среща с новото ръководство на ДНСК и консултантските фирми, на което разисквахме проблемите в бранша. Смятам, че тези срещи са полезни и ще продължат занапред, с което целим да се подобри дейността ни. От няколко години провеждаме обучителни курсове по одобрени програми на МРРБ, които ще продължим да организираме. От месец януари в офиса на БААИК има постоянно действащ юрист, който е на разположение на членовете на асоциацията и колегите могат да ползват безплатно юридически консултации. Имаме намерение да организираме периодични консултации с ДНСК по конкретни практически казуси.

-В момента е в ход санирането на жилищните сгради по Националната програма. Какви са наблюденията ви за Пловдив? 

-Програмата по санирането в Пловдив започна по-късно в сравнение с други региони в страната. Така че се сблъскахме с проблеми, за които другите вече знаеха. Например за риска, свързан с използването на топлоизолациите. Особено полезна се оказа организираната по инициатива на Камарата на строителите среща с представители на РДПБЗН - гр. Пловдив, на общината, на БАИС и представители на консултантските фирми. Това помогна на местните фирми да се запознаят с опита и с проблемите на останалите региони. А и срещата стана повод институциите да се срещнат с изпълнителите и да се обсъдят изискванията им преди стартиране на санирането.

Бих казал, че подобно предварително събиране на участниците не бе проведено в никой друг град, или по-точно нямам информация да е правено. Добре е, когато всички институции работят съвместно, а не всеки да се справя сам. 

-Какви са наблюденията ви, къде са слабостите в процеса на работа? 

- Нямам пълен поглед върху процеса, затова не мога да дам обективна оценка. Най-важното е да има добро взаимодействие между проектанта, строителя и консултанта. Когато те действат, спазвайки всички изисквания, крайният резултат е положителен.  
Участвахме като проектанти в санирането на жилищен блок в Ямбол. Сградата е завършена, въведена в експлоатация и участва в конкурса "Фасада на годината 2017" на „Баумит“, където спечели първо място в категория "Термично саниране".

Резултатът се получи, защото проектантът заложи високи изисквания към материалите - Баумит интегрирана топлоизолационна система с каменна вата и крайно покритие Гранопор Топ, и строителят изпълни проекта стриктно въпреки сравнително високата цена на материалите. В този случай и тримата участници - проектант, строител и консултант работиха в синхрон, а собствениците на апартаменти получиха качествен продукт.

-Има ли механизъм, по който да регулирате качеството на строежите? 

-Механизъм има и той е качествено проектиране, строителство при стриктно спазване на проекта и безкомпромисен контрол. Отговорни за това са всички участници и всеки от тях трябва професионално да изпълнява задълженията си.

-Имате доста добър опит и със сградите-паметници на културата. Какви са механизмите по които да се грижим по-добре за старините? 

-Това е една много специфична тема и в обществото няма единно мнение за обектите с културно-историческо предназначение. Считам, че това е въпрос на държавна политика, и имам намерение БААИК да провежда обучения със съдействието ма Министерството на културата по процедурите, свързани с прилагане на Закона за културното наследство.