3520

Икона с лика на Майстора донесе европейски пари за 165-годишен храм

Понякога само една стъпка встрани от канона може да създаде неподозирани ползи за бъдещето на един храм. Поне такъв е случаят със 165-годишната църква „Света Петка“ в Нова Загора.

Едно "творческо своеволие" на Владимир Димитров-Майстора помогна да се осигури европейско финансиране за ремонта на старинната света обител. Историята ни разказа строителят Турхут Исмаил, който реставрира много стари християнски храмове по нашите земи и подпомага с дарения Голямата базилика в Плиска. Поредното му предизвикателство е реставрацията на църквата „Света Петка“ в Нова Загора.

Строителят Турхут Исмаил

През 2017 г. Турхут Исмаил току-що е завършил ремонта на храма в родното си село Искра. Благодарение на покойния вече проф. Божидар Димитров тази реставрация влиза бързо във фокуса на медиите и е широко отразена и огласена. „Тогава започнаха да ме канят от различни митрополии в страната - търсеха ме да ремонтирам и техните църкви. Да, 

ремонтът на православни храмове е като ходене по мъките 

- за съжаление, по нашите ширини той си остава тежък бюрократичен процес. Аз обаче съм го приел за мисия в живота си. Ето как с Димитър Цветков-Мича, изкуствовед към Националния институт по паметници на културата,  пътувахме към поредния храм, който ми предстоеше да ремонтирам“, разказа пред „Марица“ Турхут Исмаил. Посоката е Нова Загора, а поводът - да посетят църквата „Света Петка“, която е напът да придобие статут на паметник на културата.

Турхут с архимандрит Димитрий (архиерейски наместник на Ямболската духовна околия) и приятели в Атон, Света гора, Есфигменски манастир

„Димитър Цветков-Мича като един от най-добрите изкуствоведи в страната ни започна да ми разказва интересни подробности от историята на църквата. Така научих, че в храма се намира икона на Йоан Кръстител - правена от  Владимир Димитров-Майстора. Това се случило през далечната 1910 година, когато прочутият ни художник рисува в сборна група и негов учител е Антон Митов. Най-любопитното е, че Майстора си позволява грубо нарушение на канона - вгражда в иконата на Йоан Кръстител своето лице. Да, канонът е нарушен, но от изкуствоведска гледна точка това е единствената подобна икона по нашите земи.

Двамата с Димитър Цветков-Мича влизат в новозагорската църква „Света Петка“. „Отец Роман ни посрещна, но ние, без да се представим, го попитахме къде е иконата с лицето на Майстора. Отчето много подозрително ни изгледа и отсече, че няма такава икона. Как така няма, та ние заради нея сме дошли, упорстваме ние. „Не, няма - тръгвайте си!“, категоричен е свещеникът.

Омеква едва когато разбира кои са гостите му и че идват при него от името на Старозагорския митрополит Киприан, за да помогнат да се вдигне статутът на църквата. Придобивайки категория "художествен паметник на културата от местно значение", 

храмът вече може да кандидатства и да има право на европейско финансиране. 

Реставрацията на храма се очаква да започне в скоро време, потвърди пред „Марица“ строителят, чиято фирма навърши 23 години в края на  октомври т.г. На майсторите строители им предстои вътрешно изографисване на храма, укрепителни дейности по фасадите, спасителен ремонт на покрива и работа по вертикалната планировка. „За мен трудностите са по-скоро предизвикателства. Аз съм строител, но и реставратор. Обичам предизвикателствата и понеже искам да вървя по стъпките на Божидар Димитров, мисията ми е да помагам това културно-историческо наследство на българите да се запази“, твърди Турхут. Според него всяка сграда - паметник на културата, е различна. „Всяка църква, в която влизам, има своята легенда, история. Привлича ме онзи таен шрифт, който майсторите дюлгери са ползвали навремето. Това са били хора от различни земи: албанци, сърби, българи, мизийци, но само те са го владеели. Нещо като шифъра на Леонардо! Занаятът на строителя е съхранен в тайни знаци, на специална хартия и малко хора са вещи и могат да го разчетат. Ето тези тайни се откриват пред мен всеки път когато реставрирам сграда - паметник на културата", добавя Турхут Исмаил.

Когато рисува въпросната икона, Майстора прави свой своеобразен автопортрет, така изглежда той в младите си години 

Владимир Димитров е загадка и досега

Миналата година се навършиха 140 години от рождението на големия художник Владимир Димитров-Майстора. За много свои съвременници той е не само приятел, но също икона и загадка. Твори през първата половина на ХХ век, като се развива в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Ала Майстора има принос и като военен художник - създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент. Малко хора знаят, че прозвището му Майстора идва от студентските му години, когато е работил като бояджия.

Знае се, че е повлиян силно от толстоизма. Работи известно време в Италия, през 1924 г. се установява в кюстендилското село Шишковци, където живее 7 години. Селяните го наричат Рисувача, а децата - Дядо Коледа, заради дългата му брада. През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О'Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?